Решение № 1082 от 07.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1082 гр. Пловдив, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300501147 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Н. С. Ч.,ЕГН-**********,чрез назначения й особен представител адв.К.О.,против решение от 16.03.2023г., постановено по гр.д. № 9468/2020г. по описа на Районен съд-Пловдив,9-ти гр.с.,в частта му,с която е признато за установено в отношенията между страните,че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,ЕИК-203670940, сумата от 1500лв.-главница, формирана от чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит № ***г., сключен между ответника и “Уникредит Булбанк”АД,вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за покупко-продажба на вземания от 01.07.2019г.,сключен между “Уникредит Булбанк” АД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.02.2020 г., до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед № 750/05.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 1760/2020г. по описа на ПдРС,6-ти гр.с.

Жалбоподателката твърди неправилност на решението в обжалваната му част,като иска отмяната му в посочената част и постановяване на ново решение, с което уваженият иск да бъде отхвърлен. Оплакванията във въззивната жалба са свързани с извода на първоинстанционния съд за наличието на материалноправна легитимация на въззиваемото дружество да претендира процесните суми и се възразява,че кредитът не бил усвоен от кредитополучателя.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна- „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,ЕИК-203670940,със становище за неоснователност на жалбата по изложени в отговора съображения.Претендира се юрск.възнаграждение в размер на 200лв.за въззивната инстанция.

1

Пловдивският окръжен съд,след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК,прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 о т ГПК и обсъди възраженията,доводите и исканията на страните,намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок,изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415,ал.1 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД за признаване за установено,че ответникът Н. С. Чинчев а дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумите от: 1500лв.главница,дължима по договор за потребителски кредит № ***г.,сключен между ответника и “Уникредит Булбанк” АД,вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за покупко-продажба на вземания от 01.07.2019г.,сключен между “Уникредит Булбанк” АД и “Агенция за събиране на вземания”ЕАД и сумата от 93,90лв.–обезщетение за забава за периода от 01.07.2019г.до 04.02.2020г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.02.2020г.,до окончателното й изплащане,за които суми е издадена Заповед № 750/05.02.2020г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1760/2020г.по описа на ПРС,6-ти гр.с.

От фактическа страна по делото няма спор между страните,а и се установява от приложените писмени доказателства,че на 24.02.14г.между ответника Н. Ч., в качеството на кредитополучател, и “Уникредит Булбанк” АД е бил сключен договор № *** за банков потребителски кредит на физическо лице,усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка,въз основа на който заемодателят е предоставил на кредитополучателя кредит под формата на овърдрафт по посочена от кредитополучателя банкова сметка в общ размер от 1500лв.,като кредитополучателя е поел задължение да върне усвоената сума,ведно с лихви, такси и комисионни с начален срок на усвояване–24.02.2014г.и краен срок за погасяване – 24.02.2015г.Според договора крайният срок за погасяване на договора може да се удължава многократно от страна на банката с период от още една календарна година,при условие,че кредитополучателят спазва условията на договора и не е в просрочие на нито едно от своите задължения към кредитора,като срокът на договора с Н. Ч. е бил продължаван неколкократно.Безспорно е,че за периода от 24.02.2014г.до 23.03.2018г. ответницата е усвоявала кредита и е погасявала част от задълженията си,ведно с начислените лихви,след който период е преустановила осигуряването на средства по разплащателната си сметка,като действието на договора е прекратено поради неизпълнение на 08.08.2018г.

С д оговор за покупко-продажба на вземания от 01.07.2019г.,сключен между “Уникредит Булбанк” АД и “Агенция за събиране на вземания”ЕАД,банката-цедент е прехвърлила на ищеца процесните вземания срещу длъжника,описани в Приложение № 1 към Договора.Във връзка с клаузата на чл.4.3. от Рамковия договор ищецът е имал задължението от името на цедента и за своя сметка да изпрати уведомление до ответницата за извършената цесия,за което е бил надлежно упълномощен от страна на цедента.Изпратеното уведомление за прехвърляне на вземанията се върнало в цялост с отбелязване „преместен“ получател.Безуспешен опит за връчване бил направен и чрез куриер. По делото са приложени уведомленията за извършена цесия и за обявената предсрочна изискуемост към исковата молба.С връчването на ИМ за отговор,изявлението на цедента чрез надлежно упълномощения цесионер е достигнало до длъжника,дори последният да участва в производството чрез назначен по реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр.първо от ГПК съдът намира,че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението 2 по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,като въззивният съд,като инстанция по същество,се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

