Решение № 194 от 10.07.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. ....., 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ....., V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Г. Т.а при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева в присъствието на прокурора С. Д. като разгледа докладваното от Росица Г. Т.а Гражданско дело № 20241820100072 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата си молба Т. С. Т., ЕГН ********** от гр......, Софийска област, ул. „..........“ № 4, вх.Б, ет.3, ап. 7 е предявил срещу Прокуратура на Република България с адрес: гр.София, бул. „Витоша“ № 2 иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 и чл.4 от ЗОДОВ и чл.52 от ЗЗД, с искане съдът да осъди ответника да му заплати исковата сума от 10000.00 лева главница представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди свързани с незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.326, ал.1 от Наказателния кодекс последвано с влязла в сила оправдателна присъда по ВНОХД № 98/2022 г. на Софийски окръжен съд, ведно със законната лихва върху обезщетението считано от 30.09.2022 г. до окончателното му изплащане.

Излагат се твърдения, че с Присъда № 8 от 11.04.2022 г. постановена по ВНОХД № 98/2022 г. на Софийски окръжен съд влязла в законна сила след Решение № 117/30.09.2022 г., постановено от ВКС на Република България, III НО по касационно дело № 525/2022 г., ищецът бил признат за невинен и 1 оправдан по обвинение, повдигнато от Районна прокуратура – гр...... за престъпление по чл.326, ал.1 от НК. По този начин приключила повече от двегодишната сага за ищеца, изразяваща се в повдигнатото му незаконно обвинение и разследване в умишлено престъпление, предвиждащо наказание лишаване от свобода до две години. Финалният край на наказателното производство не сложил край на цялостните неблагоприятни последици за ищеца като личност, семейството му близките и приятелите му.

Наказателното производство било образувано на 01.04.2020 г. от прокурор при Районна прокуратура - ..... за извършено на 30.03.2020 г. в с....., Община ....., Софийска област престъпление по чл.326, ал.1 от НК. С постановление от 03.04.2020 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по Досъдебно производство № 97/2020 г. по описа на РУ ....., като му било повдигнато обвинение по чл.326, ал.1 от НК и взета мярка за неотклонение „Подписка“, като разследването се наблюдавало от прокурор при Районна прокуратура - ......

На 14.04.2020 г. Районна прокуратура ..... изготвила и внесла обвинителен акт в Районен съд – ......

С разпореждане от 11.06.2020 г. било образувано НОХД № 112/2020 г. и насрочено първо съдебно заседание на 08.07.2020 г.

В хода на съдебното производство били проведени осем заседания, последното от които на 13.07.2021 г., когато Районен съд – ..... постановил осъдителна присъда, с която на основание чл.326, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.

„б“ от НК на ищеца било наложено наказание „Пробация“, като замяна на наказанието „Лишаване от свобода“, като съдът определил следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично за срок от седем месеца; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца.

Представителят на Прокуратура на Република България подал протест срещу осъдителната присъда още на следващия ден – 14.07.2021 г., допълнен с протест от 18.01.2022 г. с изрично искане присъдата да бъде изменена, като на ищеца бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, като бъде приведено в изпълнение 2 на основание чл.68, ал.1 от НК наказанието наложено на ищеца по НОХД № 112/2019 г. по описа на Районен съд ....., а именно – шест месеца лишаване от свобода.

С жалба от 19.07.2021 г. допълнена на 28.01.2022 г. ищецът обжалвал постановената от РС ..... присъда.

В резултат на подадените жалба и протест било образувано въззивно производство пред Софийски окръжен съд по ВНОХД № 98/2022 г., по което била постановена присъда № 8/11.04.2022 г. на 2-ри състав на Софийски окръжен съд, с която ищецът бил признат за невиновен и бил оправдан по обвинението за престъпление по чл.326, ал.1 от НК.

Представителят на Прокуратура на Република България от Софийска окръжна прокуратура протестирал оправдателната присъда с протест от 12.04.2022 г. пред ВКС с искане делото да бъде върнато на Софийски окръжен съд за отстраняване на допуснато нарушение на материалния закон.

С решение № 117/30.09.2022 г. на ВКС на Република България III НО по касационно дело № 525/2022 г. оправдателната присъда на Софийски окръжен съд била потвърдена. В мотивите на Софийски окръжен съд и ВКС е посочено изрично, че липсва съставомерност на деянието, както от обективна, така и от субективна страна.

Всичко изложено сочи, че е налице основание за отговорност на прокуратурата, като правозащитен държавен орган, който е подготвил, предявил и поддържал незаконно обвинение срещу ищеца. В следствие на това са му причинени сериозни неимуществени вреди, свързани с притесненията и шока от незаконното му обвинение, стрес и притеснения, преди всяко едно съдебно заседание, уронване на доброто му име чест и достойнство, неблагоприятни последици в личен и обществен план.

Повдигнатото и поддържано незаконно обвинение от ответника станало доС.ие на близкото обкръжение на ищеца – семейството, приятели и жителите в селото, където живее. В следствие на това приятелите му започнали да странят от него, поведението на ищеца се променило, като се изолирал от обществото, поради незаслужения срам. Изпитвал страх, несигурност и безпокойство от угрозата да бъде лишен от свобода и настанен в затвор за една година и шест месеца. Започнал да намира утеха в алкохола, не искал да излиза и да общува с никого. Незаконното му обвинение повлияло негативно 3 върху самочувствието му и на социалните контакти. Отразило се негативно и на семейството му. Жената, с която живеел на семейни начала го напуснала и заживяла при родителите си в друго населено място. Родителите на ищеца, които се опитвали да го защитят също търпяли негативни последици.

