Решение № 160 от 16.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Кюстендил, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Петър Л. Мичев при участието на секретаря Диана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20261500500178 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът е сезиран с въззивна жалба вх. № 4393/26.03.2026 г. от Ю. В. Й. с ЕГН **********, с адрес ***********, чрез процесуалния му представител адв. Ю. С., със съдебен адрес ********, насочена против Решение № 119 от 12.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1995/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Въззивникът обжалва решението в частта му, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, като релевира доводи за недопустимостта му. Подчертава, че с исковата молба е заявена претенция с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителна по отношение на ищеца процесната сделка за ½ ид. част от ПИ № ******** и ½ ид. част от сграда № ********.1, а с диспозитива бил отхвърлен иск за изцяло обявяване на относителна недействителност на сделката. Твърди, че е налице произнасяне свръхпетитум, респ. решението подлежи на обезсилване в обжалваната му част.

В условие на евентуалност, навежда съображения на неправилност на решението в обжалваната му част. Оспорва доводите на решаващия състав за недоказаност на наличието на знание у третото лице приобретател за увреждането на ищеца. Счита, че районният съд е извършил едностранна и непълна преценка на доказателствения материал, като е кредитирал избирателно само показанията на свидетелите на ответната страна, без да ги обсъди в съвкупност с показанията на свидетеля на ищеца и със събраните писмени доказателства. Извършва самостоятелен анализ на събраните по делото косвени доказателства, в подкрепа на твърдението си за наличие на близки, доверителни отношения между Т. Д. и И. Р..

Акцентира върху уговорката за пожизнено и безвъзмездно право на ползване в 1 полза на продавача Д., която определя като лишена от логика при възмездна сделка с трето лице. Аргументира се с показанията на свид. С. С., установяващи наличието на извършени значителни подобрения от Д. в имота, неприсъщи за ползвател, след продажбата на имота и подчертава, че Д. и детето му продължили да живеят в имота близо две години след формалния отказ от право на ползване. Изтъква като аргумент и значителната разлика между цената, на която се продавали от Д. чрез онлайн сайтове къщата и дворното място /вкл. и след процесната сделка/, и цената, посочена в нотариалния акт, като едно от най-силните косвени доказателства, че купувачът е знаел, че целта не е реална пазарна замяна, а бързо прехвърляне на собствеността с цел увреждане на кредитора. Счита за ключово доказателство, напълно пренебрегнато от първоинстанционния съд, справката от Имотния регистър, от която се установявало, че на 01.11.2023 г. ответникът И. Р. е закупил и друг имот (в с. ****), като и по тази сделка правото на ползване е запазено за ответника Д., която повтаряща се схема сочела на знание у приобретателя Р., че ролята му е на формален собственик, докато реалният собственик и ползвател оставал длъжникът Д. с цел имуществото му да бъде недосегаемо за кредитори.

Сочи се допуснато от ДнРС процесуално нарушение, изразяващо се в немотивиран отказ на съда да уважи искането на ищеца за разкриване банковата тайна на сметката на ответника Д. и искането за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред „Имот.БГ“, с които се цели установяване на гореизложени твърдения.

При развитите доводи се иска обезсилване на съдебния акт в обжалваната му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав; в условие на евентуалност отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и произнасяне по съществото на спора с уважаване на предявения от ищеца иск с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД.

Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

Заявяват се отново исканията, оставени без уважение от ДРС.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците в първоинстанционното производство С. И. Д., Т. В. Д. и И. П. Р., чрез пълномощника им адв. Н. Д., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Изтъква се, че по делото липсват доказателства в подкрепа на тезата на ищеца за знание за увреждане у приобретателя по процесната сделка.

Подчертава се, че наличието на запазено право на ползване не доказва по никакъв начин наличието на знание за увреждането и се поддържат съображенията, изложени в отговора на исковата молба и писмените бележки.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските за въззивното производство.

Доказателствени искания не се ангажират.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивната жалба се поддържа от подателя й, чрез процесуалния му представител адв. Ю. С. и оспорва от насрещните по нея страни С. И. Д., Т. В. Д. и И. П. Р., чрез пълномощника им адв. Н. Д..

Съдът – в настоящия му въззивен състав, като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Дупница е бил сезиран с искова молба от Ю. В. Й., ЕГН:

2

**********, с адрес: ************, е предявил срещу Т. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: ********, И. П. Р., ЕГН: **********, с адрес: ********, и С. И. Д., ЕГН:

**********, с адрес: ********.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че с Решение № 30/19.01.2024г., постановено по гр.д. № 1592/2023 г., Дупнишкият районен съд е осъдил ответника Т.

В. Д. да му заплати сумата от 8129.20 лв., представляваща сбора от платените от ищеца, в качеството му на поръчител, за периода от 27.02.2023 г. до 16.06.2023 г., суми по Договор за кредит, сключен от този ответник с „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

Посочено е също, че с друго Решение № 174/16.04.2024 г., постановено по гр.д.

