Определение № 33515 от 16.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33515 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110152545 по описа за 2025 година

Производството е в първа фаза на съдебна делба, образувано по искова молба, предявена от Л. Н. Г., ЕГН **********, срещу З. С. Т., ЕГН **********, С. С. Т., ЕГН **********, Н. С. М., ЕГН ********** и А. Г. Г., ЕГН **********. В нея ищецът твърди, че стрА.те са съсобственици по наследство от общия им наследодател Н. Л.ов Г., починал на 12.07.2010 г.

С първоначалната искова молба е поискана делба на недвижим имот в гр. София, район „Сердика“, ***, представляващ УПИ *** в кв. 54, одобрен през 1996 г., с площ от 881.00 кв.м. с идентификатор ***, ведно с построените в него: жилище на ет. 1 с площ от 96.00 кв.м. с идентификатор ***.1.1, жилище на ет. 2 с площ от 96.00 кв.м. с идентификатор ***.1.2, гараж на ет. 1 с площ 18.00 кв.м. с идентификатор ***.6, гараж на ет. 1 с площ 19.00 кв.м. с идентификатор ***.7, както и четири второстепенни постройки на първи етаж, а именно: второстепенна постройка с идентификатор ***.2 с площ от 24.00 кв.м., второстепенна постройка с идентификатор ***.3 с площ от 16.00 кв.м., второстепенна постройка с идентификатор ***.4 с площ от 12.00 кв.м. и второстепенна постройка с идентификатор ***.5 с площ от 19.00 кв.м., като имотът разполага и с таванско помещение от 96.00 кв.м. и мазета от 96.00 кв.м.

Ищецът е предявил претенции за заплащане на месечни обезщетения, заявени с нотариални покА. (актове № ***, *** и ***, том ІХ от 25.11.2024 г. на нотариус И. Д., рег. № ***, връчени на 28.01.2025 г. от Д.П. по чл. 47, ал. 5 ГПК), според които: З., Н. и А. дължат по 1750 лева месечно за имота в София;

С. Т. дължи 300 лева месечно за гараж, 200 лева за преминаване през двора и 200 лева за стълбището; а З. и Н. дължат по 350 лева месечно за имота в Мало Малово. Към претенциите са отправени и предложения за изкупуване на имота в София за 300 000 евро и на имота в Мало Малово за 50 000 евро.

С уточнителна молба от 08.12.2025 г. ищецът Л. Н. Г. уточнява, че Първият етаж от сградата, предмет на делбата, находяща се в гр. София се състои от три стаи, хол, кухня, антре, баня клозет и тераса, Вторият етаж се 1 състои от три стаи, хол, кухня, антре, баня клозет и тераса при съседи под обекта 1.1 и над обекта 1.3; а третият етаж, с площ около 100.00 кв.м., се състои от три стаи, хол, баня, сервизи, тераси и коридор. Посочено е, че към имота принадлежат две северни мазета, 1/2 идеални части от тавана и общите части, като дворното място грА.чи с ул. ***, П.С. И.ов, наследници на П. Н.

И.ов и Н. Х.Г., а по графични данни грА.чи с имоти ***, ***, ***, *** и ***.

Ищецът уточнява възникването на съсобствеността по отношение на имота, находящ се в гр. София, като посочва, че наследственото правоприемство е възникнало от дядото на ищеца Л. Н. Г., който след смъртта си оставя синове Г. и Н. с по 1/2 идеална част. Синът Г. оставя дъщери И.ка (наследила 1/4 идеална част, починала неомъжена и без деца) и А. (наследила 1/4 идеална част). Синът Н. оставя син Л. (с 1/4 идеална част) и дъщеря Т. (с 1/4 идеална част), която след смъртта си е наследена от дъщерите и съпруга си Н. (1/8 идеална част), З. (1/8 идеална част) и съпруг С.. Ищецът моли имотът, находящ се в гр. София да бъде допуснат до делба, при следните квоти: за Л.

Н. Г. – 1/4 идеална част, А. Г. Г. – 1/2 идеална част, Н. С. М. – 1/8 идеална част и З. С. Т. – 1/8 идеална част. За имота в с. Мало Малово, придобит от бащата на ищеца Н., са посочени квоти 1/2 идеална част за Л. и по 1/4 идеална част за Н. и З. като наследници на Т..

