Решение № 211 от 11.03.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. София , 10.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20201000503677 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 12.05.2020г по гр.д. № 8270/2019г СГС, ГО, 29-ти състав е отхвърлил предявените искове от И. И. Д. против Ю. България АД и Българска банка за развитие АД за признаване за установено, че не дължи поради прекратяване на поръчителството, на осн. чл.146,ал.3 от ЗЗД, по изп.д. №5/2010г по описа на ЧСИ В.

Т. , образувано въз основа на ИЛ от 05.01.2010г на Ю. България АД сумата от 15 155.11лв-главница по договор за банков кредит от 04.08.2008г и на ББР АД 031455.91лв, както е отхвърлил и исковете за установяване , че ищцата не дължи поради прекратяване на поръчителството на осн. чл.147,ал.1 от ЗЗД сумите по посоченото изпълнително дело.

Решението на СГС е предмет на въззивно обжалвано, изцяло, от ищеца И.Д., представлявана от адв. Н.. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че съдът неправилно е тълкувал материалния закон и че е допуснал нарушения на процесуалния закон. Поддържа, че неправилно съдът е приел откога следва да се приложи тълкуването на закона, дадено с ТР № 2/2015г на ВКС, 1

ОСГТК . Поддържа, че тълкуването на закона направено с това ТР следва да намери приложение от деня, когато е влязъл в сила тълкувания акт. Поддържа, че отношенията между страните трябва изцяло да се уредят съобразно задължителното тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/2015г . Поддържа, че неправилно СГС е приложил разпоредбата на чл.146,ал.3 от ЗЗД, като е допуснал и сместване на институтите на солидарността и поръчителството. Поддържа, че не отговаря като поръчител по отношение на ББР АД, че срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД е изтекъл и не се възражда за трето лице, изпълнило чуждия дълг. Оспорва и фактическата обстановка приета за доказана от СГС. Поддържа, че липсва доброволно заплащане на суми от страна на ищцата по изпълнителното дело. Моли решението на СГС да бъде отменено изцяло и предявените искове за установяване на недължимост на суми, предмет на принудително събиране от ищцата в качетвото й на поръчител на главния длъжник да бъдат уважени. Претендира разноските, направени по делото пред двете съдебни инстанции.

Ответниците по въззивната жалба Ю. България АД и Българска банка за развитие АД са депозирали писмени отговори на въззивната жалба, с които оспорват жалбата на ищцата като неоснователна. Молят решението на СГС да бъде потвърдено.

В о.с.з. въззивникът се представлява от адв. Н., която поддържа жалбата.

Поддържа твърденията си за погасяване на поръчителството на ищцата и поради товаза недължимост на вземането по издадения ИЛ. Моли решението на СГС да бъде отменено и предявените искове- уважени. Претендира разноски по делото по реда на чл.38 от ЗА. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от въззиваемата страна ББР.

Въззиваемата страна Ю. България АД се представлява от юрк.К., която оспорва въззивната жалба. Поддържа съображенията, развити в отговора на въззивната жалба. Моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна Българска банка за развитие се представлява от юрк. Н., която оспорва възивната жалба и поддържа подадения отговор на въззивна жалба.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по 2 останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично не правилно като краен резултат по съображения изложени във въззивната жалба.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното :

Предявен е иск за установяване на недължимост на вземане въз основа на факти, настъпили след постановяване на съдебно решение, с което е установено вземането на настоящия ответник от настоящия ищец , имащи значение за съществуването на процесното вземане – иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Видно от приложения изпълнителния лист от 06.01.2010г, издаден по гр. дело № 7/2010 г. по описа на РС - Благоевград, кредитополучателят С тоилов Строй ЕООД и поръчителят И. С. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора Ю. Е. Д.

България АД /сега Ю. България АД/ главница от 46611.02 лева, мораторна и законна лихва и разноскиь направени по делото.

Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение , по която е допуснато предварително изпълнение и която е издадена въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, представляващ договор за банков кредит Продукт бизнес оборудване.