По отношение на приетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания,т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

С въззивната жалба се излагат доводи,че уважените от първоинстанционния съд претенции са неоснователни на първо място защото не е извършено надлежно уведомяване на ответницата за извършената цесия,поради което същата нямала действие спрямо нея.Изпратените уведомления по чл.99,ал.3 от ЗЗД не били редовно връчени на ответницата,не можело да се приеме,че е налице фингирано връчване .Макар уведомлението да било изпратено с отговора на исковата молба,то не следвало да се приеме,че длъжникът е получил препис от исковата молба и приложенията,тъй като връчването било извършено по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.Въпреки че уведомлението било връчено на особения представител на ответницата,уведомяването за цесията не можело да произведе действие спрямо нея,доколкото се касаело за представителство по закон,а не за договорни правомощия.Представителната власт на особения представител не обхващала получаването на материалноправни изявления до представлявания отсъстващ ответник.

Тези доводи настоящата инстанция не намира за основателни.В случая уведомление за извършената цесия,изходящо от цедента,е било приложено към исковата молба и заедно с книжата към нея е връчено чрез залепване поради отсъствие на длъжника-ответник от неговия адрес.Трайната съдебна практика (Решение № 148 от 2.12.2016г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г.,I т.о.,ТК, Решение № 25 от 3.05.2017г. на ВКС по гр. д. № 60208/2016 г., II г. о., ГК и др.) допуска на длъжника по потребителски кредит да могат да се връчват книжа с материалноправно значение по реда на чл. 47, ал.1-5 о т ГПК, вкл. и извънсъдебно чрез нотариус на основание чл.50 о т ЗННД.Следователно на още по-силно основание това е допустимо да става и в рамките на исковия процес,където решаващият въпроса за спорното право съд непосредствено ще проведе процедурата по уведомяването чрез залепване на съобщението,без да е необходимо да извършва проверка досежно редовността на извънсъдебното уведомление по чл.99,ал.4 о т ЗЗД.Следователно цесията е произвела действие спрямо длъжника.Като факт,настъпил в хода на процеса и имащ значение за предмета на делото,получаването на уведомлението от цедента,макар и като приложение към исковата молба на цесионера,следва да бъде съобразено от съда при решаването на спора.Поради това следва да се приеме,че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира процесните вземания,до какъвто извод е стигнал и първоинстанционният съд.

Другият довод,който се излага във въззивната жалба касае възражението на Ч.,че кредитът не бил усвоен от кредитополучателя,като се посочва,че изготвената ССЕ се базира изцяло на представените от ищцовото дружество разпечатки от вътрешни софтуерни системи на “Уникредит Булбанк” АД,извън които не били налице никакви обективни доказателства,че услугите по процесния договор били предоставяни.Това възражение обаче е направено за първи път с въззивната жалба,което е недопустимо и по него настоящата инстанция не дължи произнасяне.Жалбоподателката е имала възможността да направи това възражение пред ПдРС най-късно в съдебното заседание,в което е приета ССЕ,като оспори същата,но това не е било направено.

Правилни са изводите на районния съд,че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,тъй като в него липсва информация за годишния процент на разходите по кредита – последният не е посочен,поради което при сключването на договора е допуснато нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,а съгласно 3 разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.За да уважи иска за чистата стойност на кредита в размер на 1500лв.първоинстанционният съд се е позовал на неоспорената ССЕ.

По така изложените съображения решението в обжалваната му част,с която е признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1500лв.предоставена главница,следва да бъде потвърдено.

В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 и ал.8 от ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените във въззивната инстанция разноски,които са за особен представител на жалбоподателката Н. Ч. в размер на 367лв.и за юрск.възнаграждение в размер на 120лв.,съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото,или в общ размер на 487лв.

По изложените съображения,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.03.2023г.,постановено по гр.д. № 9468/2020г. по описа на Районен съд-Пловдив,9-ти гр.с.,в частта му,с която е признато за установено в отношенията между страните, че Н. С. Ч., ЕГН-********** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,ЕИК-203670940,сумата от 1500лв.-главница, формирана от чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит № ***г., сключен между ответника и “Уникредит Булбанк”АД,вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за покупко-продажба на вземания от 01.07.2019г.,сключен между “Уникредит Булбанк” АД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.02.2020 г., до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед № 750/05.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1760/2020г. по описа на ПдРС,6-ти гр.с.