Решение № 77 от 25.01.2021, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 2588/2020
- Вид
- Решение № 77
- Подписан
- 25.01.2021
- В сила
- 06.10.2021
- Състав
- ЯНКА ЖЕЛЕВА ГАНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 114 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 155, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 16 ал.2 т.4 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 22 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 26 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 26 т.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 26 т.6 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 38 ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 71 ал.1 и 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 71 ал.1 и 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 77, ал. 1 и 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 77, ал. 1 и 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 78 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 81 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 26 ал.1 · Закон за счетоводството
- чл. 26 ал.1 т.3 и т.8 · Закон за счетоводството
- чл. 26 ал.1 т.3 и т.8 · Закон за счетоводството
- чл. 26 ал.2 · Закон за счетоводството
- чл. 34 ал.2 · Закон за счетоводството
- чл. 12 ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
Р Е Ш Е Н И Е
№ .2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, двадесет и втори състав, в публичното заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЯНКА ГАНЧЕВА при участието на секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 2588/2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалбата на „София Реалти“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000319002253-091-001/15.10.2019 година на органи по приходите при Териториална дирекция - Варна на Националната агенция за приходите, потвърден с Решение № 297/18.12.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 4 920,90 лв. за данъчни периоди м.04, 06, 07, 08, 10, 11 и 12.2016 г. и м. 12.2017 г. и лихви върху тях, както и корпоративен данък за 2016 г. в размер на 1 999,38 лв. и лихви в размер на 513,77 лв.
По жалбата е образувано адм.д. № 308/2020 г. по описа на АС - Варна, като с решение 560/30.04.2020 г. съдът е отменил РА, потвърден с Решение № 297/18.12.2019 г., в частта, с който са установени задължения за данък върху добавената стойност, както следва : м. 10.2016 г. – 100 лв., м. 11.2016 г. – 50 лв.; м. 12.2016 г. – 50 лв., м.01.2017 г. – 50 лв., м. 02.2017 г. – 50 лв., м. 03.2017 г. – 50 лв., м.11.2017 г. – 50 лв. и м.
12.2017 г. – 400 лв. и лихви в общ размер на 167,24 лв. и корпоративен данък за 2016 г. за разликата от 1 899,38 до 1 999,38 лв. и лихви за разликата от 473,83 лв. до 513,77 лв. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, потвърден с Решение № 297/18.12.2019 г. в частта, с която са установени задължения за данък върху добавената стойност, както следва : м.04.2016 г. – 587,33 лв.; м.06.2016 г. – 16,66 лв.; м.07.2016 г. – 643 лв.; м.08.2016 г. – 8,33 лв.; м.10.2016 г. – 1 560,94 лв.; м.11.2016 г. – 558,38 лв. и м.12.2016 г. – 746,26 лв. и лихви в общ размер на 416,46 лв. и корпоративен данък за 2016 г. в размер на 1 899,38 лв. и лихви в размер на 473,83 лв. НАП е осъдена да заплати на "София Реалти“ ЕООД сумата от 137,58 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, отделно от това е осъдено и „София Реалти“ ЕООД да заплати на НАП сумата от 656,84 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е обжалвано пред ВАС.
С решение постановено по адм.д. № 6633/2020 г. съдът е отменил решението на АС - Варна, в частта, с която е отменен РА № Р-03000319002253-091-001/15.10.2019 г. на ТД на НАП-Варна в частта за непризнато право на приспадане данъчен кредит общо 800 лв. за м.10 – 12.2016 г., м.1 – 3,11 и 12.2017 г. с лихви общо 167,24 лв. и е намален корпоративния данък на 1899,38 лв. за 2016 г., а лихвите по него са намалени на 473,83 лв. и вместо него е отхвърлил жалбата на „София реалти“ ЕООД против РА № Р-03000319002253-091-001/15.10.2019 г. на ТД на НАП-Варна в частта за непризнато право на приспадане данъчен кредит общо 800 лв. за м.10 – 12.2016 г., м.1 – 3,11 и 12.2017 г. с лихви общо 167,24 лв. и е определен корпоративния данък от 1899,38 лв. до 1999,38 лв. за
2016 г., а лихвите по него са определени над 473,83 лв. до 513,77 лв. С решението на ВАС е отменено и решението на АС - Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № Р-03000319002253-091-001/15.10.2019 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която за 2016 г. е определен корпоративен данък 1899,38 лв. с 473,83 лв. лихви и в частта за разноските.