От приложения по делото препис от изп. дело № 5/2010 г. по описа на ЧСИ Т. с рег. № 844 и район на действие ОС - Благоевград се установява, че е образувано изпълнително производство въз основа на молба от 08.01.2010 г. от кредитора Ю. България АД на основание издадения изпълнителен лист, като в молбата се търси образуване на изпълнително производство срещу солидарните длъжници и са посочени желани от кредитора изпълнителни способи за събиране на вземането запор върху вземането за трудово възнаграждение на поръчителя С..

На 11.01.2010г съдебният изпълнител е разпоредил връчване на покани за доброволно изпълнение на длъжниците.

На С. строй поканата е връчена на 13.01.2010 г, а на И. С. - на 18.01.2010 г.

Със запорно съобщение от 13.01.2010г е наложен запор на заплатата на И. С..

3

С молба от 25.05.2011г взискателят поискал да се пристъпи към изпълнение върху движими вещи на длъжниците. С разпореждане от 01.06.2011г ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи в жилището на длъжника С. на 19.10.2011г. Изпратени са съобщения за насрочения опис на движими вещи до длъжниците и съпруга на С.. По молба на взискателя от 11.10.2011г описът е отложен.

С молба от 12.07.2012г взискателят е отново е поискал опис на движими вещи на длъжниците. Изпълнението е насочено против вещи на солидарния длъжник С. и опис е насрочен на 07.11.2012г. По молба на взискателя описът не е осъществен поради постигнато между страните споразумение от 31.10.2012 г.

От представеното споразумение от 31.10.2012г се установява, че солидарните длъжници са признали задълженията си за главница от 46 611.02 лева и законна лихва по договора за кредит, за които е издаден и процесният изпълнителен лист, и са постигнали съгласие за периода м. ноември 2012г - м. октомври 2013г ежемесечно до 28-мо число да се внася сума от 400 лева по сметка на съдебния изпълнител за погасяване на дълга, с изтичането на който действието на споразумението се преустановява и се дължи изпълнение на остатъка от дълга. Споразумението е подписано от страните и подписите не са оспорени.

С молба от 17.11.2014 г. Българска банка за развитие АД е поискало да бъде конституирано като взискател по принудителното изпълнение за сумата 31 455.91лв, заплатена по предоставена на Ю. България АД банкова гаранция за обезпечение на процесния кредит, отпуснат на Стоилов Строй ЕООД с твърдения за настъпила суброгация по издадения в полза на Ю. България АД изпълнителен лист, С постановление от 16.02.2016г ББР АД е конституирана като взискател против солидарните длъжници за сумата от 31 455.91лв, ведно със законната лихва , такси и разноски , а първоначалният взискател е останал с вземане от 15155.11лв, заедно със законната лихва от 05.01.2010 г.

На 20.11.2015 г. взискателят Ю робанк България АД е поискал пристъпване към изпълнение върху движими вещи и МПС на длъжниците по изпълнението. Дадена е възможност за внасяне на дължимите се такси от взискателя.

С молба от 18.07.2016г ББР АД е поискало на осн. чл.18 от ЗЧСИ съдебният изпълнител да проучи състоянието на длъжниците и да определи начин на изпълнение.

С молба от 04.10.2016 г. взискателят Ю. Б. е направил искане за опис на заложената в полза на банката машина. С разпореждане от същата дата съдебният изпълнител насрочил насрочил опис на машината за 05.12.2016г.

На 05.12.2016г , видно от представен протокол,

4 в присъствието на И. С. и представител на главния длъжник С. строй ЕООД, заложената машина е описана и оценена.

С молба от 22.03.2017г ББР АД е поискало запор на банкови сметки на длъжниците.

Представени са доказателства , че И.И. С. и И. И. Д. са едно и също лице.

На 05.06.2018 ЧСИ е изготвило разпределение по делото, получено и от представител на настоящата ищца.

От представените по делото доказателства и от изслушаната ССчЕ се установява, че от м.01.2010г до м.10.2014г са постъпвали суми от наложени запори на вземания на И. С., като има доказателства- вносни бележки, че част от плащанията са извършени от ищцата през м.05-м.09.2013г/ л.258 и сл. от изпълнителното дело/.