С уточнителна молба от 29.12.2025 г. ищецът изрично заявява, че оттегля претенциите си по сметки спрямо С. Т.. Ищецът също така оттегля иска си за допускане до делба на третия етаж от жилищната сграда в гр. София с площ от около 100.00 кв.м. и пояснява, че гаражите и постройките на допълващото застрояване са построени от наследодателя на стрА.те, без да е известно през коя година.

С последваща уточнителна молба от 18.02.2026 г. ищецът окончателно оттегля иска си за допускане до делба на имота, находящ се в с. Мало Малово, общ. Драгоман, област София. По отношение на допълващото застрояване и гаражите в гр. София (идентификатори 2, 3, 4, 5, 6 и 7) той посочва, че е бил 10-годишно дете и не помни дали са построени от дядо му, баща му или чичо му, но знае, че са строени през периода 1960-1970 г. Ищецът заявява, че за тези постройки липсват строителни книжа и удостоверения за търпимост, но те представляват приращения по смисъла на чл. 92 от ЗС към съсобствения терен, поради което следва да бъдат разделени без значение дали имат статут на законен строеж.

Така предмет на иска за делба остават следните недвижими имоти, а именно недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Сердика“, ***, представляващ УПИ *** в кв. 54, одобрен през 1996 г., с площ от 881.00 кв.м. с идентификатор ***, ведно с построените в него: жилище на ет. 1 с площ от 96.00 кв.м. с идентификатор ***.1.1, жилище на ет. 2 с площ от 96.00 кв.м. с идентификатор ***.1.2, гараж на ет. 1 с площ 18.00 кв.м. с идентификатор ***.6, гараж на ет. 1 с площ 19.00 кв.м. с идентификатор ***.7, както и четири второстепенни постройки на първи етаж, а именно: второстепенна постройка с идентификатор ***.2 с площ от 24.00 кв.м., второстепенна постройка с идентификатор ***.3 с площ от 16.00 кв.м., второстепенна постройка с идентификатор ***.4 с площ от 12.00 кв.м. и второстепенна 2 постройка с идентификатор ***.5 с площ от 19.00 кв.м., като имотът разполага и с таванско помещение от 96.00 кв.м. и мазета от 96.00 кв.м. С първоначалната искова молба е поискана и делба на имот в с. Мало Малово, община Драгоман, съставляващ УПИ парцел ХХ в квартал 18, планоснимачен номер 115 от 1985 г., с площ 695.00 кв.м., ведно с жилище от 70.00 кв.м., два гаража от по 21.37 кв.м. и второстепенна стопанска сграда от 30.00 кв.м., между Л. Н. Г., ЕГН **********, срещу З. С. Т., ЕГН **********, Н. С. М., ЕГН ********** и А. Г. Г., ЕГН **********

На 12.05.2026 г. по делото постъпва отговор от З. С. Т. и Н. С. М., в който те изразяват съгласие с допустимостта на иска за делба, съществуването на съсобствеността за поземления имот и сградите в него, както и с квотите от по 1/8 идеална част за тях, 1/2 идеална част за А. и 1/4 идеална част за Л..

Ответниците твърдят, че имотът е закупен през 1947 г. от Л. Л.ов и П. И.ов, разделен е между тях през 1975 г., а със съдебна спогодба от същата година Л. получава първия етаж, а синовете му Г. и Н. – втория. През 1992 г. Л. прехвърля първия етаж и останалите идеални части от земята на синовете си, а през 1995 г. е учредено право на надстрояване за трети етаж на С. и Т.. Те възразяват срещу претенцията за наем като недопустима в първата фаза на делбата и като фактически невярна, тъй като първият и вторият етаж са заключени (последно ползвА. от Я. и И.ка Г.и), в лошо състояние са, а ищецът разполага с ключове. Ответниците оспорват нотариалните покА. поради вътрешно противоречие в способа на връчване и поради факта, че е физически невъзможно да се направят 9 посещения на 3 различни адреса на една и съща дата, като молят да се изиска документацията от нотариус И. Д..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от С. С. Т., който възразява за липса на пасивна процесуална легитимация по иска за съдебна делба. Той посочва, че не е съсобственик в процесните имоти, а притежава единствено право на собственост върху третия етаж въз основа на учредено право на строеж, докато дъщерите му са придобили своите идеални части от останалия имот по силата на наследяване по заместване на осн.чл. 10 от ЗН, от своята майка, което основА.е е неприложимо за него като съпруг. С.

