Решение № 3750 от 21.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3750 гр. Пловдив, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330103423 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, против И. Д. Б., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 01.01.2021 г. – 28.10.2024 г., в качеството си на потребител на водоснабден недвижим имот, находящ се в ***, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 783.90 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 81.54 лева, за периода 30.04.2023 г. – 30.09.2024 г.

Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, в качеството си на собственик, а отношенията между дружеството и потребителя се уреждали от публично известни общи условия.

Ответникът подал Заявление за промяна на партида до ищцовото дружество, към което бил приложен Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане № *** с вх.рег. № *** по описа на СВ – Пловдив и декларация по чл. 59, ал. 3 от ОУ от 2014 г.

Твърди, че отчетът в имота се е извършвал по показанията на монтирания водомер, като срещу вписаните показания в карнет има поставени подписи от ответника или негов представител. Сочи, че от 2017 г. отчет в имота не е извършван, защото същият не се е обитавал. Отчетът започнал от 06.02.2023 г., когато се установило, че имотът е започнал да се обитава, поради което е начислено на тази дата голямо количество вода.

Сочи, че на 21.07.2023 г. било сключено Споразумение за разсрочване на 1 задълженията, което обхващало и част от процесния период на главницата. Същото било прекратено, поради неспазване на падежа на вноските от страна на ответника. Твърди още, че на 26.06.2023 г. била издадена Заповед за прекъсване на водоподаване към имота, като същата не била изпълнена, поради сключеното споразумение.

На 09.05.2023 г. била връчена покана за доброволно плащане на лицето, което е осигурило достъп до водомера при отчета му, като срещу същата не е постъпвало възражение.

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 19572/2024 г. на ПРС, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, срещу която длъжникът подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове.

Моли претенциите да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва.

Претендират се разноските в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер.

Твърди, че водомерът в имота му е бил отчетен на 05.07.2007 г., а следващият отчет е бил на 10.02.2023 г., т.е. в продължение на 15 години в имота му не е извършван реален отчет. На 10.02.2023 г. служител на ищеца е извършил отчет и му е начислена голяма консумация наведнъж, отразена във фактура от м.02.2023 г.

Възразява, че е нарушен реда за отчетност, като недопустимо е извършено служебно начисляване. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Възразява още, че след като му била начислена сумата по фактурата от м.02.2023 г., служители на ищеца дошли на адреса му, за да прекъснат водоподаването, поради което и ответникът се принудил да подпише Споразумение за разсрочено плащане, тъй като имал семейство и не можел да позволи да остане имота без вода.

Възразява, че начисленото задължение било неправомерно и недължимо.

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 19572/2024 по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

За основателност на претенцията, дружеството – ищец, следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника /потребител с № ***/, като установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното 2 качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се ***, както и, че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми. Предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, в т.ч. правопогасителното си възражение, че е изтекла предвидената в закона погасителна давност, а при доказване на горните предпоставки от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за неоснователни, поради следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.

2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в *** и е потребител с кл. № ***, като за исковия период ищецът е предоставял услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за същия обект. /виж определение по чл. 140 ГПК от 18.11.2025 г./

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Собствеността се установява от приетия по делото като писмено доказателство – Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане № *** от 04.11.2010 г. на Нотариус при ПРС, вписан под акт № *** по описа на СВ – Пловдив, се 3 установява, че П. И. К. - продавач е продала И. Д. Б. – купувач, недвижим имот, находящ се в ***, а именно: * от масивна сграда, заедно с ½ ид.ч. от тавански етаж, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, заедно с ½ ид.ч. от дворното място, срещу задължението на купувача да гледа и издържа продавача до края на живота й, като продавача си запазва правото на ползване върху целия описан имот.