№ 316/2024 г., Дупнишкият районен съд е осъдил ответника Т. В. Д. да му заплати сумата от общо 18 994.42 лв., от които 18 425.30 лв. - главница и 569.12 лв. - лихва, представляващи остатъка от платените от ищеца, в качеството му па поръчител, суми по договор за банков кредит, сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и Т. В. Д., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

Заявено е твърдение, че след приключване на описаните по-горе съдебни производства и влизане в сила на съдебните актове по тях, в полза на ищеца са издадени изпълнителни листове. Те били приведени в изпълнение, за което пред ЧСИ М. Д. било образувано изпълнително дело №378/2024г.

Сочи се, че към 16.05.2025 г. задължението на ответника Т. Д. и длъжник по изпълнителното дело, било в размер на 38 941,35 лв.

Твърди се, че по изпълнителното дело не са постъпили никакви плащания, като ответникът Д. не погасявал задълженията си към ищеца и разпродавал имуществото си, с цел да го увреди.

На 31.07.2023г., с Нот.акт №61, том III, per. № 5799, дело № 441/2023г. на Нотариус peг. № 518 на НК на РБ - Д. Г., ответникът Т. Д. и неговата дъщеря М. Т. Д., представлявана от законния си представител Т. Д., продали на втория ответник И. П. Р. съсобствения си недвижим имот, а именно: „Поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на **************, одобрени със Заповед № РД-18246/22.12.2022г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 21.07.2023г., адрес на поземления имот: **********, с площ от 585 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 744, квартал: 6, парцел: VI, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ****** ********* ****** *******, ведно със СГРАДА с идентификатор ********.1, със застроена площ от 66 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда еднофамилна.“ Ответникът Т. Д. отчуждил притежаваните от него права в този имот от 1/2 ид.ч., като собственик по наследство, останало му от починалата му съпруга Д. П. Б..

На 06.06.2023 г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот, № 131, том 17, вписан в Служба по вписванията Русе, под № 7037, № от вх.рег. 6627, № от дв. вх. peг.

№ 6437, Т. В. Д. дарил на С. И. Д. „5/6 ид.ч. от Сграда с идентификатор ******, с площ по документи - 22.00 кв.м. от Гараж ***********.

Посочено е, че с извършването на разпоредителните сделки със собствени идеални части от описаните по-горе недвижими имоти, длъжникът Т. В. Д. увредил 3 интересите на кредитора Ю. В. Й. - ищец в производството.

При изложените обстоятелства е заявено искане съдът да постанови решение, с което:

- да обяви за относително недействителен по отношение на Ю. В. Й., ЕГН:

**********, с адрес: ************, по предявения иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, срещу Т. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: ********, и С. И. Д., ЕГН:

**********, с адрес: ********, договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 131, том 17, вписан в Служба по вписванията Русе, под № 7037, № от вх.рег. 6627, № от дв. вх. peг. № 6437, с който договор Т. В. Д. е дарил на С. И. Д. „5/6 ид.ч. от Сграда с идентификатор ******, с площ по документи - 22.00 кв.м. от Гараж ***********.

- да обяви за относително недействителен по отношение на Ю. В. Й., ЕГН:

**********, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обекивиран в Нотариален акт №61, том III, peг. № 5799, дело № 441/31.07.2023г. на Нотариус peг. № 518 на НК на РБ - Д. Г., с който ответникът Т. Д. и неговата дъщеря М. Т. Д., представлявана от законния си представител Т. Д., са продали на ответника И. П. Р. съсобствения си недвижим имот, а именно: „Поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на **************, одобрени със Заповед № РД-18246/22.12.2022г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 21.07.2023г., адрес на поземления имот: ********, с площ от 585 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 744, квартал: 6, парцел: VI, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ****** ********* ****** *******, ведно със СГРАДА с идентификатор ********.1, със застроена площ от 66 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда еднофамилна.“, до размера на ½ идеална част.

Претендирани са деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответните страни, с който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорено е качеството на кредитор на ищеца, твърдението, че процесните сделки увреждат интереса му, че приобретателите на имотите-ответниците И. Р. и С. Даркова, са знаели за увреждането на кредитора.

Претендирани са разноски по водене на делото.

За да постанови атакувания съдебен акт първостепенният съд е приел фактите въз основа на събраните по делото доказателства, като установената фактическа обстановка се споделя и от настоящата съдебна инстанция.

Действително се установява от ангажираните по делото доказателства, че с договор, материализиран в Нотариален акт №61, том III, peг. № 5799, дело № 441/31.07.2023г. на Нотариус peг. № 518 на НК на РБ - Д., ответникът Т. Д. и неговата дъщеря М. Т. Д., представлявана от законния си представител Т. Д., са продали на ответника И. П. Р. съсобствения си недвижим имот, а именно: „Поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на **************, одобрени със Заповед № РД18-246/22.12.2022г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 21.07.2023г., адрес на поземления имот: ********, с площ от 585 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 744, квартал: 6, парцел: VI, при съседи: поземлени имоти с 4 идентификатори ****** ********* ****** *******, ведно със СГРАДА с идентификатор ********.1, със застроена площ от 66 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна.“