Т. моли производството спрямо него да бъде прекратено, като паралелно оспорва претенциите за наем като недопустими и неоснователни с аргумента, че не е отдавал имота под наем, не е получавал плодове и не е упражнявал власт, лишаваща ищеца от ползване на общите части.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от А. Г. Г., която възразява, че е изключителен собственик на втория етаж от сградата, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.1.2, заедно с прилежащите му мазе и таван, въз основа на наследство и давностно владение. Ответницата посочва, че имотът в гр. София е придобит въз основа на нотариален акт № ***, дело 1170-1947 г. за закупено празно дворно място с площ от 1615 кв.м. от Л. Г. Л.ов и П.С. И.ов. Впоследствие за имота са издадени поредица от строителни книжа: позволителни билети № 91 от 10.02.1948 г. за постройка от 64 кв.м., № *** от 12.07.1948 г. за пристройка от 22 кв.м., № 134 от 09.11.1950 г. за обор от 25 кв.м., № *** г. за изпълнение на железобетонна конструкция на постройка от 22 кв.м., както и № *** от 3

06.08.1968 г., с който е разрешено надстрояването на втори етаж с квадратура 96.60 кв.м., отбелязано изрично като съществуващо положение.

Допълнително е направено заснемане от 08.11.1967 г. за узаконяване на гараж като пристройка към съществуваща барака и е одобрен типов проект за гараж със застроена площ 21.70 кв.м. въз основа на позволителен билет 164 от 10.06.1969 г. Съсобствеността между Л. и П. е прекратена с протокол за съдебна спогодба от 03.02.1975 г. по гражданско дело № 399/1975 г. на Софийски районен съд, при което в дял на Л. Л.ов е поставен дворищен парцел ІХ, имот пл. № 7 в кв. 54 с площ 900 кв.м. заедно с двуетажната масивна жилищна сграда от 95 кв.м.

По съществото на иска за делба, А. Г. категорично възразява срещу включването на втория етаж от сградата в делбената маса, като заявява, че тя е негов изключителен собственик на основА.е наследство и давностно владение. Тя пояснява, че е налице доброволно споразумение между общия наследодател Л. Л.ов и двамата му сина, според което първият етаж с идентификатор ***.1.1 е предоставен за владение на сина Н. Г., към който етаж тя заявява, че няма претенции, а вторият етаж с идентификатор ***.1.2 е предоставен на нейния баща Г. Л.ов Г.. Ответницата изтъква, че семейството на баща й е живяло в този апартамент непрекъснато от самото му построяване около 1959-1960 г., като тя самата е родена и е живяла там, а родителите й Г., починал на 14.08.2006 г., и Ц., починала на 14.02.2007 г., са владели имота необезпокоявано десетилетия наред със съзнА.ето за пълноправни собственици. След тяхната смърт владението е продължено от нейната сестра И.ка Г., която е живяла в имота до смъртта си на 14.02.2020 г., оставяйки А. като свой единствен наследник по закон. А. Г. подчертава, че дядото Л. е живял в стая на първия етаж до смъртта си, и като компенсация за полученото в повече от страна на баща , братята Г. и Н. безвъзмездно са отстъпили на дъщерята на Н. – Т., и нейния съпруг С. Т. правото да надстроят собствената им сграда с трети етаж. В подкрепа на твърденията си за давностно владение, тя посочва, че всички вътрешни ремонти са правени от нейните наследодатели, а при изграждането на третия етаж бА.те на долните два етажа са били разширени, като всеки от братята е платил със свои средства преустройството за своя етаж. Освен това, никой от другите съсобственици никога не е притежавал ключ от втория етаж, в който се намират изключително техни лични вещи, посуда и обзавеждане, а данъците за имота са били заплащА. единствено от владелците, видно и от подадените пред общината декларации по чл. 14 от ЗМДТ от сестра И.ка с входящи номера *** от 13.02.2007 г. и *** от 19.12.2007 г., в които тя е посочвала като собственици само майка си, сестра си и себе си. Позовавайки се на богата съдебна практика на ВКС, тя твърди, че е придобила собствеността чрез давностно владение, упражнявано повече от 10 години първоначално от родителите й, а впоследствие и от нейната сестра И.ка.

Освен възраженията за собственост, А. Г. прави изрично искане на основА.е чл. 341 от ГПК за включване на нов недвижим имот в делбената маса. Тя заявява, че стрА.те са съсобственици и на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в село Негован, Столична община, район 4