Определение № 3361 от 18.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3361 гр. София, 18.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20268002102017 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по постъпили касационни жалби срещу въззивно решение № 110 от 28.01.2026г. по в. гр. д. № 793/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд. С него, след като в една част е потвърдил, а в друга отменил решение от 09.07.2024 г. по гр. д № 7379/2023 г. на Софийски градски съд, въззивният съд е намалил на 70 000 лева присъденото обезщетение по иска на Р. Н. Ц. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен против Прокуратурата на Република България за репариране на неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 387, ал. 2, предл. 1, вр. ал.1, предл. 3 и 4 НК, за което ищецът е оправдан с присъда № 46/28.09.2018г. по НОХД № 0204/2016 г. на СВС, слязла в сила на 08.09.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2021 г. до окончателното изплащане.

Прокуратурата на РБ обжалва въззивното решение в частта, с която след частично потвърждаване на решението от 09.07.2024 г. по гр. д № 7379/2023 г. на Софийски градски съд, в полза на Р. Н. Ц. е присъдено обезщетение в размер на 70 000 лв.Не е е отчетено ,че е наложена най-леката мярка за неотклонение и липсват мотиви за наличие на причинна връзка с вредите.

На свой ред ищецът Р. Н. Ц., представляван от адв. Р. Х., обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск до размер на сумата 110 000 лв. Претендирани са вреди над обичайните , за които ищецът е провел доказване ,като въззивният съд не е изложил самостоятелни изводи по този въпрос, не е оценил тежестта на обвинението ,което е повдигнато за престъпление в професионалната сфера на ищеца и негативните последици 1 за него са необратими.

За да постанови решението в обжалваните части, въззивният съд приема за установено, че ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години.Обвинението е в престъпление по чл.387,ал.2,предл 1,вр ал.1, пред 3 и 4 НК , свързано е със заеманото от ищеца високо обществено и служебно положение,налице е медийно разгласяване ,като производството е продължило 7 години, 7 месеца и 7 дни и е приключило с оправдателна присъда .Към момента на разследвания инцидент от

03.07.2008г , за взрив на боеприпаси в поделение, нах. се в близост до [населено място], ищецът Р. Н. Ц., военнослужещ в Българската армия с чин генерал- лейтенант е заемал високо отговорна длъжност в Генералния щаб на БА, която длъжност бил принуден да освободи, макар че неговите функционални задължения не били свързани със съхранение на боеприпаси. След шест години водено разследване и търсене на виновни, на 31.01.2014г срещу него и още двама военни са повдигнати обвинения в тежки умишлени престъпления ,тогава ищецът е бил на 60 години. Интензитетът на процесуалните действия с участие на ищеца като обвиняем е отчетен като висок.През 2016г обвинителният акт / 467 страници/ е внесен повторно в съда, вменяващ 8 отделни нарушения на служебни задължения и произтекли вреди на обща стойност 7 255 807,16лв Предявяването на материалите по ДП е продължило 9 дни. Показателно е също така ,че откритите заседания по делото в съдебна фаза са с обща продължителност 35 заседателни дни. Посочено е, че производството е било с фактическа и правна сложност,няколко обвиняеми, множество съдебни заседания /над 50 на брой след внасяне на обвинителия акт в СВС през 2016г/ с разпити на 160 свидетели и множество експертизи, което е и основание за продължителността му, но при постановяване на присъдата съдът е приел, че не са положени усилия за обективно изясняване на обстоятелствата относно огнището на пожара, от което следва и, че продължителността се дължи и на неточно избрана посока за изясняване на причините за експлозията и последвалите от нея пожари, което е допринесло за забавянето . Оправдателната присъда е била протестирана от Прокуратурата на РБ пред Военно-апелативен съд на Р България и потвърдена по ВНОХД 07/2019г. На ищеца са били наложени мерки на процесуална принуда - „Подписка” и „Забрана да напуска пределите на страната”, които са ограничили правото му на придвижване.На 06.04.2016г. с Постановление на наблюдаващият прокурор е била отменена марката за неотклонение „Подписка", както и забраната за напускане на Р България,във връзка с изтичането на максималния законов срок за тези мерки.По делото е приета комплексна съдебно медицинска експертиза. Не е прието за установено,че лечение в чужбина /Р.Австрия/ след прекаран инсулт,лекуван във ВМА , не е могло да се осъществи поради наложената мярка,но при ищеца е отчетена хипертония и мозъчно-съдово усложнение,с преживян исхемичен мозъчен инсулт в лява малкомозъчна хемисфера и дискоординационен синдром.Повдигнатото и поддържано обвинение представляват един от основните рискови фактори за възникването и протичането на артериалната хипертония, рискови фактори за възникване на усложнения и мозъчносъдова болест - в случая преживеният исхемичен мозъчен инсулт.Като резултат от воденото наказателно 2 производство в психологичен план при ищеца са констатирани интензивни отрицателни преживявания, пораждащи трайни негативни емоционални състояния и свързани с психосоматичен дискомфорт симптоми.След анализ на доказателствения материал съдебният състав е намерил за доказано, че: психоемоционалното състояние на ищеца е било увредено, изпитвал е силно притеснение, че ще бъде несправедливо осъден, уронени били честта и достойнството му; накърнен е бил професионалният му авторитет като заемащ висша военна длъжност-заместник-началник по снабдяването на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите; голямото медийно отразяване на повдигнатото обвинение; настъпилата социална изолация от приятели, колеги и познати, които са се дистанцирали от него, също е допринесло за негативните му преживявания.Отбелязано е, обаче, че не може да се приеме наказателното производство да е било причина ищецът да напусне заеманата длъжност,както и, че единствено то е причина за влошаването на здравословното му състояние, но е прието въз основа на заключението на СМЕ, че напрежението и стресът по време на същото са се отразили негативно на протичането на заболяванията му.

