Определение № 215 от 10.10.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. Бургас, 10.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Даниела Д. Михова

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно наказателно дело № 20232000600125 по описа за 2023 година Производството по делото е по реда на чл. 243, ал. 8, във вр. ал. 7 от НПК.

С определение № 499/29.05.2023 год., постановено по ЧНД № 126/2023 год. по описа на Окръжен съд - Бургас е потвърдено постановление на прокурор от Окръжна прокуратура -Бургас от 06.01.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 63/2019 г. на ОСлО при ОП-Бургас, водено за престъпление по чл.123, ал.1 от НК.

Против така постановеното определение е подадена жалба от пострадалото лице Г. Д. А., в качеството й на дъщеря и наследник на починалия Д. Велков А.. Твърди се, че в обжалваното определение се съдържат погрешни внушения, като данните от предходните жалби за конкретни завоалирани, спестени и изманипулирани факти, не са били съобразени от съда. Заявява се потвърдено съмнение, че хоспитализациите и медицинските интервенции са извършени без адекватна оценка на риска и ползите за пострадалия и за близките му, без провеждане на допълнителни, необходими консултации и изследвания, предвид специфичните заболявания на пострадалия. Конкретно искане не е направено.

Според депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура – гр. Бургас, жалбата е неоснователна. При разследването са били извършени необходимите процесуално-следствени действия и събрани в пълнота нужните доказателства за изясняване на 1 обективната истина. Първоинстанционният съд задълбочено и в логическа връзка е анализирал доказателствата по делото, източниците за тяхното установяване, според действителното им съдържание, като не се установява необосновано игнориране на доказателства, в какъвто смисъл са оплакванията в жалбата. Предлага се обжалваното определение да бъде потвърдено.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но разгледана по съществото си е неоснователна по изложените по-долу съображения.

С постановление на прокурор при БОП от 02.04.2019г. по пр.

№13262/18г. по описа на БОП е било образувано досъдебно производство №63/2019 г. на ОСлО - ОП-Бургас, за това, че през периода 02.11.2018г.01.12.2018г. в гр.Бургас, причинил смъртта на Д. Велков А., поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

В хода на разследването са разпитани свидетелите З. Т. личен лекар на починалия Д. А., М. Х./С./- лекар кардиолог при медицински център „Д-р Стайков“, П. М. - лекар кардиолог от МБАЛ "Бургасмед"ЕАДБургас; Д. П., С. Г., Г. Ц., П. П. , Н. У., С. К.- лекари от „Аджибъдем Сити клиник“ - Бургас, Г. Д. А., М. Д. П. и З. Т. А., последните трима, съответно дъщери и съпруга на починалия; приобщени са значителен обем писмени доказателства, относими към приема и провежданото лечението на Д.

Атанасов; изготвени са първоначална и повторна съдебно-медицински експертизи.

В хода на разследването не е било привлечено лице в качеството на обвиняем за разследваното престъпление.

С постановление на наблюдаващия прокурор при БОП от 06.01.2023г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, воденото наказателното производство по досъдебно производство №63/2019 г. на ОСлО - БОП е прекратено. С обжалваното определение съдебният състав на 2

БОС е потвърдил на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК горното прекратително постановление, като е направил анализ на така ангажираната доказателствена съвкупност, въз основа на който е изложил безспорна фактическа обстановка, която не се отличава от приетата в постановлението за прекратяване на БОП.Така възприетите факти са наложили извода за липса на извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

В настоящото контролно производство въззивният съд, също като първоинстанционният, е длъжен да провери дали прекратителното постановление е обосновано и дали при прекратяването на наказателното производство са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон. При извършената проверка на постановлението на БОП и на потвърждаващия го първоинстанционен съдебен акт, БАС не намира основания да заяви несъгласие с направените в тях фактически и правни изводи.

Възприетата фактическа обстановка в постановлението за прекратяване и в определението на окръжния съд кореспондира напълно със събраните по делото доказателства, поради което не е необходимо същата да бъде приповтаряна.

