Определение № 2568 от 09.10.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1531/2024
- Вид
- Определение № 2568
- Подписан
- 09.10.2024
- В сила
- 09.10.2024
- Състав
- Росен Димитров Парашкевов, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2568 гр. Бургас, 09.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росен Д. Парашкевов
Членове:
Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501531 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от В. Ц. Г., ЕГН ********** от гр. В., ул.“Д.“, бл. **, ап. **, чрез процесуален представител адв. Николай Русинов, срещу разпореждане № 260020/06.08.2024 год. по ч.гр.д.№166/2011 год.
/погрешно отразена като 2013 год./ по описа на Поморийския районен съд, с което е оставено без разглеждане като просрочено възражението на В. Ц. Г., ЕГН ********** чрез пълномощника адв. Николай Русинов, срещу заповед за незабавно изпълнение №128/24.03.2011 год. по ч.гр.д.№166/2011 год. по описа на Районен съд-Поморие.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като с него В. Г. е лишена от защита срещу издадената заповед по чл.417 от ГПК.
Изложени са подробни съображения, че заповедта за незабавно изпълнение не е била връчена на длъжника В. Г., поради което за нея срокът за подаване на възражение по чл.414 от ГПК не е започнал да тече. Твърди се, че изводите на съда, че с поканата за доброволно изпълнение е била връчена и заповедта за незабавно изпълнение не кореспондират със събраните доказателства, а разпоредбите за връчване на заповедта следва да се тълкуват в полза на длъжника, като бланкетното отбелязване за връчване на заповедта не е 1 достатъчно за да се приеме, че заповедта е връчена заедно с поканата.
Цитирана е съдебна практика на ВКС. Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане.
В дадения срок е постъпил отговор на частната жалба от правоприемника на заявителя - „Еос матрикс“ЕООД, ЕИК131001375, чрез юрисконсулт Веселина Йорданова, в което са изложени възражения за нейната недопустимост, евентуално - за нейната неоснователност, тъй като заповедта е връчена на длъжника още през 2011 год. Направено е искане за оставяне без разглеждане, евентуално-за оставяне без уважение на частната жалба и за присъждане на юрисконслтско възнаграждение. Направено е евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено за защита на насрещната страна.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид горното и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу преграждащо разпореждане на районния съд, поради което е допустима и по нея съдът дължи произнасяне по същество.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Пред Поморийския районния съд е подадено възражение по чл.414 от ГПК вх.№ 260067/08.04.2024 год. от В. Ц. Г. ЕГН **********, чрез упълномощен адвокат адв. Николай Русинов от БАК, срещу издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№166/2011 год. по описа на Поморийския районен съд. Във възражението се твърди, че заповедта не е връчена на длъжника, като вземанията по заповедта са оспорени по основание и размер.
Видно от приложената служебна разпечатка от системата на Поморийския районен съд по ч.гр.д.№ 166/2011 год., по заявление на „Райфайзенбанк България“ ЕИК 831548413 /чиито последващ правоприемник за процесните вземания е „Еос матрикс“ЕООД/ с приложен документ по чл.417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката, е издадена заповед за незабавно изпълнение № 128/24.03.2011 год., срещу солидарните длъжници ЕТ “Вили - Йордан Георгиев“-Поморие - кредитополучател и В.
Ц. Г. - поръчител, за заплащане на посочените в заповедта парични суми дължими главница и лихви, произтичащи от договор за банков кредит от 23.03.2007 год. сключен с ЕТ “Вили - Йордан Георгиев“- Поморие и от 2 договор за поръчителство от 30.04.2010 г. сключен с В. Ц. Г., и анекси към тях.
Отразено е, че заповедта е влязла в сила на 14.04.2011 год. Делото е било архивирано на 28.10.2011 год. и към момента е унищожено поради изтичане на срока за съхранение.
По разпореждане на районния съд са приложени копия от материалите по делото, налични в системата на съда – САС“Съдебно деловодство“.
