Решение № 416 от 23.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Велико Търново, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Димо Кол. като разгледа докладваното от Димо Кол. Въззивно гражданско дело № 20244100500585 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „БАКБ“ АД гр. София – присъединен взискател в качеството си на ипотекарен кредитор на длъжника по изп. дело № 450/2022г. по описа на ЧСИ В. Г.. срещу протокол за предявяване на разпределение от 07.05.2024г. по същото изп. дело, в частта му, с която е включен в реда на хирографарните кредитори, въпреки че продадения имот в с. Къпиново, ведно с построените в него три сгради е ипотекиран в негова полза имот.

В жалбата се излагат оплаквания, че в качеството си на ипотекарен кредитор по отношение на процесния имот в с. Къпиново, на основание две договорни ипотеки от 30.06.2022г., жалбоподателят се ползва с право на предпочитателно удовлетворяване по чл. 136 ал. 1 т. 3 ЗЗД, поради което смята, че всички суми разпределени на хирографарните кредитори следва да се предоставят на него. Посочва, че това обстоятелство е известно на съдебния изпълнител, който е уведомен за него с нарочно писмо, получено на 17.01.2024г., което се потвърждава и от факта, че в призовката за връчване на протокола от извършване на разпределението също е посочен като ипотекарен кредитор. Предвид на изложеното се отправя искане до ВТОС да отмени предявеното с протокол от 07.05.2024г. разпределение на постъпили суми по изп. дело № 450/2022г. по описа на ЧСИ В. Г.., в частта му по отношение на имота по т. 6 – 1 поземлен имот в с. Къпиново, ведно с построените в него три сгради, с която е определен като хирографарен кредитор и да се върне делото на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение, съобразено със закона.

В срока по чл. 436 ал. 3 ГПК са подадени писмени възражения само от първоначалния взискател по изп. дело – „Прокредит банк“ ЕАД, с които се взема становище за неоснователно на жалбата, тъй като жалбоподателят не може да му противопостави ипотеката си, тъй като тя е учредена на 30.06.2022г., след като в негова ползва вече има вписана възбрана върху същия имот в с. Къпиново на 29.06.2022г. В тази връзка и позовавайки се на задължителната практика на ВКС – т. 7 от ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК първоначалният взискател счита, че в случая вземането на ипотекарния кредитор следва да се удовлетвори в реда на хирографарните кредитори, а не предпочтително от цената на имота.

В писмените си мотиви по чл. 436 ал. 3 изр. 2 ГПК съдебният изпълнител навежда доводи за допустимост, но неоснователност на жалбата. Излага съображения, че жалбоподателят има качеството на ипотекарен кредитор само за присъединяването си по право в принудително изпълнение, но по отношение на удовлетворяването си е хирографарен кредитор, тъй като ипотеката в негова полза е учреден един ден по – късно след вписване на възбраната върху процесния имот в полза на първоначалния взискател. С тези доводи се иска от съда да остави без уважение жалбата.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнително производство № 450/2022г. по описа на ЧСИ В. Г.. е образувано по молба на „Прокредит банк“ ЕАД, към която е приложен изп. лист № 215 от 09.03.2022г. издаден по реда на чл. 418 ГПК, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 587/2022г. на ВТРС, за принудителното събиране на посочените в изпълнителния титул суми в общ размер на 445 346, 51 лв. Въз основа на съдържащото се в молбата за образуване искане, в полза на първоначалния взискател, е наложена възбрана върху процесния имот, находящ се в с. Къпиново, представляващ по КККР на селото поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в него три селскостопански сгради с идентификатори ***, *** и ***. Възбрана е вписана в Службата по вписванията при ВТРС с вх. № 5088/29.06.2022г., акт № 92, том II /искане за вписване на възбрана - лист 539, том III и справка от Агенцията по вписванията № 489528/09.04.2024г. – лист 2476, том IX/. На следващия ден – 30.06.2022г. длъжникът по изпълнението е учредил в полза на жалбоподателя две договорни ипотеки върху редица имоти, между които и процесния в с. Къпиново, за което е съставен приложения към жалбата нот. акт № 114, том II, рег.

№ 4189, дело № 252/2022г., вписан в Службата по вписванията при ВТРС с вх. № 5119/30.06.2022г., акт № 161, том II, дело № 2651/22г. В хода на изп. производство 2 съдебният изпълнител е насочил принудителното изпълнение към процесния имот в с.

