Решение № 3767 от 15.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3767 гр. Пловдив, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20225330108636 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл. 422 , ал.1 ГПК, вр. с член 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***** срещу Р. С. В., ЕГН **********, с която се иска признаване за установено в отношенията между страните, че Р. С. В., ЕГН ********** дължи на “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *****следните суми: 3000,00 лева главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.03.2022г. до окончателното изплащане; 568,36 лева възнаградителна лихва за периода 15.01.2019г. – 16.12.2019г.; 2541,64 лева неустойка за периода 15.01.2019г. – 16.12.2019г.; 395,08 лева лихва за забава за периода 15.05.2019г. – 01.03.2022г.; 684,50 лева неустойка за забава, начислена еднократно на 01.08.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр. д. № 4069/2022г. по описа на ПРС.

Ищецът твърди, че е образувано заповедно производство спрямо ответницата, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК срещу която е подадено възражение, с оглед на което са дадени указания за предявяване на установителен иск. Твърди се също така; че между страните е сключен договор за паричен заем № **********, по силата на който на ответинцата е отпусната сумата от 3000 лв., платима на единадесет броя вноски при фиксиран годишен лихвен % от 40,08 % и ГПР 48,45 %., като съгласно договора се дължи и неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 3700,24 лв., каквато е начислена съгласно погасителния план .

Излага се, че ответникът не изпълнява редовно задължението си, като към момента на 1 подаването на исковата молба е заплатена сумата от 2729 лв., с коят о са погасени първите две вноски по погасителния план, както и частично натрупаната законна лихва за забава и неустойка за забава.

В отговора на исковата молба се сочи, че не се оспорва подписването на договора за паричния заем и това, че ответницата е заплатила по цитирания договор сумата от 2729 лв.

Излагат се основания за недействителност на договора за паричен заем поради нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, доколкото размера на шрифта и на общите условия е под 12.

На следващо място се посочва, че в договора не е посочен начина на изчисляване на ГПР, като липсва яснота по какъв начин е формиран същия.

На следващо място се излага, че предвидената в договора неустойка е нищожна, като уговорена в нарушение на добрите нрави, като освен това е и прекомерна.

Изтъква се, че клаузата за неустойка е недействителна на основание чл. 21, ал. 1 ГПК, тък като със същата се създават задължения, които по съществото си се покриват от ГПР и по този начин се нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Клаузата за неустойка противоречи на чл.71 ЗЗД, както и на чл. 33 ЗПК.

Сочат, че предвид недействителността на договора всички искове са неоснователни, включително и този за главницата, тъй като иск ът е заявен на договорно основание.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 4069/2022 г. по описа на ПРС , по реда на чл.

410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за следните суми: 3000,00 лева главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.03.2022г. до окончателното изплащане; 568,36 лева възнаградителна лихва за периода 15.01.2019г. – 16.12.2019г.; 2541,64 лева неустойка за периода 15.01.2019г. – 16.12.2019г.; 395,08 лева лихва за забава за периода 15.05.2019г. – 01.03.2022г.; 684,50 лева неустойка за забава, начислена еднократно на 01.08.2019г.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като от същия е подадено възражение по реда на член 414 ГПК, а на ищеца са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането.

Между страните не е налице спор, че между тях е сключен договор за паричен заем № ******г., по силата на който на ответницата е отпусната сумата от 3000 лв., както и че по договора е заплатена сумата от 2729 лева.

По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице М., което не е оспорено от страните, изготвено е обективно и безпристрастно, поради което сдът го цени, от което се установява, че шрифтовете на целия договор, както и на общите условия е под 12.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в 2 писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Процесният договор за кредит е със размер на шрифта под 12, ето защо на осн. член 22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на член 10, алл. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

На основание чл.23 от ЗКП когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. Специалната разпоредба на член 23 от ЗПК урежда изрично последиците на недействителността, поради което не е налице неоснователно обогатяване. Ако тази разпоредба не съществуваше щеше да се касае за неоснователно обогатяване, т.к. при нищожност на целия договор всеки връща на другия получената престация. Разпоредбата е санкционна, освен възпиращ ефект, тя цели да възстанови реалното равновесие между страните, без да създава ново неравновесие.

Съобразно договора чистата стойност е 3000 лева, от която следва да се приспаднат извършените от ответника плащания в общ размер на 2729 лева. С оглед недействителността на договора за потр. кредит дължима е сумата за главница в размер на 271 лева, която следва да се присъди със зак. лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, като законна последица. В останалите им части исковете ще се отхвърлят като неоснователни.

По разноските:

С оглед изхода от спора разноски се дължат и на двете страни. На ищеца ще се присъдят разноски от 5,75 лева държавна такса и 2 лева за юрк. възнаграждение, а по исковото производство сумата от 9,12 лева за държавна такса и 14 лева за юрк. възнаграждение. На ответницата ще се присъдят разноски в размер на 115,20 лева, а на Адв. дружество „Гърбев“ ще се присъди разноски за адв. възнаграждение в размер на 794,28 лева по член 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

На основание чл. 422, ал.1 от ГПК , вр. с член 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. С. В., ЕГН ********** дължи на “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК******сумата от 271 лева главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.03.2022г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр. д. № 4069/2022г. по описа на ПРС, като отхвърля иска за 3 сумите: 568,36 лева възнаградителна лихва за периода 15.01.2019г. – 16.12.2019г.;

2541,64 лева неустойка за периода 15.01.2019г. – 16.12.2019г.; 395,08 лева лихва за забава за периода 15.05.2019г. – 01.03.2022г. и 684,50 лева неустойка за забава, начислена еднократно на 01.08.2019г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Р. С. В., ЕГН ********** да заплати на “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *******разноски по съразмерност от 5,75 лева държавна такса и 2 лева за юрк. възнаграждение в заповедното производство, както и тези в исковото производство от 9,12 лева за държавна такса и 14 лева за юрк. възнаграждение.

ОСЪЖДА “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ****** да заплати на Р. С. В., ЕГН ********** разноски по съразмерност от 115,20 лева.

ОСЪЖДА “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ****** да заплати на Адв. дружество „Гърбев“ с БУЛСТАТ ******* адв. възнаграждение по член 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 794,28 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4