Изискани са и са представени от ЧСИ Делян Николов поканите за доброволно изпълнение изпратени до длъжниците по образуваното за събиране на вземанията по заповедта изпълнително дело № 20118040400384.
Видно от поканата за доброволно изпълнение, същата е надлежно връчена на длъжника В. Ц. Г. на 30.05.2011 год. чрез Й. Р. Г.-неин съпруг. В поканата е посочено, че се връчва с приложено копие от изпълнителен лист /заповед за изпълнение/. Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.5 от ГПК в редакцията на нормата към момента на връчването на поканата за доброволно изпълнение, заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител. От съдържанието на връчената на В. Ц. Г. покана за доброволно изпълнение може да се направи извод за извършено връчване на заповедта съгласно изискванията на закона към момента на връчването, поради което съдът не споделя възраженията, че такова връчване въобще не е било извършено. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че покана за доброволно изпълнение със същото отразяване за връчване на копие от изпълнителен лист /заповед за изпълнение/ е връчена лично на солидарния длъжник – Й. Р. Г. /в качеството му на едноличен търговец/ – съпруг на В. Г., който, както се установи от изложеното по-горе, е получил също поканата и приложенията към нея адресирани до В. Г. със задължение да предаде поканата ведно с приложенията адресирани до нея, като в срока по чл.423 от ГПК не е направил възражение относно това, че към момента на получаването на поканите, противно на отразяването в тях, копие от заповедта не му е било връчено, респ. - не е направил възражение за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. Ако лицето Г. - получило поканата за доброволно изпълнение ведно с приложенията - изпълнителен лист и заповед за изпълнение със задължение да ги предаде на съпругата си Г., не ги е предало, това по никакъв начин не опорочава редовността на връчването.
3
От друга страна, твърдението за невръчване на заповедта на длъжника В. Г. попада в хипотезата на чл.423, т.1 от ГПК - ненадлежно връчена на длъжника заповед, поради което с възражения за невярно отразяване в поканата за доброволно изпълнение, че й е връчена заповедта за изпълнение, тя е можела да защити правата си по чл.423 от ГПК, което не е направено.
Съгласно чл.414, ал.1 и ал.2 от ГПК в приложимата редакция - ДВ, бр.
59/2007 год., длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, като възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта.
Настоящото възражение по чл.414 от ГПК е подадено повече от тринадесет години след връчване на поканата за доброволно изпълнение и на заповедта за незабавно изпълнение на длъжника В. Ц. Г.. Като подадено след преклузивния срок предвиден в чл.414, ал.2 от ГПК в приложимата редакция ДВ, бр. 59/2007 год., възражението вх.№ 260067/08.04.2024 год. по описа на ПРС е преклудирано и не може да породи желаните правни последици, поради което следва да бъде оставено без разглеждане.
Ето защо въззивният съд не споделя възраженията по частната жалба, като намира цитираната в нея съдебна практика за неприложима в случая. При произнасянето си настоящият съд взе предвид приетото с Решение № 52 от 26.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 2692/2022 г., I т. о., ТК и с Определение № 548 от 9.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 119/2024 г., II т. о., ТК.
Като е стигнал до идентични правни изводи, Поморийският съд е постановил валидно, допустимо и правилно разпореждане, а частната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото, в полза на ответника по частната жалба и в тежест на частния жалбоподател, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от В. Ц. Г., ЕГН ********** от гр. В., ул.“Д.“, бл. **, ап. **, чрез процесуален представител 4 адв. Николай Русинов, срещу разпореждане № 260020/06.08.2024 год. по ч.гр.д.№166/2011 год. /погрешно отразена като 2013 год./ по описа на Поморийския районен съд.
ОСЪЖДА В. Ц. Г., ЕГН ********** от гр. В., ул.“Д.“, бл. **, ап. **, да заплати на „ЕОС МАТРКС“ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, кв.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“, №406, сграда Матрикс Тауър, ет.6, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5