Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 27.05.2022, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Търговско дело 113/2021
Вид
Решение № 51
Подписан
27.05.2022
В сила
25.03.2024
Състав
ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5, 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 139, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 140, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 24, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. П., 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Търговско дело № 20214400900113 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на ИВ. Т.

Д., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Б.

В. ЛЮБ., с ЕГН **********, с посочен адрес: гр. П., ул. „*** № ***, ет.***, ап. *** подадена чрез пълномощника адв. СТ. Ч. от САК, против „***“ АД гр. С., с която е заявена претенция да бъде осъдено ответното дружество да заплати в полза на ищцата обезщетение в размер на сумата от 26 000 лв. – частичен иск от обща претенция за 200 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на Т.П.Д. – баща на ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 30.09.2016 г., реализирано от застрахован при ответника водач на ППС по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 30.09.2016 г., до окончателното изплащане на сумата.

Така заявената претенция се основава на следните фактически твърдения: На 30.09.2016 г. водачът на зърнокомбайн „***“, с рег.№ *** – Д.Н.Д., виновно е нарушил правилата за движение по пътищата като на кръстовището на ул. „А.С.“ и ул. „Д.Д.“ в гр. Д.Д. не пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил „***“ с рег.№ *** и реализирал ПТП, вследствие на което е причинена смъртта на водача на лекия автомобил Т.П.Д.. Произшествието е настъпило изключително по вина на водача на зърнокомбайна, който е нарушил следните визирани в ЗДвП правила: чл. 5, 1 ал.1, т.1; чл. 20, ал.1; чл. 37, ал. 2. Водачът на зърнокомбайна е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил нарушил горепосочените правила за движение по пътищата. Към момента на ПТП за зърнокомбайна е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Смъртта на Т.Д. е причинена вследствие на получените при ПТП несъвместими с живота тежки увреждания. Във връзка с произшествието е било образувано ДП № 469/2016 г. по описа на РУД.Д., пр.пр. № 4093/2016 г. по описа на ОП – П.. Починалият в резултат на ПТП Т.Д. е баща на ищцата И.Д.. Тя е в невръстна детска възраст и е претърпяла най-тежката загуба в живота на едно дете – загубата на родител.

Останала е без бащината подкрепа и любов. Никога вече няма да почувства бащина ласка и животът й ще бъде белязан от липсата на материална и морална опора в най-трудните моменти на израстването й. Случилото се е оставило дълбока емоционална празнина у детето, което изживява стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, чувство за безсилие. Постоянно пита къде е баща му и кога ще се прибере. Загубата на бащата е довела при И. до развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство, което ще има неочаквани последици в последващото й развитие. Ищцата счита, че с оглед изискванията на закона, справедливото обезщетение в случая за причинените й неимуществени вреди би било в размер на 200 000 лв., като заявява частична претенция за сумата от 26 000 лв. Предявила е извънсъдебна претенция пред ответното дружество, но такава не е била определена и изплатена, което обуславя правния й интерес от предявения иск.

Ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва фактическите твърдения в исковата молба, че починалият Т.Д. е биологичен баща на ищцата, както и че е полагал грижи за нея. Оспорва също така твърденията на ищцата за претърпени неимуществени вреди, както и описания в исковата молба механизъм на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, което счита, че следва да се определи на поне 90 %. Ответникът оспорва основателността и на акцесорната претенция за лихва за забава, като счита, че застрахователят правомерно е отхвърлил извънсъдебната претенция на ищцата, което изключва забавата и наред с това изразява несъгласие с началния момент, от който следва да се начислява лихвата за забава в случай, 2 че претенцията бъде уважена. Счита, че лихвата за забава би била дължима след изтичането на срока по чл. 405 от КЗ, като в случая началният момент на забавата следва да се счита от датата на отказа – 02.03.2018 г. Ответникът е направил също така възражение за недължимост на претендираните суми поради изтекла погасителна давност, както за главния, така и за акцесорния иск.