Жалбоподателят твърди, че органите по приходите неправилно са преобразували финансовия резултат за 2016 г. на осн. чл. 26, т.
2, вр. чл. 77, ал. 1 и 2 и чл. 81 от ЗКПО с отчетените разходи за електрическа енергия, природен газ, телекомуникационни услуги, куриерски услуги и телефонни услуги за периода м.12.2016 г. като са приели, че разходите се отнасят за предходен данъчен период и са отчетени в нарушение на НСС – „Разходи“. Сочи, че разходите са документално обосновани и се изчисляват от съответния доставчик на месечна база, поради което не са начислени към м.12.2015 г. Излага доводи, че съгласно НСС - Общи разпоредби признаването е процес на включване на елементите във финансовите отчети. Всеки елемент следва да се включи в баланса и отчета за приходи и разходи, ако отговаря на определението за актив, пасив, приход или разход, и е вероятно бъдещите икономически изгоди, свързани с този елемент да бъдат получени или да излязат от предприятието и всеки от елементите има цена на придобиване или стойност, която може да бъде оценена надлежно. В случая горепосочените разходи не е възможно да бъдат надлежно оценени от "София Реалти" ЕООД, тъй като същите се изчисляват от съответния лицензиран доставчик. Тези разходи не отговарят на критериите за признаване, съгласно чл. 4.1 и 4.2 от НСС 37 и дружеството не е следвало да начислява текущи разходи за предполагаеми задължения към 31.12.2015 г. Дори и да се приеме, че е следвало тези разходи да бъдат отчетени през 2015 г., то за целите на данъчния финансов резултат на дружеството, определен по реда на чл. 22 от ЗКПО не би имало разлики в сравнение с декларирания, т.к. е приложима нормата на чл. 38 ал.1 от ЗКПО - относно възникването на данъчна временна разлика, свързана с разходите за провизии за задължения. Тези разходи ще се признаят през 2016 г. на осн. чл. 38 ал.2 от ЗКПО. Данъчният финансов резултат по чл. 22 от ЗКПО е правилно определен и няма основание за преобразуването му за данъчни цели. Дружеството е спазило принципа за документална обоснованост, фактурите отразяват действително осъществени стопански операции и факти. Факта, че същите са издадени за отразяване на събития от минал отчетен период - м.12 на предходната година не нарушава този принцип. По отношение на разходите за мониторинг и поддръжка на наети от "Дрийм хоум проджект" ЕООД автомобили сочи, че същите са били необходимоприсъщи за дейността му. Разходите касаят наети от дружеството автомобили и са свързани с дейността на жалбоподателя. Обстоятелството, че в договора е предвидено, че "София Реалти" ЕООД има правото и задължението да извършва всички действия, свързани с поддръжката на наетите МПС, означава, че тези действия са за сметка на "София Реалти" ЕООД, а не че не могат да бъдат извършвани от наемодателя. По отношение на констатациите в РД относно отчетени от "София Реалти" ЕООД приходи от посреднически услуги по договор от 4.04.2016 г. с възложител "Дрийм резидънс" ЕООД поддържа, че неправилно органите по приходите са преценили, че приходите следва да бъдат отчетени през 2016 г., тъй като през този период са сключени предварителните договори между "Дрийм резидънс" ЕООД и купувачите на имотите. Този извод е направен с оглед уговореното в посредническия договор, че посредничеството се счита извършено при подписване на предварителен или ако предварителен договор не бъде подписан - при подписване на нотариален акт.