По делото като писмени доказателства са приети – Заявление за промяна/закрИ.е/на партида, подадено И. Д. Б., в качеството му на собственик до „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на 07.07.2023 г., с което е заявил своето изрично желание да бъде променена съществуващата партида на потребител на услуги, предоставяни от „ВиК“ ЕООД – Пловдив, за къща с ½ двор, находящ се на адрес: ***, с посочени бр. живущи – 3. Към Заявлението е приложен Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане от 04.11.2010 г. Заявлението е уважено от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на 13.07.2023 г., като е предписано, да се промени партидата на ползвател П. И. К. със задължението. Собственик И. Д. Б..

Ето защо съдът намира, че ответникът е титуляр на вещното право на собственост и като такъв „потребител“ на услуги по смисъла на ОУ и ЗРВКУ.

Като писмени доказателства по делото са приети – Покана за доброволно плащане до И. П. К., за дължими към 28.02.2023 г. задължения към „ВиК“ ЕООД – Пловдив в размер на 728.54 лева (връчена на 09.05.2023 г. на П. К.); Заповед № 18267/26.06.2023 г., издадена от управителя на „ВиК“ ЕООД за прекъсване водозахранването и каналното отклоение на И. П.

К., с адрес: ***, за абонт № ***, като е отразено, че сума на задължението към 26.06.2023 г. е 789.55 лева, включващо главница - 779.26 лева и лихва 10.29 лева (без отразяване, че същата е връчена на абоната).

По делото като писмено доказателство е прието – Споразумение за разсрочване на задължено от 21.07.2023 г., сключено между „ВиК“ ЕООД и П. И. К. – ползвател, за адрес:

***, в което е посочено, че задължението на длъжника по фактури за периода от 10.02.2023 г. до 10.07.2023 г. възлиза на 815.06 лева, за заплащането на сумата на 12 месечни вноски, като е отразено, че на 21.07.2023 г. са внесени 250 лева.

Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл. 5, т. 7 и чл. 21, ал. 4 от Общите условия на „ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител.

Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на „ВиК“ ЕООД, в счетоводството на „ВиК” ЕООД, в периода от 01.01.2021 г. до 28.10.2024 г., по партидата на И. Д. Б. е отразено плащане по първата от процесните фактури в размер на 250 лева, а именно по фактура № ***, с което е намалено задължението на част от главницата. В резултат на платената сума, претендираната главница по фактура № *** е намалена от 648.46 лв. на 398.46 лв. Вещото лице установява още, че размерът на начислените и неплатени задължения за главница по процесните фактури, възлиза, както следва: Главница 783.90 лв. и Лихва 81.54 лв. Вещото лице установява още, че процесните фактури, са намерили счетоводно отражение в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив. Вещото лице сочи, че съгласно данните по приложеното по делото - копие от карнет за водомер № *** с адрес: ***, с отчетни данни от 03.10.2017 г. до 06.02.2023 г. е отчетено количество потребена вода 473 куб.м. (=1764- 1291). Посоченото общо количество 473 куб.м. е фактурирано в първите три процесни фактури (=433+19+21) за периода от 01.01.2021 г. до 03.02.2023 г. Сочи, че фактурираното количество потребена вода 433 куб.м. в първата процесна фактура № *** (период 01.01.2021 г. - 01.12.2022 г.) е с единична цена 1.25 лв. без ДДС. Цената съответства на действащите цени на водата, в 4 посочения във фактурата период. Посочено е още, че фактурираното количество потребена вода 19 куб.м. във втората процесна фактура № *** (период 01.12.2022 г. - 01.01.2023 г.) е с единична цена 1.65 лв. без ДДС. Цената съответства на действащите цени на водата, в посочения във фактурата период. Установява също, че фактурираното количество потребена вода 21 куб.м. в третата процесна фактура № *** (период 01.01.2023 г. - 03.02.2023 г.) е с единична цена 1.69 лв. без ДДС. Цената съответства на действащите цени на водата, в посочения във фактурата период. Вещото лице е направило извода, че отчетеното количество (в куб.м.) по карнети във всички следващи 19 броя процесни фактури е изчислено, съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период.