Решение № 3483 от 05.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3483 гр. Пловдив, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330112770 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба по чл. 422 от „Изи Финанс“ ЕООД срещу М.

С. С.. Претендират се вземания по договор за кредит от 25.10.2021 г., сключен чрез електронна платформа. С него била отпусната сума в заем в размер на 950 лв. Твърди се, че е настъпил падежът на договора за кредит на 23.04.2022 г., като останали дължими следните суми: главница в размер на 577,11 лв., договорна лихва в размер на 52,21 лв. за периода 24.12.2021 – 23.04.2022 г.

Дължала се и законна лихва за забава върху главницата в размер на 80,85 лв. за периода 23.04.2022 – 03.08.2023 г. Иска от съда да признае делимостта на тези вземания, за което била издадена заповед по чл. 410 ГПК. Твърди, че в хода на процеса е настъпило частично плащане на главницата.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срок. След срока за отговор се прави оспорване за нищожност на целия договор и за неговите клаузи.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, приема следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на исковете следва да са настъпили следните юридически факти: валидно сключен договор за заем, наличието на писмена уговорка за възнаградителна лихва, усвояването на заетата сума, настъпването на падежа за плащане на задълженията, изпадане на длъжника в забава.

1

Не се доказва първата предпоставка от фактическия състав за уважаване на исковете – валидно сключен договор. Установява се сключването на договора, но не и неговата валидност.

Установява се от представения договор за кредит, с който била отпусната в заем сумата от 950 лв. при възнаградителна лихва от 109,66 лв., че страните уговорили в чл.3, ал.2 неустойка в размер на 328,98 лв., дължима в случай на непредставяне на обезпечението, уговорено в чл.3, ал.1 от договора, в тридневен срок от сключване на договора. Като се имат предвид размерът на неустойката и предметът й, съдът намира, че същата няма присъщите функции на неустойката, а представлява конструкция, прикриваща допълнителна печалба за кредитора. Непредставянето на обезпечение не води до преки вреди за кредитора, а само увеличава кредитния риск, при което съгласно чл.71 ЗЗД изпълнението може да се иска предсрочно. Уговарянето на парична сума за носене на по-голям кредитен риск има характер на възнаграждение. Ето защо тази сума следва да се включи в ГПР. При тълкуване на чл.2, ал.1, т.5 от договора следва, че ГПР не включва уговорената неустойка, съставляваща всъщност допълнителна печалба. С това се нарушава чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и на основание чл.22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не е посочен реалният размер на ГПР.

Оспорването на ответника, макар и направено извън срока за отговор, е основателно, тъй като е основано на вече събраните по делото доказателства.

А за нарушение на закона, водещо до недействителност, съдът следи и служебно.

На основание чл.23 от ЗПК, не се дължи претендираната възнаградителна лихва. Не се дължи и обезщетението по чл.86 от ЗЗД, първо, поради липсата на покана, предхождаща заявлението, доколкото уговореният в договора падеж не може да породи действие с оглед недействителността му.

На следващо място, обезщетението не се дължи и тъй като по този начин ще се осуети възпиращият ефект, заложен в потребителското законодателство на ЕС, като основаната цел е потребителят да се върне в положението, в което би се намирал, ако не бе сключил недействителния договор. В този смисъл са решение на СЕС от 15.06.2023г. по дело C‑520/21 и решение № 129/30.07.2024г. на ВКС по т.д. № 630/2023г.

Поради изложеното подлежи на присъждане само чистата стойност на кредита, чието усвояване се доказва от писмените доказателства, а заявлението има характер на покана за плащането й. Тя се претендира в размер на 577,11 лв. Ищецът признава плащане в хода на процеса в размер на 426 лв., което се потвърждава от ответника. Ето защо ще се присъди сумата от 151,11 лв. – остатък от чистата стойност на кредита след извършеното в хода на процеса плащане, която следва да се присъди ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 04.08.2023г., като законна последица от уважаване на иска. Горницата от чистата стойност ще се отхвърли поради плащане в хода на процеса. На отхвърляне подлежат и исковете за договорна и законна лихва по изложените по-горе съображения.

При този изход от спора разноските ще се присъдят по съразмерност.

2

Ищецът е поискал следните разноски: в исковото производство:130,85 лв. за държавна такса, 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение и в заповедното производство 25 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е поискал разноски за адвокат при условията на чл.38 от ЗА, както следва: 400 лв. за заповедното производство и 480 с ДДС за исковото. Държавната такса е надплатена, доколкото дължимата такса е била в размер на 125 лв. за исковото производство, поради което именно тя следва да се вземе предвид, а в заповедното производство 25 лв. – общо 150 лв. С оглед отхвърляне на два от исковете, на ищеца ще се присъдят общо 50 лв. държавна такса по иска за чистата стойност. Тази сума не следва да се редуцира с оглед частичното отхвърляне на чистата стойност, тъй като плащането е настъпило в хода на процеса. По отношение на възнаграждението за юрисконсулта, съдът намира, че в заповедното производство следва да се определят 50 лв., а в исковото производство 150 лв. с оглед сложността на делото и броя на проведените заседания, на които обаче не се е явил представител на ищеца. Съразмерно на чистата стойност на кредита, за която ответникът е станал повод за завеждане на делото, общото възнаграждение от 200 лв., следва да се присъди в размер на 162,53 лв. По отношение на претендирания от ответника хонорар, с оглед липсата на възражение за прекомерност и факта, че ответникът е бил представляван от двамата адвокати с уговорка по чл.38 ЗА, следва да се присъдят на всеки от адвокатите поисканите възнаграждения в размер на 400 лв. в заповедното производство и 480 лв. в исковото производство с ДДС.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, че М. С. С. с ЕГН: ********** и адрес: ***************, дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК: 201196810 и адрес: гр. София, ж.к. „ИВАН ВАЗОВ“, ул. „БАЛША“ № 17, следната сума, за която е издадена Заповед по чл.410 ГПК, с № 5444/07.08.2023г. по ч.гр.д. № 11546/2023г. по описа на РС Пловдив, а именно – сумата в размер на 151,11 лв. – неплатен остатък от чистата стойност на кредита по Договор за предоставяне на кредит № *********/25.10.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 04.08.2023г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума в размер на 151,11 лв. до първоначално претендираната за главница сума в размер на 577,11 лв., на основание чл.235, ал.3 от ГПК, поради плащане в хода на процеса.

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че М. С. С. с ЕГН: **********, дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК: 201196810, следните суми по Договор за предоставяне на кредит № *********/25.10.2021г., за която е издадена Заповед по чл.410 ГПК, с № 3

5444/07.08.2023г. по ч.гр.д. № 11546/2023г. по описа на РС Пловдив, а именно: сумата в размер на 52,21 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 24.12.2021 – 23.04.2022 г.; сумата в размер на 80,85 лв. - обезщетение за забава върху главницата от 577,11 лв. за периода 23.04.2022 – 03.08.2023 г.

ОСЪЖДА М. С. С. с ЕГН: **********, да плати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК: 201196810, разноски общо в заповедното и в исковото производства: 50 лв. за държавна такса и 162,53 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК: 201196810, да плати разноски в заповедното и в исковото производства, както следва: на **. Р.Н.Р., с личен № *********, сумата в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар; на ЕАД Е. И., ЕИК: 180978004, сумата от 480 лв. с ДДС за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4