Исковата претенция се поддържа в открито съдебно заседание от процесуалния представител на ищцата адв. М.Д. от САК, преупълномощена от пълномощника на ищцата по делото адв. СТ. Ч. от САК, който е представил и писмена защита по делото.

Ответното дружество се представлява в открито съдебно заседание от пълномощника юрк. Й. СЛ., който също е представил писмени бележки по съществото на правния спор.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235, ал. 2 и съобразно приетия доклад по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено на 13.05.2021 г. от Община П., че ищцата ИВ. Т. Д. е родена на *** г. от майка Б. В. ЛЮБ. и баща Т.П.Д., който съгласно представения с исковата молба препис – извлечение от акт за смърт е починал на 09.10.2016 г.

По делото е приложен също така констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на 11.10.2016 г. от служител при ОД на МВР – П., посетил произшествието. От данните на същия се установява, че ПТП е настъпило на 30.09.2016 г., около 10.00 ч. в гр. Д.Д., на кръстовище между ул.

„***“ и л. „***“, с участници зърнокомбайн „***“ с рег. № *** и водач Д.Н.Д., и лек автомобил „***“ с рег. № ***, с водач Т.П.Д., който е пострадало лице от това ПТП, починал на 09.10.2016 г.

Прието е за безспорно установено между страните, че смъртта на водача на лек автомобил „***“ с рег.№ *** – Т.П.Д. е в пряка причинна връзка с процесното ПТП от 30.09.2016 г.

Установява се, от представените с писмо № 4093/2016 г. от 30.12.2021 г., ***, на Окръжна прокуратура – П. документи, че воденото срещу 3 неизвестен извършител наказателно производство по ДП №***/2016 г. по описа на ОП-П. /прокурорска преписка 4093/2016 г. на ОП-П. по ЗМ 469/2016 г. по описа на РУ – Д.Д./, образувано във връзка с процесното ПТП, е било прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 07.03.2018 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК.

За изясняване механизма на процесното ПТП по делото е допусната съдебна автотехническа експертиза, на която е възложено и допълнително заключение по искане на ответника, с включени въпроси и от страна на ищцата. От приетите заключения на вещото лице инж. Ал.П. се установява, че до сблъсъка с лекия автомобил „***“ на 30.09.2016 г. комбайнът се движил по ул. „***“ в гр. Д.Д. с прикачен хедер и спрял пред кръстовището с ул. „***“. Хедерът е бил във вдигнато положение на височина 1.9 м и е ограничавал видимостта на водача при последвалото навлизане на ППС в кръстовището. От момента на потегляне на комбайна, за да навлезе в кръстовището, водачът му е имал техническа възможност да възприеме движещия се по ул. „***“ лек автомобил, когато същият се е намирал на разстояние 47,6 м от мястото на удара, съобразно ограничителните условия на пътя /крайпътни дървета/. При свален хедер на комбайна, от същото положение водачът му е имал техническа възможност да възприеме лекия автомобил, когато същият се е намирал на разстояние 70.74м от мястото на удара. Към момента на потеглянето на комбайна от състояние на покой, за да навлезе в кръстовището, лекият автомобил се е намирал на разстояние 105,14 м от мястото на удара. Навлизането на комбайна в пътното платно на ул.

„***“, по което се движил лекият автомобил, било на разстояние 4.5 м /масовия център/ или 4.8 м /дясна част на хедера/ и продължило 3.2 секунди, след което комбайнът отново спира. Лекият автомобил „***“, управляван от Т.Д., се движил по ул. „***“ /път с предимство/ със скорост 87,12 км/ч при максимално допустима скорост в населеното място от 50 км/ч. При тази скорост „опасната зона“ за лекия автомобил е била 76.42 м. В момента на навлизане на комбайна в кръстовището челната част на лекия автомобил е била на разстояние 70.74 м до мястото на удара. Водачът на лекия автомобил е предприел спиране, когато се е намирал на 67,76 м от мястото на удара.

