Решение № 4881 от 26.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4881 гр. Пловдив, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330112248 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. И. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. П., , ул./кв. З. К., № ** против „Кредирект“ ЕООД с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление в гр. София, Община Столична, р-н Младост, бул.

Цариградско шосе №115 Е, ет. 5, представлявано от ***** Н. П. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата о т 50 лева - недължимо платена при начална липса на основание по недействителен договор за потребителски кредит № ****/**** г., от които договорна лихва в размер на 20 лева и такса експресно разглеждане в размер на 30 лева - ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем с № **** от **** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 800 лева.

Сумата, която следвало да бъде върната била в размер на 844 лева, дължима на една месечна вноска. Освен главница и лихва по договора се задължил да плати и такса за експресно разглеждане в размер на 399 лева. Така общият размер на задължението възлизало на 1243 лева. В договора било посочено, че ГПР е в размер на 54,38%, а фиксирания лихвен процент – 44%. Заявява, че договорът е недействителен на следните основания: съгласно чл. 11, ал.

1, т. 10 във всеки договор за потребителски кредит следва да бъде упоменат годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 са посочени всички елементи, които следва да бъдат включени при изчисление на годишният процент на разходите. В него следва да се включат 1 всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора). Същия следва да бъде не по-голям от пет пъти размера на законна лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, съгласно чл. 4 на цитираната разпоредба.

Видно от чл. единствен на Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения размерът на законната лихва, както към момента на сключване на договора, така и към настоящия момент е 10 процентни пункта. Предвид този факт, максимално допустимият размер на ГПР, съгласно горецитираната разпоредба от ЗПК не може да надвишава 50 процентни пункта. Този праг обаче неминуемо бива прескочен като се вземе предвид и таксата „експресно разглеждане“ в размер на 399 лева. Съгласно чл. 23 от ЗПК при обявяване на договор за потребителски кредит за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо счита, че е налице изначална недействителност на договора, като предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, която гласи, че при обявена недействителност на договор за потребителски кредит, длъжника връща само главницата, то счита, че ответникът неоснователно се е обогатил със сумата от 50,00 лв. платена като задължение без основание, съгласно чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Сочи също така, че със сумата от 50 лева ищецът е погасил договорна лихва в размер на 20 лева и такса експресно разглеждане в размер на 30 лева.

Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като оспорва и наличието на основание по чл. 38 от ЗА за осъществяване на безплатно процесуално представителство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Кредирект“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция.

Валидността на договора за кредит и отделните му клаузи произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.

Твърди, че още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му, както и допълнителната услуга за приоритетно разглеждане на искането му за кредит. Предвид това клаузите по процесния договор се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител. Едновременно с това ищецът е разполагал и с цели 14 дни, за да упражни правото си на отказ от договора съгласно чл. 29 ЗПК, посочено изрично и в СЕФ.

Възможността за отказ от договора гарантира в най-голяма степен правата на потребителя, в случай че последният прецени, че е встъпил в кредитно правоотношение при неизгодни за него условия.