Всички тези вредни последици, които са в пряка и непосредствена връзка от незаконно повдигнатото и поддържано от ответната страна незаконно обвинение в извършването на умишлено престъпление, са основание за ангажиране на отговорността на ответника за причинените неимуществени вреди изразяващи се в претърпяните от ищеца трайни отрицателни чувства и душевни преживявания, трайни притеснения, срам и стрес, които оценява на 10000.00 лева.

Ответника следва да заплати и законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2022 г. до окончателното им изплащане.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК Прокуратура на Република България чрез териториалното си поделение Районна прокуратура - ..... е депозирал писмен отговор, с който заявява, че искът е процесуално допустим, но го оспорва като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер. В съдебно заседание чрез представителя си прокурор Д. поддържа депозирания писмен отговор.

Излагат се твърдения, че правният интерес на предявения иск с по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на 10 000.00 лева от незаконно обвинение за престъпление по чл.326, ал.1 от НК във връзка с Досъдебно производство № 97/2020 г. по описа на РУ – ....., пр.пр. № 297/2020 г. по описа на РП ....., по което е налице влязла в сила присъда по ВНОХД № 98/2022 г. на Софийски окръжен съд, с която е отменена осъдителна присъда по НОХД № 112/2020 г. на Районен съд – ..... се обосновава от представените с исковата молба доказателства.

В тежест на ищеца обаче е да докаже и наличието на твърдяните неимуществени вреди, непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер, както и техния размер, което в случая не е налице. Такива доказателства, от които да е видно, че ищецът е претърпял сериозни неимуществени вреди, свързани с притесненията от незаконното му обвинение, като стрес и притеснения в личен и обществен план не са ангажирани. Липсват и доказателства, които да сочат, че е налице пряка 4 причинна връзка между твърдяните притеснения и дейността на Прокуратура на Република България. Липсват каквито и да било документи, които да докажат действително съС.ие на получен стрес и притеснения, тяхната давност, естество, както и дължат ли се те на повдигнатото обвинение.

Липсват и доказателства, които да установят по какъв начин и доколко е станало доС.ие на обществото, в населеното място, в което живее ищеца воденото наказателно производство. В този смисъл следва да се отбележи, че Прокуратура на Република България не е разпространявала информация за разследването, нито за това кой е привлечен в качеството на обвиняем, поради което същата не следва да носи отговорност за това.

Липсват доказателства, че на ищеца е било нарушено правото на зачитане на личен и семеен живот, посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име, а още по-малко същите да са в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство. Без да намират подкрепа в каквито и да било доказателства са и твърденията на ищеца, че бил напуснат от жената, с която живеел на семейни начала именно вследствие воденото срещу него наказателно производство.

Предвид всичко изложено не се доказват настъпилите вреди за ищеца и тяхната причинно-следствена връзка с дейността на прокуратурата. Не се доказва ищецът да е понесъл неимуществени вреди в резултат на действията на прокуратурата, под чието ръководство той е разследван – привлечен е като обвиняем, с взета мярка за неотклонение, повдигнато му е обвинение пред съда с обвинителен акт, поддържано е обвинението пред съда, включително чрез протестирането пред въззивната инстанция на постановената осъдителна присъда. Още повече като се има предвид и това, че наказателното производство от датата на неговото образуване - 01.04.2020 г. до внасянето му с обвинителен акт в съда на 14.04.2020 г. е приключило не само в така наречения „разумен срок“, а във възможно най-кратък срок – двуседмичен като бързо производство, който се явява и доста под установения законен срок на разследване от два месеца. Наложената на ищеца мярка за неотклонение „Подписка“ е възможно най-леката и нейния интензитет не е повлиял по никакъв ограничителен начин относно свободното придвижване и осъществяване на каквато и да било дейност. Относно продължителността на мярката за неотклонение, то това се дължи и на пасивното поведение на самия обвиняем и неговия защитник, тъй като последните имат самостоятелна 5 правна възможност да поискат на основание чл.234, ал.9 от НПК от съда мярката за неотклонение да бъде отменена, но ищецът не е сторил това, поради което Прокуратура на Република България не следва да носи отговорност и за това. Относно последващото провеждане на наказателното производство в съдебната фаза на процеса на три инстанции, следва да се отбележи, че ръководната роля е на съда, поради което от прокуратурата като страна в процеса не следва да се търси отговорност, но като цяло наказателното производство е приключило в разумен срок.

От значение по обстоятелствата на делото е и факта, че ищецът Т. С. Т. към момента на повдигане на обвинението по Досъдебно производство № 97/2020 г. по описа на РУ ..... е бил с обременено съдебно минало, осъден е с влезли в сила съдебни актове – освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.206 от НК, след което в края на 2019 г. е бил осъден за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което му е било наложено условно наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години.

Изложеното сочи, че ищецът не за първи път се среща с органите на разследване, прокуратура и съд, а това още веднъж навежда на мисълта, че твърденията му за изпитани безпокойство и стрес са голословни и житейски логически необосновани. Миналите осъждания на ищеца сочат, че в случая очевидно интензитетът на отрицателните преживявания е по-нисък от този на лице, което за пръв път се среща с правораздавателните органи.