Решение № 536 от 29.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Плевен, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря ДАРИНА В. Д. като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20244430100125 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от

В. И. Ц. - М.,

ЕГН **********,

***, против

*** БГ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от З. Н. Д., със седалище и адрес на управление в ***, с правно основание чл.439, ал. 1 ГПК .

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, че признава иска.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал. 1 от ГПК, тъй като ответникът е направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което 1 страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо да излага мотиви за това.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част на исковата претенция.

Водим от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът РЕШИ:

На основание чл.439, ал.1 от ГПК, признава за установено между страните, че В. И. Ц., ЕГН **********,

***, не дължи на ответното дружество *** БГ ЕАД, ЕИК *********, на което ***”ЕАД, ЕИК ********* е прехвърлило вземането си върху описаните суми в издадения изпълнителен лист на **.**.****г, въз основа на влязлата в законна сила Заповед №****/**.**.****г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.

№****/2012г. на РС-гр.Плевен, а именно: 3297,03лв. – главница; 1060,23лв. – възнаградителна лихва от **.**.**** г. до **.**.**** г.; 652,91лв. – мораторна лихва от 20.11.2009г. до 02.09.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – **.**.****г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 100,20лв. – внесена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, общо 9383,38 лв, поради погасяване задълженията по давност.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, *** БГ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от З. Н. Д., със седалище и адрес на управление в ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. И. Ц., ЕГН **********,

***, направените разноски по делото в размер на общо 2520,09 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Плевен в 2 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3