Разпореждане № 2755 от 02.09.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2755 гр. Разград, 02.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20253330101524 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК 203374133 за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. Р. Д. с ЕГН ********** от гр. София, КВ. ЧЕЛОПЕЧЕНЕ, ***, за заплащане на 14 511,42 лева, от които: главница по Договор за кредит № 2099034 от 28.09.2019 г. в размер на 4000 лева и 5 616,35 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 28.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане; 1 874,00 лева договорна лихва за периода от 28.09.2019 г. до 10.10.2021 г. ; 2 336,57 лева законна лихва за забава за забава по Договора за кредит, дължима за периода от 28.09.2019 г. до 11.08.2025 г. ; 684,50 лева дължима законна лихва забава по Договора за предоставяне на поръчителство, дължима за периода от 28.09.2019 г. до 11.08.2025 г. и разноски по делото.

Във връзка извършена от съда дължима на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие на постъпилото искане със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че по Договор за кредит № 2099034 от 28.09.2019 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и Д. Р. Д., не са постъпили плащания, нито преди цедиране на вземането, нито след това.

С оглед заявлението и приложенията към него съдът, за да се произнесе, прие за установено следното от фактическа страна:

На 28.09.2019 г. длъжникът Д. Р. Д. сключил Договор за кредит № 2099034 с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който получил сумата от 4000 лева, която се съгласил да върне на 24 месечни вноски в срок до 10.10.2021 г.

Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,21 %. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя (“ОУ“), неразделна част от договора за кредит, страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Във връзка с чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от сключения договор на 28.09.2019 г. Д. Р. Д. сключил Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. По силата на договора за предоставяне на поръчителство, дружеството се задължило да сключи договор 1 с „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред него солидарно за всички задължения на длъжника по договора и за кредит с „Кредисимо“ ЕАД, за което дължи възнаграждение в размер на 5616,24 лв.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.03.2022 г. „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент прехвърлили своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера

„АПС БЕТА България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3.

Съгласно твърденията на заявителя длъжникът не е погасил задълженията си по сключените договори.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 48,21 %. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“.

В случая, с уговарянето на поръчителство при отпуснат кредит в размер на 4000 лв., за кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора в размер на 11490,24 лв., в т.ч. 4000 лв. заемна сума, 5616,24 лв. възнаграждение за предоставено поръчителство (впрочем повече от отпуснатата сума), 1874 лв. договорна лихва. Такъв общ размер на дълга надхвърля ГПР от 48,21 %, който е посочен при сключване на договора, което безспорно показва формалния характер на вписания годишен процент на разходите в същия.

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „чл. 10, § 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния 2 потребител на предоставената в заем главница“.

Заявителят основава вземането си на Договор за кредит № 2099034, който е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която кредиторът има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото заявителят твърди, че не са постъпили плащания, нито преди цедиране на вземането, нито след това, следва да се присъди за погасяване само сумата в размер предоставената по договора главница.

По разноските:

Претендираното вземане за разноски произтича от заплатена държавна такса в размер на 2% върху материалния интерес, а именно 25,00 лева, дължима на основание чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и възнаграждение за юрисконсулт, което на основание на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът прецени, че следва да бъде присъдено в размер на претендираното от заявителя. Общо направените разноски, съразмерно на уважената част от заявлението, следва да бъдат присъдени такива в полза на заявителя до размера на 95,56 лева, от които 68,00 лева за държавна такса и 27,56 лева за възнаграждение за юрисконсулт.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК в полза на „АПС БЕТА България” ЕООД с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. "България" № 81В, ап. 3, представлявано от Х. М. М. и П. В., заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Д. Р. Д. с ЕГН **********, адрес: гр.

София, общ. Столична, обл. София (столица), КВ. ЧЕЛОПЕЧЕНЕ, ***, за заплащане на 4000 лева, представляващи главница по Договор за кредит № 2099034 от 28.09.2019 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане, както и за направените разноски по делото: 68,00 лв. за заплатена държавна такса и 27,56 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „АПС БЕТА България” ЕООД с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1404, бул. "България" № 81В, ап. 3, представлявано от Х. М. М. и П. В., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Р. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), КВ.

ЧЕЛОПЕЧЕНЕ, ***, за заплащане на следните суми, претендирани като дължими по Договор за кредит № 2099034 от 28.09.2019 г. и Договора за предоставяне на поръчителство от същата дата: 5 616,35 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 28.09.2019 г.; 1 874,00 лева, представляващи договорна лихва по Договора за кредит за периода от 28.09.2019 г. до 10.10.2021 г.; 2 336,57 лева, представляващи законна лихва за забава за забава по Договора за кредит, дължима за периода от 28.09.2019 г. до 3

11.08.2025 г.; 684,50 лева дължима законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство, дължима за периода от 28.09.2019 г. до 11.08.2025 г.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази част от вземанията в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4