Твърди, че с информация за това свое право ищецът е разполагал на няколко етапа от правоотношението - веднъж при получаването на Стандартния европейски формуляр, в който в т. 1 от част IV „Други важни условия по договора за кредит“, правото на отказ в 14 дневния срок от сключването на договора е конкретно посочено, както и при получаване на договора за кредит - правото е посочено в чл. 14 от същия. Т.е. потребителят не само е могъл да не ползва услугите на кредитодателя, стига да не е искал това, но след избирането им е разполагал с няколко възможности да се откаже от сключването на договора преди отпускането на кредита, както и след отпускането му. По отношение на таксата за експресно разглеждане, оспорената клауза за такса за експресно разглеждане е възможност за 2 потребителите на продукта да получат разглеждане на отправеното искане за сключване на договор за кредит в много по-кратък период от време от стандартния. Тази допълнителна услуга е незадължителна, съответно за включването и в предмета на услугата предоставяне на кредит ищецът е изразил изрично желанието си. Същата представлява възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на такъв. Поради това не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитополучателят е имал възможността да сключи договор и да получи искания от него кредит и без услугата за експресно разглеждане, но осъзнато е избрал краткия срок за разглеждане на искането си. Ищецът е получил експресно разглеждане на искането си поради което дължи плащане на тази допълнителна услуга, ако не погаси кредита преди уговорената падежна дата. Дружеството е изпълнило точно в количествено и качествено отношение поетото задължение за бързо разглеждане на искането за кредит, поради това в негова полза валидно е възникнало правото да получи предварително определената и одобрена от кредитополучателя такса, която в съотношение с предоставения заем, бързото му администриране и незначителната по размер възнаградителна лихва /44.00 лв./, не следва по никакъв начин да е представлявала такова затруднение за ищеца, което да го поставя в неравноправно положение, оправдаващо иницииране на настоящото производство. Видно от т. 4.3 от Стандартния европейски формуляр още преди сключването на процесния договор ищецът се е запознал с цената на услугата за експресно разглеждане, която е избрал по свое собствено желание, и е бил напълно наясно, че дължи заплащане за предоставянето му от страна на дружеството. С таксата не се нарушават изискванията на ЗПК. Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68.20% и ГПР определен в процесния договор в размер на 54.38%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Процесната такса не подлежи на включване в ГПР, тъй като същата не е свързана с усвояването на договора за кредит, а се заплаща за предоставяне на допълнителната услуга по приоритетно разглеждане на искането за кредит. Същата не се начислява периодично, а се дължи еднократно. Отделно от това, тя се дължи само, ако кредитополучателят върне предоставената главница след гратисния период - чл. 3, ал. 6 и ал.

7 от договора. От неоснователността на доводите на недействителност на договора в цялост, следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по договора. В случая договорът и отделните му клаузи са действителни, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да получава и задържи плащанията по договора. Оспорва предявения осъдителен иск като неоснователен досежно предявения размер. Твърди, че ищецът е платил единствено чистата стойност на кредита преди датата на падежа и не се е активирала клаузата от договора, уреждаща плащане на такса и лихва. Ищецът не е платил твърдяната от него сума в размер на 50 лева над главницата по договора.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и фактите, които се установяват с тях, намира следното:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени следните факти: че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *****/**** г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 800 лв., дължима на една 3 погасителна вноск, при ГПР – 54,38% и фиксиран лихвен процент – 44%; че по договора е уговорена договорна лихва в размер на сумата от 44 лева и такса за експресно разглеждане в размер на сумата от 399 лв., като общо дължимата сума по договора възлиза на 1243 лева.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит от **** г., стандартен европейски формуляр, искане за сключване на процесния договор и справка за движението и извършените плащания по договора.

От приложената на л. 36 от делото справка за движението и извършените плащания по договора се установява, че по процесния договор ищецът е заплатил единствено главница в размер на 800 лева. Това писмено доказателство не е оспорено от ищеца, като същия въпреки указаната му доказателствена тежест не ангажира каквито и да е доказателства да е заплатил претендирата сума от 50 лева, от които- 20 лева договорна лихва и 30 лева такса за експресно разглеждане на договора. Нещо повече, тези твърдения се опровергават от приетата като писмено доказателства по делото справка за движението и извършените плащания, поради което предявения иск ще се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Само за пълнота на изложеното следва да се посочи, че съдът споделя съображенията на ищеца за недействителност на процесния договор, поради факта, че при изчисляване на размера на ГПР не е включена предвидената в договора такса за експресно разглеждане в размер на 399 лева, която съставлява разход по кредита. По този начин се заобикалят предвидените в ЗПК изисквания и се поставя в заблуждение потребителя относно действителните разходи по кредита. При това положение потребителят дължи връщане единствено на получената в заем сума, но не дължи заплащането на други разходи-лихва и такси. В процесния случай обаче ищецът е заплатил единствено размера на отпуснатата в заем сума- 800 лева. Липсва в случая неоснователно разместване на имуществени блага, тъй като не се установи да е заплатил претендираната от него сума в размер на 50 лева.