Решение № 96 от 23.04.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. С., 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава Костова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Светослава Костова Гражданско дело № 20252200100008 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба от М. М. И. против Х. А. А., в която се твърди, че ищцата е сестра на пострадалия И., на който ответникът А. е нанесъл силни удари с дъска в главата на 11.01.2020 г., вследствие на които е починал на 18.01.2020 г. в болницата в гр. С.. Сочи се, че видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза непосредствена причина за смъртта на брата на ищцата се явяват нанесените силни удари в главата. Твърди се, че е налице пряка причинно-следствена връзка между получените наранявания и последвалия смъртен изход на 18.01.2020 г. За това деяние А. е бил осъден, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от седем години на основание чл. 115 от НК при първоначален „строг“ режим.

Ищцата сочи, че загубата на любимия и непрежалим брат за нея е бил изключително тежък удар. Живеели са наблизо и са били изключително привързани един към друг. Поддържали са много топли отношения помежду си. С мъдростта и опита си, както и с изключителното си трудолюбие, починалият И. е бил опора за ищцата, като двамата са поддържали постоянна връзка в семейството. Ищцата изпитва изключителни душевни болки и страдания и брат й липсва непрекъснато. Със загубата на своя брат, животът на ищцата е бил разбит. Претърпяла е и продължава да търпи тежки морални болки и страдания, които не може да преодолее напълно.

Предвид горното, от съда се иска ответникът да заплати обезщетение за неимуществени вреди, морални болки и страдания в размер на 75 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.

Исковата молба е връчена редовно на ответника, който е депозирал писмен отговор по делото, по реда на чл. 131 от ГПК. Същият е оспорил съдебния иск като недопустим. Алтернативно се оспорва неговата 1 основателност и размер. От съда се иска да постанови решение, с което бъде отхвърлен предявеният иск. Навеждат се твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на И. И., който непосредствено преди процесното събитие, довело до смъртта му, е извършвал действия по преследване с кола и нападение върху приятеля на ответника Х. А., в помощ на който се е притекъл той. Противоправното нападение на И. е било взето предвид от наказателния съд, който е определил наказание много под минимума.

От фактическа страна се установява следното :

Ищцата М. М. И. е сестра на починалия И. М. И..

С присъда № 20/15.11.2021г. по НОХД № 448/2020г. на СлОС съдът е признал подсъдимия Х. А. А. от гр.Н.З. за виновен в това, че на 11.01.2020г. в гр.Н.З. пред пункт за изкупуване на черни и цветни метали в кв.

„Индустриален“, умишлено умъртвил И. М. И. от с.Е., общ.Н.З., като смъртта е настъпила на 18.01.2020г. в гр.С., поради което и на осн. чл.115 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от седем години, което да изтъпи при първоначален строг режим. С решение № 21/06.03.2023г. Б.ки апелативен съд е изменил Присъда № 20/15.11.2021г. на СлОС и преквалифицирал престъплението убийство, извършено от подсъдимия Х. А. А. от такова по чл.115 от НК в по –леко наказуемо престъпление по чл.119 от НК, което да изтърпи при първоначален общ режим. С решение № 290/24.07.2023г. по н.д. № 371/2023г. на ВКС решение № 21/06.03.2023г. е изцяло отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане е постановено Решение № 105/28.12.2023г. по НОХД № 168/2023г. на АС – Б., с което е потвърдена изцяло присъда № 20/15.11.2021г. на СлОС. С решение № 256/24.04.2024г. по н.д. № 195/2024г. на ВКС е оставено в сила въззивно решение № 105/28.12.2023г. постановено по ВНОХД № 168/2023г. на Апелативен съд – Б..

Решението е окончателно.

От разпита на св. Т. П. се установява, че отношенията между сестрата и починалия брат са били много добри, изпълнени с обич и привързаност.

Живеели са наблизо, през две/три къщи, празнували са заедно всички семейни празници. Израснали в сплотено семейство, те са уважавали както родителите си, така и по между си. Сестрата е споделяла ежедневните си проблеми с по – големия брат и се е вслушвала в неговите съвети. Подкрепяли са се взаимно финансово. Ищцата е понесла изключително тежко смъртта на своя по – голям брат. Била ужасена и съкрушена. Често плачела при споменаване на брат й, ходи често на гробищата, поддържа гроба.

Установеното от фактическа страна, мотивира следните изводи от правно естество :

Правно основание на претендираните права – чл. 45 от ЗЗД.

С ТР № 1/2016 г. на ВКС-ОСНГТК е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по 2 изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя/сестри, баби/дядовци, др. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Подчертано е обаче, че е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик само когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, като в тези случаи не е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС.

Установените в тълкувателното решение критерии са доразвити с формираната последователна практика по чл. 290 ГПК, според която изключението е налице, когато поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства е била създадена особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между братя / сестри, и интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания надвишават тези, които е житейски обичайно да се понасят в случай на смърт на близък родственик. Житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание от по – големия брат/сестра, вместо от техните родители, изразена подкрепа в критична житейска ситуация и др. Във всички случаи обаче присъждането на обезщетение в полза на сестрата е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите, възприети в тълкувателното решение - наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на неимуществени вреди, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията.

По делото е установена близка емоционална връзка на обич и подкрепа между ищцата и нейния починал брат. Тези обстоятелства разкриват съдържание на емоционалната връзка, съответстващо на типичното за този вид родство,, но не и изключителност съобразно разяснените с тълкувателното решение критерии, без да са доказани конкретни житейски 3 обстоятелства, станали причина за създаване на особена духовна и емоционална близост. Липсата на такива обстоятелства обосновава извод за отсъствие на материална легитимация на ищцата, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Неоснователността на главния иск, обосновава и неоснователност на предявения акцесорен иск за присъждане на законната лихва.

При този изход на спора ищцата няма право на разноски.

Ответникът не е претендирал заплащане на деловодни разноски.

С оглед изхода на делото в тежест на ищцата следва да бъде възложена дължимата държавна такса в размер на 3000лева, която следва да бъде заплатена по сметка на СлОС.

Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав на С.ски окръжен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ претенцията на М. М. И. с ЕГН ********** от гр.Н.З., ул.“П.“ № 39 против Х. А. А. с ЕГН ********** от гр.Н.З., в момента в Затвора – гр.Б. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди /душевни болки и страдания/ вследствие внезапната смърт на нейния брат И.

И., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2020гг. до ОСЪЖДА на М. М. И. с ЕГН ********** от гр.Н.З., ул.“П.“ № 39 да заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер на 3 000лева.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Б..

Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________

4