Решение № 185 от 13.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Бургас, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. Ч.А при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. Ч.А Административно наказателно дело № 20252120200036 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от М. А. И., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 9009/27.11.2024г., издадено от * – началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а", предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 , предл. 2 о т ЗП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 3000, 00 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, за което се излагат подробни съображения. Претендират се и разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от адв. И. Ч. от БАК, който поддържа жалбата и моли за уважаването .

Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт *, която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, поради което моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е 1 подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 09.12.2024г., видно от приложеното на л.12 от делото известие за доставяне и депозирането на жалбата пред АНО на 23.12.2024г.), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 31.10.2024г., в 16:16 часа, на път Ш-6008, км. 9 на отбивна площадка в посока гр. Камено - гр. Бургас, свидетелите А. М. А. – гл. инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ и Т. Н. М. – гл. инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ извършили проверка на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси, марка Волво, модел ФХ с peг. № * и полуремарке с три оси с peг. № *, управлявано от жалбоподателя М. А. И., което спрели от движение и отбили на посочената отбивна площадка.

Свидетелите установили, че водачът извършва обществен превоз на пшеница, видно от товарителница № 0036131/31.10.2024г. (л. 18 от делото).

Свидетелите А. и * извършили измерване на масата и размерите на ППС-то, посредством техническо средство – електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200011 и ролетка № 1301/18/ (5 м). Вследствие на измерването се установило, че при измерено разстояние между осите 1,40 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 32,000т., при максимално допустимо натоварване на оста 24т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като превишаването било с 8,000т.

Резултатите от измерването били обективирани в надлежен Протокол за измерване на превозно средство № 0000102/2024г. (л. 14 от делото), подписан от водача М. И. без възражения.

Към датата на измерването използваната везна била преминала последваща периодична проверка на 10.06.2024г. Използваната рулетка съответствала на извикванията на Директива 2014/32/ЕС, видно от приложения по делото Сертификат за съответствие и превод на същия (л. 4648).

Към момента на проверката или в по-късен етап водачът не представил разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно или тежко ППС.

Свидетелят А. квалифицирал горните факти като нарушение на 26, ал. 2, т. 1, буква "а", предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което и 2 съставил на място АУАН № 0010450/31.10.2024г. срещу водача, който го подписал без възражения и получил препис от него. В законоустановения срок писмени възражения също не били депозирани.

Въз основа на така съставения АУАН, на 27.11.2024г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти нарушават разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а", предл. 2 от ЗП, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата , поради което и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП, наложил на жалбоподателя административно накзание – "Глоба" в размер на 3000 лева. Изрично изложил мотиви, защо нарушението не е маловажно и защо приема, че размерът на наказанието следва да е завишен.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Като цяло жалбоподателят не оспорва фактите по преписката, но въвежда твърдения за неправилното им квалифициране като нарушение по чл.

26, ал. 2, т. 1, буква "а", предл. 2 от ЗП, за негодни средства за измерване и допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице (по смисъла на чл. 56, ал. 3, т. 1 ЗП) – * – Началник на Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, видно от приложената на л.

19 от делото Заповед № РД-11-1139/15.10.2024г., издадена от Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, а АУАН съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 56, ал. 2, т. 1 ЗП.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че измерването при процесната проверка е извършено с негодни средства за измерване.

3

От приложените по делото доказателства се установява, че използваната електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200011 е от одобрен тип (видно от приложения на л. 39-44 от делото сертификат) и е преминала последваща периодична проверка на 10.06.2024г. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба, като в ал. 4 е посочено, че периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В конкретния случай такава заповед се явява Заповед № А-616 от 11.09.2018г. за периодичност на последващите проверки на средствата за измерване на ДАМТН (ДВ бр. 82 от 05.10.2018г.), изменена със Заповед № А259/29.04.2021г. и Заповед №2010-291/18.05.2023г., надлежно обявена и в интернет страницата на Агенцията, като в т. 1 от същата е посочено, че за техническите средства "везни с неавтоматично действие, клас III и IV", каквато е настоящата (видно от цитирания по-горе сертификат) периодичността на последващите проверки е съответно една година за везните до 30t и две години за везните над 30t, поради което с извършената на 10.06.2024г. последваща периодична проверка на процесната везна е била удостоверена изправността и към момента на проверката – 31.10.2024г.

Горното обуславя извода, че към датата на проверката, средството за измерване е било технически изправно и е отговаряло на метрологичните изисквания за употребата му на територията на Република България. Липсата на подпис върху Приложение 1 към заявлението за проверка от 10.06.2024г. не променя този извод на съда, именно защото същото е неразделна част от това заявление и върху приложението изрично, собственоръчно от извършилото я лице, е отразена датата на изпълнение на проверката – „изпълнена дата 10.06.2024г. Е. Пеев“

По отношение на използваната ролетка – няма спор, че същата е произведена и доставена през 2018г. (видно от сертификата за съответствие от производителя и превод на същия на л. 46-48 от делото) и е с индивидуален номер 1301/18г. Това средство за измерване е придружено с декларация за съответствие (също приложена по делото), която доказва, че същото отговаря на изискванията на Директива 2014/32/ЕС и по-точно на изискванията за материални средства за измерване на дължина MI-008. Разпоредбите на Директивата са транспонирани в нашето законодателство с приемането на Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване. Това означава, че същата е одобрен тип и може да се използва на територията на Общността за извършване на съответните измервания.

Всичко това води до извода, че в конкретния случай използваните при процесното измерване на 31.10.2024г. везна и ролетка са били годни и калибрирани, което от своя страна е гаранция, че получените резултати съответстват на действителното положение.

В тази връзка следва да се има предвид и че срещу констатациите за съответните размери/маси жалбоподателят не е направил никакви възражения 4 по време на извършването им, което е допълнителна гаранция, че измерването е извършено правилно.

По същество следва да се посочи следното. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Наредбата - тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "В" сумата от нaтовaрвaнията на ос на една двойна ос на МПС, когато разстоянието между осите е от 1, 3м. включително до 1, 8м. не трябва да е повече от 18 тона, а съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2, буква "В" - сумата от нaтовaрвaнията на ос на една двойна ос на ремаркето когато разстоянието между осите е от 1, 3м. включително до 1, 8 м. не трябва да е повече от 18 тона. В случая след измерване с ролетка № 1306/18 се е установило, че разстоянието между една двойна ос (2ра и 3-та) на МПС е 1, 36 метра, а разстоянието между една двойна ос на ремаркето (5-та и 6-та) е 1, 38 метра. След измерване с мобилна електронна везна с неавтоматично действие - "DFW-KR" № 118829 на натоварването на всяка една от осите се е установило, че същите са както следва: 1- ва ос – 7480 кг; 2-ра ос – 10775 кг;