Последвал е удар между двете ППС, като лекият автомобил се ударил с предната си част /челно/ в задната лява част на държача на хедера. Към момента на сблъсъка комбайнът е бил в покой. Видно от снимковия материал 4 по приложеното досъдебно производство, вследствие на сблъсъка между двете ППС лекият автомобил е навлязъл под хедера на комбайна, което положение е съответно на описаните в заключението деформации по същия. В заключението е посочено също така, че при движение с максимално допустимата за пътния участък скорост от 50 км/ч водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предприеме спиране и да спре на 35.48 м преди мястото на удара, с което да предотврати произшествието. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е заявило, че с поставен хедер комбайнът е представлявал извънгабаритно ППС, а в допълнителното заключение се съдържа скица с параметрите на зърнокомбайн „***“ от същия модел с хедер.

За установяване на твърденията в исковата молба за претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Т.Д. по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелките К. Л. – сестра на ищцата и К.Г. – баба на ищцата. Първата е дала показания, че между ищцата и починалия при ПТП Т.Д. е съществувала връзка. Виждали са се, когато бащата е имал свободно време. През почивните дни, тъй като той ходел на работа и бил зает по цяла седмица. Свидетелката е заявила, че Т.Д. не е живял заедно с майка й и сестра й. Поддържали телефонна връзка. При срещите бащата купувал на детето дрехи, играчки и храна. Ищцата приела много тежко вестта, че баща й е починал при катастрофа. Не говори за него. Пита за него. Липсва й много и не може да приеме, че баща й го няма. Според показанията на втората свидетелка Т.Д. е идвал в дома им 2-3 пъти преди да стане бременна дъщеря й Боряна, която е майка на ищцата. Свидетелката е заявила още, че преди да се роди детето, Т. и Б. живели за около една седмица заедно. След това не са живели заедно, но се виждали често. Чували се и по телефона. Той не помагал в отглеждането на детето, но му купувал дрехи и шоколад, излизали на разходка в „***“, ходили в заведения. След като детето станало на две години и половина, Тихомир започнал да го избягва. Но си гледал детето. Същевременно тази свидетелка е заявила, че след като се родило детето, Тихомир започнал да отбягва дъщеря й и детето. Това започнало, когато детето било по-големичко и било в болница. Тогава започнал да ги избягва. Според показанията на свидетелката детето трудно приема загубата на баща си. Вижда как другите деца имат родители, а тя няма. Понастоящем не говори за баща си, но казва само, че той е „звездичка“.

5

Съдът преценява показанията на двете свидетелки при условията на чл.

172 ГПК, отчитайки и съдържащите се в тях противоречия.

По искане на ответното дружество по делото е разпитана като свидетел В.П. – майка на пострадалия при катастрофата Т.Д.. Същата е дала показания, че не познава Б.Л. /майката на ищцата/ и не знае, дали синът й е имал връзка с нея. Не познава и самата ищца. Синът й не споделял къде ходи и какво прави.

Никога не е работил. Живял е при майка си и се издържал от нейната пенсия и от пенсията на баба си.

По делото е приложено решение на П.ски окръжен съд от 04.12.2019 г. по гр.д. № 347/2019 г. с обективиран върху същото диспозитив на решение № *** от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 59/2020 г. по описа на Апелативен съд – В.Т., с което е отменено цитираното решение на окръжния съд, вместо което е прието за установено по отношение на детето И. Б.В.С.а, ЕГН ***, родена на *** г. от майка Б. В. ЛЮБ., за който факт от длъжностното лице по гражданско състояние към Община П. е съставено удостоверение за раждане № ***/19.07.2013 г., че починалият на 09.10.2016 г. в гр. П. Т.П.Д., съгласно акт за смърт от 09.12.2016 г., е биологичен баща на детето И. Б.В.С.а. С решението е разпоредено след влизането му в сила заверен препис от него да се изпрати на Община П. за съставяне на ново удостоверение за раждане, в което като баща да се отбележи Т.П.Д., като детето се впише с имената ИВ. Т.