Къпиново като го е описал /протокол за опис на недвижими имоти от 15.02.2023г./, оценил /експертни заключения с вх. № 07190/07.03.2023г. на ВЛ Дупалов и с вх. № 16967/13.06.2023г. на ВЛ Бан.а/, определил е начална цена, от която да започне наддаването при публичната продан – 225 610, 56 лв. с ДДС /протокол от 20.12.2023г./, насрочил е и е обявил електронен публичен търг със срок на наддаване от 12.03.2024г. до 18.03.2024г. /обявление от 05.01.2024г./. С насочването на изпълнението върху имота в с. Къпиново, на основание чл. 459 ал. 2 ГПК ,жалбоподателят в качеството му на кредитор, чийто вземане в размер на 1 135 940, 05 лв. е обезпечено с ипотека върху него се смята за присъединен взискател, поради което са му връчвани призовки за принудително изпълнение във връзка с обявената публична продан. С протокол от 19.03.2024г. ЧСИ е обявил за купувач единственият явил с наддавач, който е предложил началната цена и на 01.05.2024г. е изготвил сметка за разпределение съобразно реда на привилегированите вземания на взискателите по чл. 136 ЗЗД като по отношение на процесния имот в първи ред е включил разноските по принудителното изпълнение на първоначалния и присъединените взискатели, във втори ред е включил местен данък в полза на Община В. Търново и такси по Тарифата на ЧСИ и в трети ред, след изчерпване на привилегиите, хирографарните вземания на присъединените взискатели, вкл. на жалбоподателя, които са погасени по съразмерност. С протокол от 07.05.2024г. съдебният изпълнител е предявил на явилите се взискатели и длъжника извършеното от него разпределение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Настоящата жалба е подадена срещу акт на съдебния изпълнител разпределение по чл. 460 ГПК, за който е изрично предвидено, че подлежи на обжалване – арг. чл. 462 ал. 2 ГПК. Жалбата е подадена на 10.05.2024г. /виж пощенско клеймо/ в предвидения в закона тридн.ен преклузивен срок от предявяване на разпределението, което е извършено на 07.05.2024г. и изхожда от легитимирано лице с право на жалба – присъединен взискател /арг. чл. 462 ал. 1 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Разпределението по чл. 460 ГПК е акт на съдебният изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или за частичното изплащане на всяко от тях. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяване им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред – чл. 136 ал. 3 ЗЗД. Това са критериите по които съдът дължи проверка за законосъобразност на разпределението, 3 ако е подадена жалба от страна по принудителното изпълнение. В тази връзка същата може да се основава на оплаквания за неправилно приложение на нормите за привилегиите и реда на удовлетворяване, който следва от тях, на неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД, на неправилно прилагане на чл. 136 ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяването и на грешка в пресмятането на сумите /в този смисъл ТР № 2/22.11.2022г. по тълк. дело № 2/2021г. на ОСГТК, ВКС/. Други оплаквания за допуснати нарушения в принудителното изпълнение са извън предмета на контрола на съда по повод извършеното разпределение.

Предвид препращащата норма на чл. 463 ал. 1 ГПК към реда за разглеждане на жалбата по чл. 278 ГПК, в настоящото производство окръжният съд не действа като контролно – отменителна инстанция, а като въззивна такава, с оглед на правомощията му при основателност на жалбата да реши спора по същество, за което при необходимост може да събира и доказателства. Въпреки това препращане, при проверката по реда на чл. 463 ГПК за законосъобразност на оспорваното разпределение, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата /в този смисъл ТР № 2/22.11.2022г. по тълк. дело № 2/2021г. на ОСГТК, ВКС/.

В случая жалбоподателят е навел единствено оплакване за нарушаване реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, доколкото въпреки че е ипотекарен кредитор с право на предпочтително удовлетворение, вземането му е включено в реда на хирографарните кредитори при извършване на процесното разпределение. Вярно е, че съгласно чл. 173 ал. 1 ЗЗД кредиторът, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, независимо в чия собственост се намира. Ипотеката обвързва ипотекарния длъжник и ипотекирания имот става секвестируем, когато и да е вписана. По арг. от чл. 169 ал. 2 ЗЗД обаче по отношение на трети лица ипотеката има ред от вписването, поради което правото на предпочтително удовлетворение не може да бъде противопоставено на третите лица, които са придобили права върху имота по актове, вписани преди вписването на ипотеката, включително взискателят с наложена възбрана и по – късно присъединилите се кредитори /чл. 453 т. 1 и т. 2 ГПК/. В съответствие с това и в т. 7 на ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК, ВКС се прие, че вземането, обезпечено с ипотека, вписана след вписването на възбрана върху имота се удовлетворява в реда на хирографарните кредитори.

В случая безспорно се установи, че в полза на първоначалния взискател е наложена възбрана върху процесния имот, която е вписана в Службата по вписванията при ВТРС на 29.06.2022г., ден преди, в полза на жалбоподателят да бъде учредена договорна ипотека върху същия имот с нот. акт от 30.06.2022г., както и че постъпилата по изпълнението сума е била недостатъчна за удовлетворяване вземанията на взискателите, отразени в самото разпределение. Предвид на това правилно съдебният 4 изпълнител е пристъпил към извършване на разпределение по реда на чл. 460 ГПК и правилно е включил вземането на жалбоподателят в реда на хирографарните кредитори, в съответствие с горепосочените задължителни тълкувателни разяснения.

Вътре в този ред ипотекарния кредитор не се ползва с право на предпочтително удовлетворение и не може да получи всички суми разпределени на хирографарните кредитори, както смята жалбоподателя, доколкото по силата на закона вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно /чл. 136 ал. 3 ЗЗД/. Обстоятелството, че жалбоподателят е призоваван по делото като ипотекарен кредитор е от значение за присъединяването му по право като взискател на основание чл. 459 ал. 2 ГПК, но е неотносимо към удовлетворяването му в конкретното разпределение в реда на хирографарните кредитори по гореизложените съображения.

Предвид на това настоящият състав на ВТОС намира, че съдебният изпълнител правилно е съобразил реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД и законосъобразно е извършил обжалваното разпределение като е включил жалбоподателят, макар и ипотекарен кредитор, в реда на хирографарните кредитори, като го е удовлетворил съразмерно спрямо всички вземания от този ред.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТОС намира, че жалбата на присъединения взискател срещу разпределение на постъпили суми по чл. 460 ГПК, изготвено на 01.05.2024г. по изп. дело № 450/2022г. по описа на ЧСИ В. Г.. и предявено на длъжника и взискателите на 07.05.2024г. е неоснователна и следва да се остави без уважение.