На първо място, по отношение обосноваността на постановлението за прекратяване, въззивният съд констатира, че в рамките на проведеното досъдебно производство са били извършени всички възможни действия по разследването и събрани всички възможни и относими към предмета на делото доказателствени материали. В тази връзка, позовавайки се на експертното заключение на повторната СМЕ, наблюдаващият прокурор основателно не е приел становището на първоначалната експертиза за наличието на непреодолим информационен вакуум, поради неизвършване на патологоанатомична аутопсия. Тук е нужно да се подчертае, че посоченото становище касае евентуалната връзка между заболяванията, от които е боледувал А. (неинсулинозависим захарен диабет тип 2, с около 20 годишна давност; диабетна полиневропатия и нефропатия; хипертонична болест III ст.; исхемична болест на сърцето; мозъчно-съдова болест, с преживян исхемичен мозъчен инсулт през 2006г.), тяхното лечение и настъпилата смърт, като то изразява принципното разбиране за неизвършената аутопсия като обективно обстоятелство, ограничаващо възможността за абсолютна категоричност на 3 изводите на експертите. В настоящия случай и предвид възприетата от същата експертиза причина за леталния изход (развитието на нов ИМИ с хеморагично инфарциране) , изразеното становище влиза в противоречие със следващата констатация на същите вещи лица за липса на необходимост в конкретния случай да бъдат събирани допълнителни медицински данни и за достатъчност на наличната информация - отговори на въпроси №№8,9,11 от първоначалната СМЕ). Затова правилно е била назначена повторна СМЕ по писмени данни №79/2021-л.97-л.134,т.1 от досъд.п., изпълнена от четирима специалисти в различни области на мадицината, в чийто изследване са били включени и поставените от жалбоподателката в изрично писмено искане девет въпроса ( л.53-л.55 ,т.1 от дъсъд.п.). В заключението на горецитираната и възприета повторна СМЕ като конкретна причина за смъртта на починалия се посочва реализирането след СКАГ и след операцията за байпас на обширен исхемичен мозъчен инсулт, с инфарциране и разширяване на зоната, което е причинило потискане на жизнено важни мозъчни центрове, отпадане на контролната функция на централната нервна система върху всички органи и системи и е настъпил смъртен изход. Всъщност изводите на двете експертизи принципно съвпадат, включително и по отношение на пълната достатъчност на представените данни, за да се аргументират отговорите на поставените въпроси и за да се изведе извод за конкретната причина за смъртта, т.е. евентуална ексхумация с цел последваща аутопсия на трупа на починалия би била безполезна (отговори №№10.9,10.11,10.12). В тази връзка следва да се подчертае, че както в жалбата срещу постановлението на БОП, така и във въззивната жалба срещу първоинстанционния съдебен акт, не е направено оплакване за непълнота на доказателствения материал и за конкретни пропуски в дейността по събирането на доказателства.

Заключението на повторната експертиза се поставя под съмнение и в частната жалба чрез направено препращане към предходната жалбата, иницирала първоинстанционното производство.

Изразените от жалбоподателката съмнения към СМЕ ( например, че хоспитализациите и медицинските интервенции са извършени без адекватна оценка на риска и ползите за пострадалия и без провеждане на необходимите консултации и изследвания), макар да е житейски обяснимо, не са достатъчни, за да постави под съмнение компетентността на вещите лица или да се приеме, че са налице основания за назначаване на повторна или допълнителна експертиза. Видно 4 от констативно-съобразителната част на същата експертиза, експертите не са проявили пристрастност, тъй като те са се опирали в изводите си не само свидетелските показания на лекарите, но и на роднините на починалия, а така също на всички относими данни в писмената медицинска документация по делото и приложените апаратни, лабораторни и други изследвания и прегледи. Отговорили са на всички поставени им въпроси, формулирали са изводите си недвусмислено и непротиворечиво, не възникват съмнения относно компетентността на вещите лица и правилността на изведените изводи, поради което и липсват основанията по чл.153 от НПК за назначаване на повторна или допълнителна СМЕ.

Безспорно е, че най-съществено значение за изясняване на престъпленията по чл. 123, ал. 1 от НК - за причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, имат експертните заключения на съдебномедицинските експертизи.

