Решение № 43 от 18.03.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Разлог, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20231240200392 по описа за 2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба подадена от „Р.Б.С.“ООД, с адрес: г.Б., у.„К.М.“№4, с управлявител О.Ц.И., ЕИК*, ч/з адв.

С.П., съд. адрес: г.Р., у.„Я.С.“№34, с/у НП №*/10.05.2023 г. на Директора на Д„ИТ”-Б., с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, на дружеството е наложено адм. наказание - „имуществена санкция” от 2`000.00 лева.

В жалбата се посочва, че НП е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и в пълно несъответствие с фактическата обстановка, като се твърди, че изнесеното в него не отговаря на действителното фактическо положение, поради което се пледира да бъде отменено. Алтернативно се пледира, че описаното нарушение попада в категорията на „маловажен случай“.

Жалбоподателят - редовно призован, се явява лично и с процесуален представител адв. П., която поддържа жалбата и излага подробни съображения, с които мотивира изложените в нея аргументи. Претендира разноски.

АНО в качеството му на въззиваема страна – Д„ИТ“-Б. - редовно призована съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, изпраща представител – ст. юрк. П., която оспорва жалбата и определя НП като правилно и законосъобразно, пледира същото да бъде потвърдено. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.01.2023 г., около 20:50 ч., представители на Д„ИТ“-Б. са извършили проверка по раб. места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство и ЗТМТМ на обект – Ресторант „Р.Б.С.“, в г.Б., у.„К.М.“№4, експлоатиран от „РБ.С.”ООД, с адрес: г.Б., у.

„К.М.“№4, с управлявител О.Ц.И..

При проверката е констатирано, че проверявания обект „Р.Б.С.“ООД-Б., в качеството му на "работодател" по смисъла на &1, т.1 от ДР на КТ, е допуснал на 20.01.2023 г. лицето Б.В.С., с ЕГН*, да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „Сервитьор“, без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Описаното нарушение се потвърждава от попълнената в хода на проверката по раб. места писмена декларация от Б.С., в която същият удостоверява извършване на трудова дейност от 1 него към момента на проверката при определено раб. място, длъжност, раб. време и трудово възнаграждение. В т.4 и т.5 от същата декларация, Б.С. е извършил отбелязване че не е сключил писмен трудов договор с „Р.Б.С.“ООД-Б. и не са му предоставени екземпляри от документите по чл.63, ал.1 от КТ, като е отразил началната дата, от която е започнал да предоставя работната си сила на дружеството 20.01.2023 г.

След приключване на проверката по раб. места, търговеца е призован по реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д„ИТ“-Б. с призовка от 20.01.2023 г.

Изискана е също част от вътрешно-фирмената документация на предприятието, за извършване на проверка по документи. В изпълнение на горното в Д„ИТ”-Б., е представен Трудов договор №19/20.01.2023 г. сключен с Б.В.С., който видно от приложената към него Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.З от КТ, от ТД на НАП е регистриран на 20.01.2023 г., в 22:57 ч., близо 2 часа, след часа на проверката по раб. места.

По реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, „Р.Б.С“ООД-Б. е поканен за съставяне на АУАН с Покана с Изх.*/06.02.2023 г., АУАН е съставен в Д“ИТ“-Б. в присъствие на законния представител на нарушителя.

Констатирайки нарушението на трудовото законодателство, гл. инспектор при Д„ИТ”-Б. А.Л.А., в присъствието на М.К.Ц., на 13.02.2023 г. съставила АУАН №*/13.02.2023 г., надлежно връчен на нарушителя (управителя на „Р.Б.С.“ООД) на същата дата.

Жалбоподателят не е направил други възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта, на 10.05.2023 г. Директора на Д„ИТ“-Б. е издал атакуваното НП №* от 10.05.2023 г., с което на жалбоподателя за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ и на основание: чл.416, ал.5 от КТ, и във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция от 2`000.00 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в СЗ на свидетелите: актосъставителя А.Л.А., Ч., М.К.Ц., Б.В.И., Т.Г.К., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на посочените свидетели, доколкото същите са участвали в извършената проверка и пряко са възприели фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. В същото време показанията им са последователни, еднопосочни и напълно кореспондират както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

Видно от чл.21, ал 4 от УП на ИА„ГИТ“, служителите в Д„ИТ“-Б. имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция, в който безспорно се включва територията на проверявания обект, поради което актосъставителят е действал в рамките на така определената териториална компетентност. НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед №*/15.08.2022 г. от ИД на ИА„ГИТ“.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена с/у санкционен акт по ЗАНН – НП, подлежащ на законов съд. контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Депозирана е от лице притежаващо активна процесуална легитимация и правен интерес.

