Определение № 1006 от 25.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1006 гр. София, 24.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

С. Милев като разгледа докладваното от С. Милев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601216 по описа за 2023 година

Общият повереник на пострадалите И. Н., С. Ф., М. Ф. и М. Ф. (адв. Г. Ю.) е подал в срока и по реда на чл. 243, ал.7 НПК жалба срещу Определение № 327/19.09.2023 г., с което Софийският окръжен съд (по н.ч.д. № 513/23 г.) е потвърдил (чл. 243, ал.6, т.1 НПК) прокурорското постановление от 17 юли 2023 г. за прекратяване на досъдебно производство № 61/19 г. на ОСлО/СОП, пр. пр. 1544/19 г. на ОП/София, водено за причинената по професионална непредпазливост (чл. 123, ал.1 НК) на 20.05.2019 г. в с. Мала Църква (общ. Самоков) смърт на починалия К. Д. Ф..

Единственото автентично оплакване на жалбоподателя срещу оспорваното определение е тезата, че „СОС е направил опит да замести прокурора при мотивиране на акта му, което е недопустимо“, защото всички други доводи всъщност са насочени срещу прекратителното постановление и са били вече изложени (дословно по същия начин) в процедурата по чл. 243, ал.4-6 НПК. А направеното искане е за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на разследването.

Въззивният съд намери, че следва да потвърди обжалваното определение.

То е дало отговор на всички изтъкнати от жалбоподателя пред СОС въпроси, макар и значителна част от тях изобщо да нямат връзка с наказателното право. Казано накратко, касае се за случай, при който в следобедните часове на 20.05.2019 г. в с.

Мала Църква (общ. Самоков) служителят (шофьор) в дружеството „Кедър Лес“ ЕООД К. Ф. се покатерил върху иглолистния дървен материал, натоварен в ремаркето на управлявания от него камион (рег. № ********) в складовата база на фирмата, след което – поради неустановена с точност причина – загубил равновесие, паднал по гръб и починал на място вследствие на счупени шийни прешлени, контузия и тежък оток на мозъка.

Ако жалбата се чете внимателно, става ясно, че нейният подател всъщност не изразява несъгласие нито с така приетите от прокурора и СОС факти, нито с доказателствения анализ, довел до тяхното установяване. Проблемът се състои в оспорването на правната теза, че няма пряка причинна връзка между смъртта на починалия работник и констатираните при последвалата трудова инспекция нарушения на част от правилата за безопасност – неосигурен дневен инструктаж от работодателя и 1 назначаването на Ф. като шофьор без необходимата за длъжността правоспособност за управление на товароподемен кран.

Въпросът за причинната връзка, обаче, в случая е вторичен, защото преди него и прокурорът, и първата съдебна инстанция са имали приоритетно основание да изключат въобще редица от признаците на обективната страна на разследваното престъпление по чл. 123, ал.1 НК. Приетото от фактическа страна – че падането на починалия е настъпило поради подхлъзване при предприето от него качване върху натоварения дървен материал с цел да го маркира преди превоза, изключва условието деянието да е извършено във връзка със занятие или дейност, „представляващи източник на повишена опасност“. Защото ако се следват стриктно заложените още в т.9 П-6/69-Пл. критерии (че такива са занятията и дейностите, при които „и най-малкото незнание или немарливо изпълнение ... създава опасност за живота или здравето на други лица“), е несъмнено ясно, че маркирането на дървения материал преди неговото транспортиране не попада в категорията на тези дейности, защото се касае до обикновена техническа операция по поставянето на обозначителни знаци (чл.63, ал.1 Нар. за КОГТ №1/30.01.12 г.). Що се отнася до вероятността починалият Ф. да е паднал при опита му да обезопаси подготвения за превоз товар, самият правен режим изключва „повишената опасност“ на подобна дейност, доколкото забранява на шофьорите да извършват обезопасяването с въжета (колани), като се качват върху фигури от дървен материал (чл. 106 Нар. № 12/30.12.05 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи). Починалият, обаче, по свое усмотрение се е поставил в това противоправно положение, довело до самоувреждането му. Освен това, нито един доказателствен източник не насочва към извод, че подобно поведение (маркирането или обезопасяването на дървения материал чрез качването върху него във влажно и дъждовно време) му е било разпоредено от някой от ръководителите в дружеството, така че да се издирват данни за допуснати от тях нарушения на правилата за безопасност на труда. Нещо повече, оплакването в жалбата, че същия ден К. Ф. не е получил инструктаж от фирменото ръководство, че дейността по маркирането на товара трябва да предхожда неговото натоварване, не държи сметка за други два аспекта на проблема: първо – такова нормативно правило няма; и второ – самото „маркиране“ по принцип е правомощие на горската администрация и по изключение (под неин контрол) може да се възлага на трети лица, т.е. няма как спрямо конкретен служител да се провежда трудов инструктаж за безопасност относно действия, включени в чужда компетентност.