Настоящото дело е образувано по ИМ, депозирана в регистрагтурата на ОСБлагоевград на 27.11.2018г.

При така установените факти съдебният състав прави следните правни изводи:

Ищцата претендира , че не дължи изпълнение по издадения изпълнителен лист, тъй като вземането против главния длъжник е погасено по давност, доколкото има искани и извършени изпълнителни действия против този длъжник те са предприемани след прекратяване на изпълнителното производство и не са валидни . Поддържа, че ББР АД не може да се ползва от издадения ИЛ в полза на първоначалния взискател.

Поради бездействието на двамата взискатели по отношение на главния длъжник ищцата счита, че неговото задължение е погасено и тя не може да встъпи в правата на удовлетворените взискатели против него, което на осн. чл.146,ал.1 от ЗЗД погасява поръчителството й и съответно счита, че не дължи суми по издадения ИЛ. Отделно от това поддържа, че няма качество длъжник по отношение на ББР АД и този кредитор не е предявил иск по чл.147,ал.1 от ЗЗД в законоустановения срок , поради което поръчителството е прекратено. Моли да бъде установено по отношение на двете банки, че не дължи изпълнение по издадения ИЛ, поради прекратяване на поръчитеството й на посочените две основания.

По отношение на главните искове

Изпълнително дело №5/2010г по описа на ЧСИ Т. е образувано и висящо по време, когато ППВС №3/80г не е обявено за изгубило сила с т.10 от ТР № 2/2015г от 26.06.2015г. Настоящият съдебен състав споделя практиката, съгласно която до 26.06.2015г приключените и висящите изпълнителни производства се регламентират от ППВС№3/80г. Съдът приема този извод като съобразява задължителната сила на ППВС, съгласно на чл.58,т.1 и т.2 и чл.59 от ЗУС /отм/, чл.84,т.2 и чл.86,ал.2 от 5

ЗСВ/отм/ и чл.124 и чл.130,ал.2 от сега действащия ЗСВ. Съобразно цитираните правни норми при противоречива практика ВС, сега ВКС, има правомощието да издава ППВС , след това ТР, които имат задължителен характер за тълкуването на конкретната правна норма за съдилищата и юрисдикциите, сега и за органите на изпълнителната власт и местното самоуправление. При постановяване за първи път на такъв тълкувателен акт той има действие по отношение на тълкуваната норма веднага, включително и когато правопораждащите факти са проявени преди самото ППВС или ТР и всички съдилища, органи и юрисдикции са длъжни да спазват даденото задължително тълкуване на закона. Когато поради промяна на обществени отношения същата норма бъде предмет на повторно тълкуване с ППВС или ТР , то вторият тълкувателен акт следва да се приеме, че има действие занапред, като в противен случай се стига до изненада на участниците в процеса и невъзможност да се защитят техните права. Своите действия страните и органите следва да съобразяват с нормативните актове и ако има такива- със задължителните постановления или решения на ВС или ВКС по тълкуването на закона, действащи към момента. Към правни норми тълкувани от ВС или ВКС със задължителна сила с ППВС или ТР би било проява на непредвидимост на правосъдието да се приложи с обратна сила ново задължително тълкуване на същата правна норма. Ето защо, по отношение на изпълнително производство, образувано, приключило или висящо по времето, когато ППВС №3/80г е действащо, намира приложение това ППВС, а новото тълкуване на разпоредбата на чл. 116,б”в” от ЗЗД намира приложение от 26.06.2015г и занапред. В този смисъл е и съдебната практика по сходни казуси- например решение № 252/2020г по гр.д. № 1609/2019г на ІІІ ГО на ВКС, решение № 170/2018г по гр.д. № 2382/2017г на ІVГО на ВКС, решение № 51/2019г по гр.д. №2917/2018г на ІV ГО на ВКС, решение № 37/2021г по гр.д. № 7047/2020г на ІV ГО на ВКС .