Определение № 1341 от 19.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1341 гр. Пловдив, 19.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501003 по описа за 2026 година

Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул.

„Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, против Определение № 2550 от 26.02.2026 г., постановено по гр.д. № 17332/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVIII гр.с-в, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Частният жалбоподател намира определението за неправилно, като моли същото да бъде отменено, а подадената от него молба за изменение на решението в частта за разноските да се уважи, като да бъде оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ. Поддържа, че представеният по делото договор за правна защита и съдействие не може да се свърже с първоинстанционното гражданско дело и е непълен, като не е конкретизирано качеството на лицето, на което се предоставя безплатна правна помощ. На следващо място твърди, че поведението на ищеца представлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК предвид броя на заведените от същия дела, имащи за предмет недействителност на договорни клаузи.

Относно размера на адвокатското възнаграждение счита, че не е съобразена най-новата практика на СЕС, както и че НМРАВ не е обвързваща за съда.

Ответникът по частната жалба С. Г. П. чрез адв. Е. И. е взела становище за нейната неоснователност. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд, десети граждански състав, като прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в 1 производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо същата е допустима.

По същество:

С Решение № 4816/08.11.2025 г., постановено по гр.д. № 17332/2024 г. по описа на ПРС, XVIII гр.с-в, е уважен предявеният от С. Г. П. против „Сити Кеш“ ООД иск за прогласяване на недействителността на Договор за потребителски кредит № 529900 от 28.05.2021 г., сключен между страните.

С решението „Сити Кеш“ ООД е осъден да заплати на адвокат Е. И. на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 480 лева, представляваща адвокатски хонорар за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца в производството по делото.

С молба от 09.12.2025 г. „Сити Кеш“ ООД е направила искане до съда да измени решението си в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като отхвърли искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца, или в условията на евентуалност – да намали същото поради прекомерност.

С атакуваното тук определените ПРС е оставил молбата без уважение.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира това определение за правилно.

В производството по гр.д. № 17332/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, XVIII гр.с-в ищецът С. Г. П. е била представлявана от адв. Е. И. пълномощник с уговорена безплатна правна помощ. Договорът за правна защита и съдействие е бил сключен към деня на представяне на исковата молба в съда и е приложен към същата, като доколкото към този момент не е било образувано гражданско дело, няма как в договора да е посочен номера на същото.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг юрист. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на основанието по чл.

38, ал. 1 от ЗАдв. и ангажирани по него доказателства. Преценката да окаже безплатна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката.

Неоснователно е и възражението на частния жалбоподател да е налице злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца. Споделя се извода на 2 първоинстанционния съд, че страната по няколко недействителни договора, в случая договори за потребителски кредит, съдържащи нищожни клаузи, разполага с процесуалната възможност да иска прогласяването от съда на недействителността на всеки от тях и не е длъжна да стори това в едно исково производство.

Предвид формулираното искане в частната жалба за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, следва да се съобразят критериите, изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ /понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. / В този смисъл е Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК/.

В настоящия случай делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като по подобни казуси е налице изобилна и утвърдена съдебна практика. С решението е разгледан един иск, а определеният от съда размер на възнаграждението за един иск е в рамките на посочения с Наредба№ 1 за възнаграждения за адвокатска работа минимум с начислен ДДС. Ето защо съдът приема, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение в размер на 480 лв. е в унисон с разрешението, дадено в Решение от 23.10.2025г. по дело С-744/23, СЕС.

По изложеното съдът намира, че липсват основания за намаляване на определения размер на адвокатско възнаграждение.

Постановеното определение от първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно, а подадената жалба като неоснователна следва да бъде оставен без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, против Определение № 2550 от 26.02.2026 г., постановено по гр.д. № 17332/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVIII гр.с-в.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4