Оттук нататък, само за пълнота могат да бъдат споделени вече изтъкнатите доводи, че към момента на разследвания инцидент същинската дейност („източник на повишена опасност“) по подемното натоварване на дървесината в ремаркето към камиона вече е била приключена безаварийно, независимо, че за нея починалият не е имал специалната правоспособност по чл.2, т.4 Нар. № 1/04.02.02 г. Следователно, няма как изобщо да се издирват данни за деяние, извършено поради „незнание или немарливо изпълнение“ на нейните предписания.

Жалбоподателят е прав в твърдението си, че инцидентът, довел до смъртта на починалия К. Ф., е по време на изпълнение на трудовата му функция, но не всяка трудова дейност отговаря на обективните условия на чл. 123 НК, защото съставомерно значение има само онази нейна част, при която осъществяването й по професионална непредпазливост крие сериозен риск за живота и здравето на други лица. Затова и повдигнатите в тази насока съпътстващи оплаквания, на които СОС, все пак, е решил да отговори, касаят въпроси без наказателно-правно значение, свързани предимно с претенциите на наследниците на починалия да обосноват по друг процесуален ред 2 настъпила трудова злополука.

Основно поддържаната (и пред СОС, и пред САС) теза е, че „Ако пострадалият не бе допуснат да изпълнява дейността на шофьор на камион с кран от работодателя си, нямаше как да се случи злополуката, в която същият е загубил живота си…“ (цитат от жалбата, л.7 от в.н.ч.д.), но тя не съответства на базови правни положения относно понятието „причинна връзка“ между деянието и резултата. Защото – ако изобщо такава се издирва, нейната непосредственост (т.е. изискването да е „пряка“) можеше да стигне единствено до случай, в който смъртта на Ф. би настъпила при осъществяването на самата товаро-разтоварителна дейност чрез монтирания към камиона кран (защото точно за това починалият е бил неправоспособен). Да се твърди обаче, че абсолютно всеки трудов инцидент, който потенциално може да настъпи спрямо работника/служителя, назначен без необходимата за длъжността правоспособност, се явява пряко следствие от въпросното нарушение на трудовото законодателство, означава причинно-следствения процес да бъде „обременен“ с редица странични фактори, нямащи нищо общо с веригата между деянието и неговия резултат. А връзката между тях е пряка, когато извършеното деяние (неизбежно или по необходимост) би довело (само по себе си, без намеса на външни фактори) до настъпването на обществено-опасните последици. Но в случай като процесния – на т.нар. „прекъсната причина“, при който „в интервала от време между деянието и резултата се намесва едно ново независимо деяние или събитие“ (поведение на другиго, на самия пострадал или действие на природни сили), то именно се оказва факторът, причиняващ резултата (М., Р., „Наказателно право на Р. България. Обща част.“, изд. „Сиела“, С., 2022 г., с. 189).

Така - неоснователността на подадената от повереника на пострадалите жалба налага оспореното с нея определение да бъде потвърдено, поради което – на осн. чл.

243, ал.8 НПК, Софийският апелативен съд, НО, VIII състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 327/19.09.23 г. по н.ч.д. № 513/23 г. на Софийския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3