Поставените от жалбоподателката въпроси и оплаквания са намерили своя отговор на основа на съвкупния анализ от доказателствени източници, наред с изготвения подробен доклад на ИА „МО“, като фактическите и медицински изводи се подкрепят и от повторната СМЕ, която е предоставила пълна картина на проведеното лечение, развитието на болестта, настъпилите усложнения и причината за смъртта на Д. А., която не се дължи на виновното действие или бездействие на конкретно физическо лице, което е имало отношение към лечебния процес.

БАС намира, че в тях е даден отговор на всички възражения в жалбата.

Подновяването им и пред въззивната инстанция, без да се омаловажават страданията по повод смъртта на бащата на жалбоподателката, е морално и емоционално разбираемо, но по същество не представя правнозначими данни или оплаквания, за да се ангажира наказателна отговорност на медицинско лице.

Съдържащите се в жалбата твърдения за погрешни внушения, за завоалирани, спестени и изманипулирани факти, по същество би следвало да приемат като доводи за обосноваване отсъствието на всестранност и обективност на разследването, която се аргументира с позоваване на спомени от събитията на пострадалите, както и на собствени интерпретации на изготвените по делото СМЕ.

5

При формиране на фактическите си и правни изводи, представителят на държавното обвинение, както и БОС, не са игнорирали показанията на свидетелките Г. Д. А., М. Д. П. и З. Т. А., като в частите им, в които се възпроизвеждат думите на Д. А., те са производни и неподкрепени от другите доказателства по делото. Действително, при преценката тези трима свидетели е нужно да се съобрази близката им връзка с починалия А., предполагаща проява на силна емоционалност върху интерпретацията на някои от възприятията им, което обаче не води до подценяване на техните показания. Безпристрастността и обективността при оценката на доказателствата и на тяхната доказателствена стойност, изискват установяването на действията по приемането, диагностицирането и лечението на А., да се проследят и преценят през призмата на останали гласни доказателствени източници, включващи и показанията на разпитаните лекари, както и да бъдат съпоставени с всички други обективни източници на информация, каквито са различните и многобройни медицински документи , посочени в прокурорския и съдебни актове, в двете СМЕ, в материалите за извършения медицински одит на двете здравни заведения и приложени към делото, както правилно е подходил БОС и съставилия прекратителното постановление прокурор.

Категорично не може да се приеме оценката на жалбоподателя за завоалиране на ключови моменти от лечението на баща й. Хронологията на събитията от посещението му при личния лекар - д-р Т. до настъпването на смъртта, с всички действията по диагностициране и приложените методи на лечение, са ясно очертани и проследени в прекратителното постановление и в съдебното определение, както при изложение на фактите по делото, така и при обсъждане на експертните заключения. Твърденията за неясни обем и начин на предоставяне на информация за предлаганите методи на лечение и прогнозираните резултати, се опровергават освен от показанията на участвалите в оперативните екипи лекари, още и от съдържанието на достатъчно писмени доказателства (вж.медицинската документация от МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД - гърба на л.66-л.67, л.69-гърба на л.68, т.2 от досъд.п. и от „Аджибадем Сити Клиник СБАЛК Бургас“ ООД - л.15 - л.27,,л.21 - л.22, т.3 от досъд.п.), каквато писмена формата е предвидена в чл.89, ал.1,ал.2, вр.чл.88 от Закона за здравето за нейното предоставяне. В мотивите си първият съд е отговорил и 6 на направеното пред него оплакване за другия „завоалиран момент“, като е изложил ясно фактите относно извършените образно изследване, консултация с неврохирург и кога е започнала медикаментозната терапия - „На петия следоперативен ден бил диагностициран остър неврологичен дефицит от огнищен характер. Настъпилия няколко часа по-рано исхемичен инсулт е бил констатиран от свидетеля д-р Г. Ц., по време на дневното му дежурство, … След направен скенер и консултации с невролог и неврохирург се диагностицирал остър исхемичен мозъчен инсулт и категорично отхвърлена диагнозата хеморагичен инсулт. На пострадалият била продължена предписаната и провеждана до момента медикаментозна терапия.“ - стр.6 от определение № 499/29.05.2023 год.по ЧНД № 126/2023 год. по описа на БОС.