Решение № 114 от 18.10.2021, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Свиленград, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20215620200700 по описа за 2021 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от КР. Р. Г. с ЕГН **************** от град *****************, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4911890 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.

21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ, тъй като не било установено мястото на нарушението, не била изяснена действителната фактическа обстановка и административнонаказващият орган (АНО) бил некомпетентен. От Съда се иска да отмени обжалвания ЕФ, респ. да намали санкцията до 50 лв.

1

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят КР. Р. Г. , се явява.

Пледира за отмяна на ЕФ, тъй като била извършена поправка в Протокола за използване на радара, която била направена от неоторизирано лице; липсвало описание на част от елементите на нарушението и била наказана по ал. 4 на чл. 182 от ЗДвП, но в обжалвания ЕФ липсвало описание, че била управлявала лекия автомобил с превишена скорост и то при условията на повторност.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

АНО (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 22.05.2021 година в 18.04 часа по първокласен път № 8 при км.

365+500, до автокъща „Камбана”, на територията на община Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока метанстанцията, моторно превозно средство (МПС) марка „Ситроен”, модел Ц1 с държавен регистрационен номер СВ 87 60 РВ, със скорост 62 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 12 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 4911890 на името н а жалбоподателя КР. Р. Г. в качеството й на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на 2 деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. В ЕФ не е посочено какво е ограничението – общо или въведено с пътен знак В26 и не е посочена каква е АТСС – мобилна или стационарна, както и не е посочено приспадната ли е допустимата грешка от 3 км/ч. Фишът е връчен на лицето н а дата 16.07.2021 година (, видно от Справката за нарушител и отметката, направена в ЕФ, връчен на жалбоподателя и приложен към Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 22.05.2021 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият в оригинал е приложен по делото и приет като доказателство.

От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 22.05.2021 година и времето (18.00 часа д о 19.30 часа), за ограничението на скоростта, въведено с пътен знак В26 - 50 км/ч разрешена скорост (същевременно в графата, касаеща общо ограничение на скоростта е налична поправка под формата на заличаване, извършена не от лицето, попълнило документа, а от лицето, което го е приело), режима на 3 измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на 3 от които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер СВ 87 60 РВ в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 65 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 1 5 км/ч и разрешена такава о т 50 км/ч, като превишението е 12 км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).

От представения Протокол № 4-53-21/05.05.2021 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет - страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед

4 нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

Преценена по същество, Жалбата е основателна (на основанията, посочени от жалбоподателя Г. в съдебно заседание), за което Съдът излага следващите правни съображения:

1. В обжалвания ЕФ е налице неяснота по отношение на един от основните реквизити на Фиша, а именно: описание на нарушението, тъй като не е посочено какво е ограничението – общо или въведено с пътен знак В26, не е посочена каква е АТСС – мобилна или стационарна и не е посочено приспадната ли е допустимата грешка от 3 км/ч, отразена като такава в Протокол № 4-53-21 от 05.05.2021 година. Непосочването на ограничението за процесния пътен участък поставя наказаното лице, а и проверяващата Съдебна инстанция в невъзможност да прецени правилна ли е дадената от АНО правна квалификация. Непосочване на това каква е АТСС поставя в невъзможност цитираните в предходното изречение лица да преценят дали този вид радар може да се използва към инкриминирания момент – 22.05.2021 година. Неотразяването дали е приспадната допустимата грешка при измерване на скоростта с радара поставя в невъзможност Съда да прецени дали правилно е определена санкционната норма, респ. дали размерът на наложената Глоба е правилен и в съответствие с материалния закон. Всяко 5 едно от констатираните пропуски само по себе си представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

Всяко едно от п осочените пропуски, свързани с описанието на нарушението, се явява самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ, тъй като (както вече бе посочено) не позволява и контролиращата Съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за какво точно административно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.

Описание на нарушението се явява задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на ЕФ. Извеждането на описанието на нарушението от други налични по Административнонаказателната преписка (АПН) документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.

Посоченото налага изводът, че ЕФ следва да бъде отменен.

2. Налице е и още едно нарушение, свързано с описание на инкриминираното нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ, тъй като е съществено, довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Изискванията относно съдържанието на ЕФ са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите в съдържанието им не могат да се санират в хода на съдебното производство, поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила.

Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на административни наказания засяга пряко личната сфера на наказаното лице, с оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с 6 изключителна прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.