Жалбата се определя като редовна и процесуално допустима.

При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображения:

Нормата на чл.63, ал.2 от КТ, предписва задължение за предоставяне на трудов договор и уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Съдът намира, че правилото за поведение на чл.63, ал.2 от КТ предвижда, че на работника преди започване на работа следва да са представени както трудовият му договор, така и уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Неизпълнението на което и да е от двете, води до осъществяване от обективна страна на този състав на нарушение. От събраните по делото доказателства е видно, че Б.В.С. с ЕГН*, е започнала работа на 20.01.2023 г. Предвид наличните по делото доказателства, настоящият съд. състав намира за 2 доказано твърдението на АНО, че задължението за предоставяне на заверено копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, на служителя е възникнало от 20.01.2023 г., преди постъпване на работа на лицето. На тази дата е бил първият раб. ден на Б.С. и същият е бил заварен в проверявания обект в 20:50 часа, т. е. в раб. време, тъй като последният собственоръчно е отразил в декларацията, че работи от 18:00 до 22:00 часа.

Видно от трудовия договор, същият е сключен за работа, която следва да се извършва при непълно раб. време - от 4 часа. Видно от справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.3 от КТ, е че в с-мата на ТД на НАП е регистриран на 20.01.2023 г., в 22:57 ч., Трудов договор №19/20.01.2023 г. сключен с Б.В.С., като извършената регистрация е близо 2 часа след часа на проверката по раб. места.

Следователно безспорно може да се приеме, че работодателят „Р.Б.С.“ООД е допуснал до работа лицето Б.В.С., с ЕГН*, на длъжност „сервитьор”, без предварително копие от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, заверено от ТД на НАП, с което от обективна страна се реализира съставът на нарушението на чл.63, ал.2 от КТ.

В показанията си свидетелят Б.С. заявява, че е отишъл на работа в проверявания ресторант около 19 часа. Споделя, че в момента на проверката е бил зад бара и е бърсал чаши, като отбелязва че в хода на проверката, дейността му като сервитьор не е била прекъсвана.

Горното обстоятелство се припокрива и с декларацията, която С. е подписала в хода на проверката. Проверката е извършена в около 20:50 ч., близо 3 часа след като св. С. е отишъл в обекта и е започнал да работи. За настоящия съд. състав е безспорно обстоятелството, че трудовия процес на Б.С. е стартирал на 20.01.2023 г. и в часа на проверката, така както е упоменато и от св. С. в подписаната от него декларация, същият е изпълнявал трудова дейност в обекта. В тази вр. предвид липсата на регистриран трудов договор към посочения по-горе час (часа на проверката), законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя „Р.Б.С.”ООД за нарушение на трудовите правила.

Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ, предвижда налагането на адм. наказание „имуществена санкция” от 1`500.00 до 15`000.00 лева за работодател ЮЛ или ЕТ, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2 от КТ. В случая правилно и законосъобразно е била ангажирана адм. нак. отговорност на ЮЛ „Р.Б.С.”ООД, което има качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, и е нарушило трудовото законодателство – разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, която забранява допускането на работника до престиране на раб. сила и изпълнение на трудови задължения, преди на последния надлежно да бъде връчено заверено от ТД на НАП копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, за регистрация на трудовия договор. Това законово разрешение цели защита на трудовите права на работника и с неспазването му последните са нарушени.

Относно твърдението за наличието на условия за приложимост на „маловажен случай“:

Съдът не споделя и твърденията на дружеството, че деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, се преценява за всеки конкретен случай на адм. нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко адм. нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. В този смисъл следва да бъде отбелязано, че конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което се налага извода, че същото не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В случая съдът счита, че няма основания и за прилагането на хипотезата на „маловажен случай” по чл.415в от КТ, защото не са налице предпоставките за нейното прилагане. Тази разпоредба предвижда, че за нарушение което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с наказание „имуществена санкция” или „глоба” от 100.00 до 300.00 лева. Законодателят в ал.2 на чл.415в от КТ, изрично е посочил, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и ал.3 и чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ (какъвто е настоящия случай).

Относно размера на наказанието:

Съдът приема, че с оглед обстоятелството, че от нарушението на трудовото законодателство 3 не са произтекли вредни последици, нарушението е първо и е отстранено на датата на неговото установяване, определеният размер не е съответен на нарушението и е завишен. В тази вр. съдът приема, че контролиращият спазване на трудовото законодателство орган е определил неправилно и немотивирано размера на имуществената санкция, поради което обжалваното НП следва да бъде изменено по отношение на р-ра на наложената санкция до минималния, предвиден в закона – 1`500.00 лв. В обжалваното НП липсват мотиви за налагане на по-висок размер на санкцията.