Решение № 140 от 23.07.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Разлог, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20251240200200 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от М.И.К., с ЕГН*, против НП №* от 20.12.2024 г. издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити с/у акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В СЗ, жалбоподателя се явява лично, която пледира, че жалбата е основателна и доказана, и моли да бъде уважена. Претендира разноски.

Съдът като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото док-ва и съобрази закона с оглед правомощията си по съд. Контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 24.11.2024 г. около 15:20 ч . в с.„Д.Д.“, по у.„П.“, с посока на движение от с.„Д.Д.“ към с.

„Б.“, в района на кръстовище образувано с у.„В.“, лицето М.И.К., като водач, управлявал л. а. марка и модел „С.Б.“ с рег. №*.

При извършената проверка от полицейски служители било установено, че управляваното МПС е със служебно прекратена на регистрация от 02.02.2023 г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Въз основа на тази фактология полицейските служители приели, че МПС не е регистрирано по надлежния ред, съответно е налице адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

АНО е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя адм. наказание „глоба“, от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания по установяване на адм. нарушение, както и от приложените писмени док-ва, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК, които са безпротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като намира същите за логични и 1 конкретни. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които да следва да бъдат обсъждани.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (с/у който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване, с/у акт, подлежащ на съд. контрол и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).

НП е издадено от компетентен орган – Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., упълномощен със Заповед №*/02.12.2021 г. на министъра на ВР. АУАН също е съставен от компетентен орган – „мл. автоконтрольор“ при ОДМВР-Б., РУ-Р.. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП, НП се издават от министъра на ВР, от министъра на О, от министъра на ТИТС и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Заповедта на министъра на ВР, който е компетентно лице да издава такава заповед, съгласно ЗДвП е подписана от същия и приложена към делото. С оглед на това и съдът намира, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на ВР лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на адм. нак. отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на адм. нак. производство.

Действително, не е спорно м/у страните по делото, а и от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал на посочените в АУАН и НП дата и място процесния л. а., като регистрацията на последния е била прекратена, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Спорен е факта известно ли е било това обстоятелство на жалбоподателя или не. Съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя, неправилно е било квалифицирано като адм. нарушение. Това е така по следните причини:

За да е налице адм. нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно, т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗАНН. В случая вмененото на жалбоподателя деяние по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е от категорията на умишлените и може да бъде извършено с пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл.11 от НК, която норма се прилага субсидиарно и в адм. нак. производство по силата на чл.11 от ЗАНН. В конкретния случай обаче по делото липсват каквито и да било док-ва, които да сочат по несъмнен и категоричен начин, че на жалбоподателя е било известно, че управлявания от него л. а. към момента на проверката е със служебно прекратена регистрация. Липсват док-ва, които да установяват, че служебното прекратяване на регистрацията на автомобила извършено на 06.08.2019 г. е било известно на жалбоподателя. АНО не представя док-ва в тази насока, нито към адм. преписка, нито в хода на съд. следствие, които да удостоверяват, че АО е уведомил жалбоподателя за това обстоятелство и към момента на извършената проверка, той е имал съзнанието, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация.

Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.

На първо място следва да се посочи, че в НП напълно липсват мотиви по отношение на 2 становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав на престъпление по чл.345, ал.2 от НК, тъй като не е доказана субективната страна на нарушението. Отказът на прокурора е изпратен на Н-ка на РУ-Р. за преценка дали е налице адм. нарушение, а не с указание за санкциониране на К. по адм. ред. Въпреки това АНО е решил да издаде НП, без да изложи дължимите аргументи – защо след като за престъплението, изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС липсва вина, АНО приема, че въззивникът е осъществил състава на същото адм. нарушение – чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В настоящия случай, видно от материалите по преписката, НП е било издадено единствено въз основа на съставения АУАН и постановлението за отказ да бъде образувано ДП, като в самото НП никакви други док-ва освен АУАН не са коментирани и очевидно не са послужили за издаване на НП.

Нарушението, за което е ангажирана отговорността на въззивника с издаденото процесно НП, е свързано с императивното задължение, предвидено в чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с рег.№, поставени на определените за това места.

Съдът намира, че в материалите по АНП, а и в тези изискани служебно от съда, не се съдържат док-ва за осъществен състав на адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Фактът, че в АУАН не са изложени възражения по установеното адм. нарушение от страна на лицето, не означава че изложеното в самия акт се приема за безспорно установено. Нещо повече – пред полицейските служители К. изрично е заявил, че не е знаел, че управлявания от него л. а. е с прекратена регистрация.

Необорени останаха твърденията на въззивника, че по никакъв начин не е бил уведомен за обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служ. ред. Рег. табели са били поставени на автомобила и същия е бил със сключена валидна застраховка „ГО“.

Не се сочи, а и не се установява да е било станало известно на въззивника по друг повод обстоятелството, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била служ. прекратена и същият да е бил информиран към момента, в който е спрян от полицейските служители.

Съдът приема, че по делото се доказва обстоятелство, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е било регистрирано към датата на проверката - 24.11.2024 г. Не е доказано обаче остана наличието на вина у жалбоподателя за извършеното. Липсват док-ва, от които може да се изведе извод, че от субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, нито на същия да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил състава на адм. нарушение по посочения текст. След като към момента на извършената проверка този автомобил е бил с рег. табели, не може да се приеме, че водачът е могъл да знае, или да предполага за настъпилата служебна дерегистрация. В този смисъл не може да се изведе еднозначен извод, че същия е извършил деянието виновно по смисъла на чл.7 от ЗАНН. Ето защо, не би могло да се приеме, че вмененото му деяние представлява адм. нарушение, в който смисъл е и практиката на АС-Со. по сходни казуси – например Решение №774 от 07.06.2019 г. по а.д. №409/2019 г.

Именно тази съд. практика е в унисон с ТР №1 от 7.06.2016 г. на ОСНК на ВКС, в което макар във вр. със законовата фикция на чл.58, ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.342в, ал.2 НК, е изведено общоважимото правило, че вината в нак. процес, какъвто е и адм.нак. процес, се доказва, а не се презумира.

За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното.

С оглед всичко гореизложено, в конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на 3 въззивника и му е наложил наказание, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон.

Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят М.И.К., с ЕГН*, не е действал виновно, а от там и извършеното от него не съставлява адм. нарушение. Горният извод се подкрепя и от Тълк. постановление №2 от 05.04.2023 г. по Тълк.дело №3 от 2022 г. по описа на ВАС - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност на НП, поради което и НП следва да бъде отменено.

Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.

По разноските:

Жалбоподателят, ч/з процесуалния му представител, претендира присъждането на разноски по Договор за правна защита и съдействие, от 500.00 лева.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и адм. съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143, ал.1 от АПК. По силата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания адм. акт или отказа да бъде издаден адм. акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.