Решение № 19 от 03.10.2025, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Исперих, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Административно наказателно дело № 20253310200049 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Фреш Кредит“ ЕООД представлявано от управителя П.С.С. чрез упълномощен процесуален представител Е. М. К., БАК против Наказателно постановление № Р-007130/ 19.02.2025г. издадено от Началник на териториален отдел обл.Русе към КЗП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение по чл.68г, ал.1 във вр. чл.68в от Закона за защита на потребителите изразяващо се в непредоставяне на пълна, точна и максимално ясна информация за разходите по кредита, като поставя потребителя в невъзможност да разбере какъв реално е процента на оскъпяване на ползвания кредит. Прието е, че жалбоподателя е реализирал нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68в от Закона за защита на потребителите. В жалбата се твърди, че при сключване на договорът с потребителя са спазени всички изисквания на действащото законодателство и в него не съществуват неясноти и противоречия. Акта бил постановен на абстрактни и неясни твърдения, без представяне на конкретни факти.

Посредничеството било включено в договора и включвало прозрачни условия за самата предлагана допълнителна услуга. Договорът за гаранционна сделка бил тристранно споразумение между страните. Не била налице твърдяната заблуждаваща практика, която да се определи като нелоялна. Информацията била точна, ясна и коректна и не следвало да се тълкува разширително извън контекста на посоченото от търговеца, който се бил постарал същата да бъде кратка, точна, ясна и непротиворечива. Считат, че за да е налице заблуждаваща търговска практика било необходимо да са налице комулативни предпоставки с елементи : предлагане на невярна информация; 2/ прикриване на невярна информация чрез премълчаване; 3/да има за резултат или да е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и да има за резултат вземане на търговско решение, което в противен случай потребителя не би 1 взел, респ. да променя съществено икономическото поведение на потребителя.

Жалбоподателя счита, че в конкретният случай не са налице описаните комулативни предпоставки. „Фреш кредит“ ЕООД твърди, че при сключване на договор с дружеството всеки потребител получава информация в табличен вид за дължимите по договора суми, както и сумите дължими по допълнителните услуги по разсрочване на задължението по гаранционната сделка. Не ставало ясно на база на какви доказателства, органът е счел че тези суми са неизвестни на потребителя, при условия че тези договорки били оформени писмено. Жалбоподателя счита, че в случая не е установено по категоричен начин извършено административно нарушение, липсва съставомерност на деянието и административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е неправомерно ангажирана. По изложените съображения „Фреш кредит“ ЕООД моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

Административно – наказващият орган счита жалбата за допустима, но неоснователна.

В съдебно заседание не се явяват представители на страните.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства намира за установена следната фактическа обстановка : От 2024 година Председателя на Комисията за защита на потребителите подел кампания за масови проверки за потребителски кредити с цел установяване на неравноправни клаузи. В тази връзка бил проверен и Договор за потребителски кредит № 0021235/ 01.07.2024г. със страни Н.Д.С. и „Фреш Кредит“ ЕООД. При проверката било установено, че в договора присъстват клаузи за осигуряване на гаранти на задължението по договора, които трябва да отговарят на определени условия за платежоспособност, време на привличане за участие като гарант по договора и други изброени в договора условия. В допълнителните документи подписани от кредитополучателя към договора било договорено и заплащане на допълнително възнаграждение по договора за гаранта. Видно от съдържанието на тези документи, обаче, посочена е таблично месечна вноска, лихва, главница, някаква сума под абривиатура ГФБ и обща сума по вноската. В графа ГФБ не е посочено ясно, точно и конкретно какво означава абривиатурата ГФБ, как се формира тази сума в посочената графа. На следващо място в договора е посочено, че Годишният процент на разходите е 45.70%, а в Стандартния европейски формуляр Годишния процент на разходите е посочен като 46.65%. В договора и Стандартния европейски формуляр лихвения процент е посочен като 39.00% фиксиран. Никъде в договора и придружаващите документи не е описано каква е причината за разликата в Годишния процент на разходите посочен в договора и в Стандартния европейски формуляр, както и кои компоненти включени в него влияят на променливите му величини. Установено е, че ФРЕШ КРЕДИТ ЕООД и Гаранционен фонд България ЕООД, които са гаранти по договора са със един и същ собственик, като е осигурена възможност за печалба на дружеството гарант и оскъпяване на кредита без на потребителя да бъде предоставена информация за свързаността на двете дружества. Договора за потребителски кредит е сключен за шест месечни вноски, с посочен размер на погасителна вноска 186.00лв. Дата на първото плащане – 01.08.2024г. Обща сума за погасяване – 1116.00лв. Никъде в сключеният договор не е посочено каква по размер сума ще се дължи за лихва, каква по размер сума ще се дължи 2 за допълнителните услуги – поръчителството на гаранта, колко ще оскъпи това сумата, която трябва да бъде върната по кредита. Никъде в договора не е посочено кое влияе на Годишния процент на разходите, кои компоненти се включват в него и по какъв начин тези компоненти влияят на крайната сума, която потребителят трябва да върне по сключеният договор.

