Решение № 127 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110214693 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25-4332-022708/11.09.2025 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, на И. – Х. И. С., ЕГН ********** са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева (102,26 евро) и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 05.06.2025 г., около 01:50 часа, в гр. София, ж.к.“Студентски град“ до НСА по ул.“Акад. Стефан Младенов“, с посока на движение от ул.

"Атанас Иширков" към ул. "Проф. д-р И. Странски", управлява лек автомобил марка *** с разрешение за временно движение рег. № *******, собственост на В. Н. Н. с ЕГН **********, като при извършена проверка е установено, че поставените табели са с изтекъл срок на 14.05.2025 г.

В депозирана по делото бланкетна жалба се сочи, че наложеното наказание е несправедливо и се релевира искане към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят И. – Х. И. С., нередовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител, като съдът е приложил разпоредбата на чл. 61, ал. 4 ЗАНН, доколкото въззивникът не е 1 намерен на посочения от него адрес.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото писмени бележки от процесуален представител с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, се излагат съображения за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се моли подадената жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

От събраните писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на И. – Х. И. С. срещу Наказателно постановление № 25-4332022708/11.09.2025 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

На 05.06.2025 г. около 01:50 часа, в гр. София, ж.к.“Студентски град“ до НСА по ул.“Акад. Стефан Младенов“, с посока на движение от ул. "Атанас Иширков" към ул. "Проф. д-р И. Странски", И. – Х. И. С. управлявал лек автомобил *** с поставени временни табели с рег. № *******, които били с изтекъл срок на валидност. По същото време и на същото място И. – Х. С. бил спрян с управлявания от него автомобил за проверка от полицейски служители на 07 РУ – СДВР. Последните установили, че И. – Х. И. С. управлява автомобила с временни табели, които са с изтекъл срок на валидност на 14.05.2025 г. За констатираното нарушение В. Н. Ш. – полицай при 07 РУ – СДВР, съставил срещу И. – Х. И. С. АУАН № 3500664/05.06.2025 г. за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

2

С постановление от 18.08.2025 г. на прокурор от СРП бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 39477/2025 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, като материалите по същото били изпратени на началника на ОПП-СДВР за преценка основанията за ангажиране административнонаказателната отговорност на водача.

Въз основа на постановлението на СРП и приложените материали по пр. пр. № 39477/2025 г. по описа на СРП било издадено атакуваното наказателно постановление № 25-4332-022708/11.09.2025 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което за извършено административно нарушение по чл.

140, ал. 1 ЗДвП на И. – Х. И. С. били наложени административни наказания "глоба" в размер на 200,00 лева (102,26 евро) и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

НП било връчено лично на И. – Х. И. С. на 02.10.2025 г., който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния лек автомобил; постановление на прокурор при СРП по пр. пр. № 39477/2025 г. по описа на СРП, справка картон на водача, Заповед № 513з-7380/16.07.2024 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 81213-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.

Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността 3 му – т. 3.10 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон.

Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 18.08.2025 г. СРП е постановила отказ за образуване на досъдебно производство и е изпратила преписката на ОППСДВР за преценка наличието на предпоставки за ангажиране административнонаказателната отговорност на водача. Посочената разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая, приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява, че в хода на образуваното наказателно производство санкционираното с НП лице не е привлечено в качеството на обвиняем. След като не е предявено обвинение, същото е следвало да бъде направено от административнонаказващия орган със съставяне на АУАН.

Привлеченият към административнонаказателна отговорност не е имал качеството на лице, спрямо което е образувано наказателно производство и на което се търси отговорност за престъпно деяние. Безспорно, при прекратяването на наказателното производство, когато нарушителят вече е бил обвиняемо лице, не е необходимо да се издава акт за установено административно нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като възбуденото наказателно преследване се трансформира в административно.

При тази законова хипотеза се облекчава правното положение на дееца, като от евентуалното реализиране на наказателна отговорност му се налага наказание за административно нарушение.

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и като основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение към АУАН са въведени точно определени изисквания на закона, а именно – да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Законодателят е въвел тези 4 формални изисквания не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на официално обвинение в извършване на правонарушение. По силата на закона всяко лице има право да узнае какво е административнонаказателното обвинение, повдигнато спрямо него, за да организира защитата си адекватно още в началния етап на административнонаказателното производство.

Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е имало възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защитава срещу тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в наказателното производство в друго процесуално качество, не може да се приложи разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната му отговорност за деяние, с фактите по което се запознава за първи път с издаденото наказателно постановление. В хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от прокурорските актове. Липсата по делото на доказателства за връчването на постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство сочи на неизпълнение на задължението по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съответно представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. В обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, предложение второ от ЗАНН, не може да се тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в които лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то е имало право и възможност да участва в производството по установяване на нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези случаи може да се образува административнонаказателно производство без съставен АУАН и то при условие, че съставите на наказателната и административнонаказателната отговорност са напълно идентични и съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който да разбере в какво е обвинено. Неспазването на гаранциите за съответна на обвинението защита, е винаги основание за отмяна на НП. Несъставянето на АУАН с оглед разгледаните му функции и значението му на правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно нарушение, пряко негативно рефлектира върху правото на защита на наказаното лице.

В конкретния случай по делото е наличен АУАН серия GA № 3500664 от 05.06.2025 г., който не се споменава в процесното НП. Същевременно, 5 описанието на извършеното нарушение в този акт е идентично с описанието в прокурорското постановление и в описаното в НП, съответства на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е връчен лично на въззивника срещу подпис, поради което по мнението на настоящия съдебен състав може да се приеме, че изпълнява горепосочените функции, респективно че с него се осигурява спазване правото на защита на жалбоподателя.

При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят И. – Х. И. С. е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на 05.06.2025 г., а именно – моментът на управление от страна на въззивника И. – Х. И. С. на процесния автомобил марка *** с разрешение за временно движение рег. № *******, собственост на В. Н. Н. с ЕГН **********, последният е бил с изтекло разрешение за временно движение. Съгласно нормата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.), транзитни табели с регистрационен номер се издават в случаите на придвижване на нерегистрирани превозни средства в страната. Съгласно чл. 29, ал. 1 от същия нормативен акт за всеки комплект транзитни табели с регистрационен номер ОПП-СДВР издава разрешение за временно движение. В настоящия случай за издадените на процесния лек автомобил *** транзитни табели с регистрационен номер ******* е издадено разрешение за временно движение със срок на валидност на временните табели с регистрационен номер ******* до 14.05.2025 г. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер същите не могат да се използват. Тоест, след изтичане на срока им превозното средство е без регистрационни табели, освен ако не се издадат постоянни такива или нови транзитни табели по реда на чл. 27, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Предвид обстоятелството, че срокът на 6 издадените транзитни табели с регистрационен номер ******* е изтекъл на 14.05.2025 г., то към 05.06.2025 г. И. – Х. И. С. е управлявал МПС, което не е регистрирано по предвидения в закона ред. С оглед на това, последният е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, тъй като е управлявал МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, което не е регистрирано по надлежния ред (в този смисъл Решение № 6235 от 10.11.2020 г. по адм. дело № 8428/2020 г. по описа на АССГ, XXIIри касационен състав).