Решение № 150 от 05.07.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Габрово, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20244200500265 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Образувано по подадена жалба от И. А. А. от гр. Габрово, ул. „******, чрез адв. Р. Б., срещу разпореждане от 15.03.2024 г. на ДСИ при РС Габрово, постановено по изп.д. № 63/2024 г., с което е намалено, на осн. чл.

78, ал. 5 от ГПК, като прекомерно, претендираното адвокатското възнаграждение до 200 лв. от първоначално претендираните 400 лв.

В жалбата се сочи, че процесното разпореждане е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се също, че е необосновано, като изложените аргументи са грешни. Според жалбоподателя неправилно съдебният изпълнител е приел, че следва да се намали заплатеното адвокатско възнаграждение, като прекомерно, само защото в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е заплатил претендираната сума по изпълнителния лист. Посочва също, че в конкретния случай, взискателят е ангажирал защитник, който е изготвил необходимите документи за образуване на изпълнително дело, като е поискал и извършването на определени способи за изпълнение, като същите не са реализирани поради извършено плащане в хода на изпълнителното производство. Уточнява, че това не означава, че не е налице процесуално представителство на взискателя, още повече имайки предвид, че в хода на производството, именно упълномощения защитник е този, с когото се комуникира – той се явява пълномощник и нямало как да се приемат изводите на съдебния изпълнител, че не се осъществява процесуално представителство по това изпълнително дело. Жалбоподателят счита, че по никакъв начин не е налице прекомерен адвокатски хонорар, за да може съдия изпълнителят да разпореди намаляване на същия. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане.

1

Не е постъпил отговор от насрещната страна.

В срок са постъпили мотиви от СИ по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, в който се заема становище за неоснователност на жалбата.

Габровският окръжен съд, като разгледа жалбата, мотивите на съдебния изпълнител, запозна се с приложеното копие от изпълнително дело № 63/2024 г. по описа на СИС при РС Габрово, намира за установено следното:

Видно от приложеното копие на изп. дело № 63/2024 г. по описа на ДСИ при ГРС, същото е образувано по молба, с вх. № 609/23.02.2024 г., на взискателя И. А. А. от гр. Габрово, ул. „******, чрез адв. Р. Б., и приложен към молбата изпълнителен лист № 353 от 24.10.2023г., издаден по гр.д № 1071/2023г. по описа на P C - Габрово, въз основа на който Х. М. Т., ЕГН ********** с адрес гр. Габрово, ул. ********** № 96, a n . 1 е осъден да заплати на И. А. А. сумата от 600лв., представляваща разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 600лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция. С молбата за образуване на изп. производство се претендират само сумата от 600 лв. и направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 400 лв., съгласно приложения към молбата договор за адвокатска помощ, както и сумата от 5 лв. - д.т. за издаване на изпълнителен лист и внесените авансово държавни такси в размер на 67,60 лв.

Покана за доброволно изпълнение, изх. № 1075/26.02.2024г., е връчена на длъжника на 29.02.2024г. и същият в срока за доброволно изпълнение е депозирал възражение, срещу претендираните разноски за адв. възнаграждение от взискателя, като прави искане за намаляването им, тъй като е заплатил дължимата сума. Към възражението е представено платежно нареждане за преведена по сметка на PC - Габрово сума в размер на 600 лв.

С обжалваното разпореждане от 15.03.2024г. съдебният изпълнител е намалил, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, определените разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя от 400 на 200лв.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на обжалване, поради което същата е процесуално допустима, като по същество същата е неоснователна.

Взискателят по изпълнението има право да обжалва процесното разпореждане, доколкото с обжалвания акт на СИ се засяга правото му да получи направените по изп. дело разноски. С издаване на обжалваното разпореждане, ДСИ изменя разноските за принудително събиране в изпълнителното производството, поради което при редуциране на подлежащото на принудително изпълнение вземане на взискателя за разноски, може да се направи обоснован извод, че СИ отказва да събере вземането над редуцирания размер на разноските чрез посочения от взискателя способ на изпълнение до поискания размер от 400 лв., поради което попада в приложното поле на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК, засягайки правата на взискателя, чрез отказ да извърши поискано изпълнително действие в обема, в който е поискано.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

При осъществена защита по изпълнително производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ в редакцията на нормата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. В посочената разпоредба е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер 200 лв. (чл. 10, т. 1 НМРАВ). Освен това, когато адвокатът е поел задължение и за процесуално представителство и е предприел действия по събиране на вземането, се дължи и допълнително възнаграждение по реда на чл. 10, т. 2 от НМРАВ , което съставлява 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита, изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Двата вида адвокатско възнаграждение са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство.

В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е осъществил действие по образуване на изпълнително производство, като е подал съответна молба, в която е посочил и способи на принудителното изпълнение. Съгласно чл. 426, ал. 2, изр. първо и второ от ГПК в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ДСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по чл.

10, т. 1 от НМРАВ в размер 200 лв. Тълкуването на разпоредбата на чл. 10, т.

1 от НМРАВ води до извода, че размерът на адвокатския хонорар не е обусловен от стойността на вземането, предмет на изпълнение, а представлява твърд размер. Това решение намира резон и в обстоятелството, че и критериите към молбата за образуване на изпълнително дело са еднакви независимо от стойността на вземането или броя на взискателите. В разпоредбата на чл. 426, ал. 2, изр. трето от ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи се дължи адвокатско възнаграждение и по т.

2 на чл. 10 от НМРАВ . Видно от данните по делото, такива действия не са предприемани, поради което не са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ.

При направено възражение по чл.78, ал. 5 ГПК, правилно е извършена от 3

СИ преценка за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото, като е взето предвид, че не са извършени други процесуални действия, освен молбата за образуване на изпълнителното производство, в която са посочени конкретни изпълнителни способи. Приравняването на изброените в молбата за образуване на делото способи за принудително изпълнение с процесуално представителство по делото е неоснователно - посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело представлява задължителен реквизит на същата, съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Релевантни към момента на произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК в хода на изпълнителното производство са действително извършените действия по изпълнението и техните юридически последици. При тази хипотеза, съдът приема, че образуваното изпълнително производство не е усложнено от фактическа и правна страна. Длъжникът по изпълнително дело № 63/2024 г., по описа на ДСИ при РС- Габрово, е платил изцяло задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение, поради което правилно съдебният изпълнител е намалил размера на адвокатското възнаграждение от 400 лв. на 200 лв.

С оглед изложеното Габровски окръжен съд намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Габровски окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от И. А. А. от гр. Габрово, ул. „******, чрез адв. Р. Б. против разпореждане от 15.03.2024 г. на ДСИ при РС - Габрово, постановено по изп.д. № 63/2024 г., за намаляване, като прекомерно, на адвокатското възнаграждение до 200 лв. от първоначално претендираните 400 лв, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4