Административно наказващият орган е съставил АУАН въз основа на който издал Наказателно постановление № Р-007130/ 19.02.2025г. тъй като е приел, че „Фреш Кредит“ ЕООД при упражняване на дейността си прилага нелоялна търговска практика, а именно : не предоставя пълна, точна и максимално ясна информация за разходите по кредита, като поставя потребителя в невъзможност да разбере какъв реално е процента на оскъпяване на ползвания кредит, в нарушение на чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите /Търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги е нелоялна ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена или на средния член на групата потребители, когато търговската практика е насочена към опредЕ. група потребители/ във връзка с чл.68в от Закона за защита на потребителите.

Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на актосъставителя и свидетеля и приобщеният писмен доказателствен материал съдържащ се в административно-наказателната преписка.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : От формална страна съдът счита, че АУАН и Наказателното постановление са съставени при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му. Съдът счита издаденото наказателно постановление за законосъобразно и като такова, същото следва да бъде потвърдено. Безспорно от писмените и гласни доказателства по делото се доказва, че при упражняване на своята дейност и в частност при сключване на процесният Договор за потребителски кредит № 0021235 от 01.07.2024г. жалбоподателя е действал в нарушение на чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите. „Фреш Кредит“ ЕООД не е предоставил информация на потребителя Н.Д.С. за начина на формиране на Годишният процент на разходите, не е обяснил защо е налице разлика в този процент записан в Договор за потребителски кредит № 0021235 от 01.07.2024г. и попълнения Стандартен европейски формуляр. Няма данни по делото, че потребителят е бил в известност за това, как се формира възнаграждението на гаранта по договора, посочено като 115 лв. месечно и кое налага присъствието по договора на това трето лице – гарант и съответно оскъпяване на кредита и включване в него на разходи свързани с неговото управление, което е в противоречие с добрите нрави и сочи на включени неравноправни клаузи. В сключеният Договор за потребителски кредит № 0021235 от 01.07.2024г. е посочено, че лицето трябва да върне 1116.00лв., но реално съобразно Графика на плащанията (на стр.65 от делото) който е част от пакета документи по договора накрая за 6 месеца потребителят трябва да върне сума в размер на 1806лв. В сключеният договор не е обяснено по ясен, точен, прозрачен начин как се формира месечната вноска в размер на 186.00лв. Тя е посочена само цифрово, като в Графика на плащанията се посочва нещо различно, че тази 3 сума от 186.00лв. е раздЕ. на сума по гловница и сума за лихва по тази главница. Не е обяснено никъде в договора защо вноските по главницата са на различна стойност, в зависимост от какво се определя лихвата, която ще се заплаща, за да се формира тази сума от 186.00лв., тъй като от друга страна както бе посочено по-горе има разлика в Годишния процент на разходите посочен в договора и в Стандартния европейски формуляр. След като лихвеният процент е фиксиран 39.00% не е обяснено как се съотнася този процент към главницата, кое налага тя да е променлива във времето от 6 месеца в което договора тече. Тези неясноти в договора и съпътстващите го документи налагат за съда извод, че потребителя е бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процента на оскъпяване на ползвания кредит, в нарушение на чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите.

Реализирана е нелоялна търговска практика от страна на „Фреш Кредит“ ЕООД, което е в нарушение на нормата на чл.68г, ал.1 във вр. чл.68в от Закона за защита на потребителите. Търговецът е действал недобросъвестно, липсата на ясна и точна информация предоставена на потребителя за ползвания кредит и разходите свързани с него, които също ще дължи, сочат и на комулативното изискване на закона за реализиране на търговска практика която противоречи на изискването за професионална компетентност. Това е засегнало потребителя Н.Д.С., тъй като е налице вероятност ако потребителката е знаела за оскъпяването на кредита предвид присъствието на гарант, тя да не сключи процесният потребителски договор. Във всеки един момент и във всеки един документ подписван от потребителя е необходимо кредиторът – търговец да му предостави ясна и точна информация за всеки параметър от договора, за начина на формиране на компонентите, които са относими към плащания по договора и по ясен, точен и прозрачен начин да бъде формулирано кое налага присъствието на гарант по сделката, а също и предварително заплащане на цена на присъствието на този гарант по договора. Налице е предварително договаряне на репариране на последици свързани с неизпълнение на договора, без събитието неизпълнение да е настъпило. То може изобщо да не настъпи и да не възникне ситуация за участие на гаранта по сделката, но потребителят ще му е платил възнаграждение само защото е бил гарант, което е извън параметрите на договора и поставя в неблагоприятно положение икономически по-слабата страна по договора - потребителя. Това възнаграждение в размер на 115лв. месечно е свързано с допълнителни разходи за потребителя, които оскъпяват кредита, а сключването на договора за гаранция е условие, наложено от кредитора, поради което съдът счита, че е част от ГПР, но не е включено в него.

Нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК забранява Годишният процент на разходите да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. В случай, че възнаграждението за поръчителство бъде включено в размера на ГПР, то той ще надхвърли петкратният размер на законната лихва.