С оглед гореизложеното въззивната иснтанция е постановила, че обезщетението за претъпените неимуществени вреди следва да се определи в размер на 70 000лв.,ведно със законната лихва от 09.09.2021г до окончателното изплащане на сумата.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че е сезиран с процесуално допустими и редовни касационни жалби.Същите не обосновават допускане на въззивното решение до касационен контрол поради следните съображения:

В изложението към жалбата на Прокуратурата се поддържа,че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.Формулираните въпроси се свеждат до 1/задължението на съда да определи размера на неимуществените вреди, след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и за точното прилагане на принципа за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД, който според Прокуратурата на РБ е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т. ІІ на ППлВС № 4/1968 г., в т. 3 и т. 11 на ТР № 3/2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; 2/ как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Тези въпроси според Прокуратурата на РБ са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в решение № 60232 от 03.05.2022г. по гр.д. № 3734/2020 г. на ВКС, IIIг.о., решение № 89 от 12.02.2024г. по гр.д. № 813/2023 г. на ВКС, IVг.о., решение № 148 от 12.03.2025г. по гр.д. № 3329/2023 г. на ВКС, IVг.о.

По делото е постъпил писмен отговор от Р. Н. Ц., чрез процесуалния му представител адв. Р.

Х., в който се поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и мотивирано се оспорват съображенията на Прокуратурата на РБ за допускане на решението до касационно обжалване в осъдителната част.Претендира се възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за адвокатска защита пред настоящата инстанция.

В случая въззивният съд е извършил собствена преценка на събраните по делото 3 доказателства и с оглед особеностите на случая е взел отношение по значението им за определяне конкретния размер на дължимото обезщетение, като не е налице противоречие с изтъкваната от касатора задължителна за съдилищата тълкувателна практика ,както и с формирана практика на ВКС.Различните по размер обезщетения, присъждани съгласно чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди,причинени от обвинение в престъпление за които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, не са самодостатъчен довод за противоречие с установената съдебна практика на ВКС.Критерият не се обосновава.Не е налице сходство между обстоятелствата, обусловили размера на обезщетението по изтъкваното от касатора решение №148 от 12.03.2025г на Четвърто г.о, предвид последиците от обвинението като накърнена репутация, чест и засягане на професионалната реализация при лице заемащо отговорна длъжност,или висок пост.Различни са и обстоятелствата,преценявани във връзка с медийто отразяване на ангажирал обществено внимание случай по решение №89 от 12.02.2024г, Четвърто г.о на ВКС.В настоящия случай, шест години след инцидента с взрив на боеприпаси,предизвикал тогава обществена тревога, е дадено самостоятелно разгласяване на повдигнатите обвиния срещу ищеца като висш офицер,на неговото име и длъжност ,търсените с гражданския иск вреди за около 7 500000.00лв., произвело значителното публично злепоставяне за него. Накърнен е бил и професионалният му авторитет и честта му като офицер , заемал висша военна длъжност-заместник-началник по снабдяването на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите ,независимо че към момента на привличането му като обвиняем ищецът вече не е заемал тази длъжност.Обсъдени са тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване,неговата интензивност наложените процесуални мерки за принуда, негативните последици, претърпени от ищеца в личен, професионален и социален план,рефлектирало ли е обвинението върху социалните му контакти, здравето и начинът му на живот.Противно на твърденията на Прокуратурата на РБ ,мотивирани са изводите на съда за наличие на пряка причинна връзка между обезщетените неимуществени вреди и повдигнатото обвинение,свързано именно със заеманата от ищеца висока длъжност. Съображенията на въззивния съдебен състав по така очертания кръг правнорелевантни факти са обективирани в мотивите към обжалвания съдебен акт,формирани след обсъждане на въведените оплаквания и доводи на страните, предмет на въззивното производство.

В изложение към жалбата Р. Н. Ц., подадена чраз адв. Р. Х. се сочат предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са повдигнати следните въпроси:

1.

„Съответства ли по размер присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди с посочените в т. 11 от ППВС № 4/1968 г. критерии и задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост?“;

2.

„Следва ли при определяне обезщетението за неимуществени вреди съдът да отчете конкретните доказателства за личността на пострадалия, неговата среда, нравствен облик, професионална реализация и обществен статус и предвид същите какъв е интензитета на 4 вредите и ценността на благата, които са засегнати?“;

3.

„Следва ли съдът да извърши конкретна преценка на характера и тежестта на обвинението, когато е свързано с деяния, извършени в длъжностно качество, обвиняемият е имал високо служебно положение, изпълнявал е ръководна работа с отговорности и публичен интерес при оценяване на настъпилите вреди в професионалната сфера и унищожено кариерно развитие, ако същите са с особена стойност и смисъл за пострадалия и подлежат ли последните на по-високо обезщетяване?“;