Преценено е, че страните сами се съгласяват и признават една на друга, че посредническата услуга е завършена с осигуряването на клиента и на датата на сключване на предварителния договор. Посочено е, че в договора е изрично предвидено, че разходите на посредника във връзка с изпълнение на задълженията му не подлежат на отделно компенсиране и влизат в цената на посредническата услуга, което налагало извод, че заедно с извършените разходи по осигуряване на клиенти "София Реалти" ЕООД следва да признава и полагащите му се насрещни приходи. Това, че страните се споразумяват относно цената на услугите през 2017 г. е преценено, че не променя необходимостта от спазване на основни счетоводни принципи в НСС 18 "Приходи", тъй като били изпълнени изискванията за признаването на приходите през 2016 г. и в намаление за 2017 г., с размера на отчетените от дружеството приходи от посреднически услуги, съгласно издадените фактури. Жалбоподателя оспорва тези доводи, сочи, че съгласно чл.7.1 и чл. 7.2 от НСС 18 "Приходи", приходът, свързан със сделката за извършване на услуги, се признава в зависимост от етапа на завършеност на сделката към датата на съставяне на счетоводния баланс, при условие, че резултатът от сделката може да се оцени надеждно. Дружеството правилно е признало приходите от посреднически услуги през 2017 г. Това е така, защото през
2016 г. резултатът от сделките не може да бъде надлежно изчислен. В случая в договора за посредничество не е фиксиран размер на комисионната, а е уговорено, че същата се определя за всеки обект поотделно като размерът й се определя с допълнително споразумение. От ревизиращите е извършено ограничително тълкуване на волята на страните по договора за посредничество и противоречи на чл. 20 от ЗЗД. Наличието на клауза, че посредничеството ще се счита за извършено при подписване на предварителен договор не следва да се тълкува изолирано, а във връзка с останалите уговорки. Клаузата на р. ІІІ, т.7 от договора визира задължението на възложителя да заплати на посредника възнаграждение и условията, при които това задължение възниква - наличие на подписан предварителен договор или нотариален акт и подписано допълнително споразумение между възложителя и посредника, т.е. с изпълнението на тези две условия подписан предварителен договор и признаване на изпълнението с подписване на допълнително споразумение между страните посредническата услуга се счита за извършена /етапът на завършеност на сделката за извършване на услуги към датата на съставяне на счетоводния баланс може надлежно да се определи и възниква задължението на възложителя да я заплати на посредника. В р. ІІІ, т.8 от договора изрично е отбелязано, че разходите на посредника за изпълнение на задълженията му по договора не подлежат на компенсиране от възложителя. Това налага извод, че не е изпълнено изискването по т.7.2 б."а" и "в" от НСС 18, т.е. не е налице основание за признаване на приходи, съгласно т.7.1 от счетоводния стандарт. До сключването на допълнително споразумение съществува неяснота относно резултата от сделката, както относно признаването от възложителя на дължимостта на възнаграждението, така и неговия размер.
Същевременно по силата на договора разходите на посредника не се компенсират от възложителя. Съгласно НСС 18, когато резултатът от сделката за извършване на услуги не може да бъде надлежно оценен и е вероятно направените разходи да не бъдат възстановени, приход не се признава, а направените разходи се признават като текущи разходи. Когато вече не съществуват неясноти относно резултата от сделката за извършване на услуги, приходът се признава. Дружеството правилно е отчело приходите от сделките по извършване на услуги на датата на подписване на допълнителните споразумения, когато извършването на услугите и размерът на възнагражденията са признати от възложителя, т.е. не съществува неяснота относно резултата от сделката.
Приложима е нормата на чл. 12 ал.2 от ППЗДДС, когато договора за доставка за услуга същата е свързана с изпълнението на етапи, които се приемат от получателя данъчното събитие възниква за всеки етап на завършеност на услугата, данъкът за която става изискуем на датата на приемане на съответния етап, като датата се удостоверява с приемо-предавателен протокол. В случая с подписване на допълнителните споразумения надлежно се удостоверява завършването на услугите , приемането им от получателя, дължимото възнаграждение, представляващо данъчна основа. По ранното изчисляване на ДДС противоречи на чл. 12 ал.2 от ППЗДДС.
Оспорват се констатациите във връзка с преобразуване на финансовия резултат за 2016 г. по фактури, издадени от "Дрийм хоум проджект" ЕООД, с предмет вътрешно-фирмен одит и консултации. Ревизиращите са приели, че не са осъществени реални доставки, поради което е налице хипотезата на чл. 16 ал.2 т.4 от ЗКПО. Констатациите са незаконосъобразни, фактурите са издадени въз основа на договор за извършване на услуга от 1.09.2016 г., с който "Дрийм хоум проджект" ЕООД се е задължило да извършва консултации по ефективността и икономичността на дейностите на възложителя, да препоръчва методики, да одитира изпълнението на задачите и постигането на набелязаните цели. Предмета на договора очертава рамките на една общо зададена услуга, която дружеството се е задължило да представи на жалбоподателя. В договора е постигната договореност по отношение на цената на услугата, която разкрива белези на абонаментна такса, а самия договор е за абонаментно обслужване. Изводите на ревизиращите, че за да се признаят разходите и ползвания данъчен кредит е необходимо отчетите да съдържат детайлна информация относно типа консултации и комуникация, наименованието и идентификационни данни на лицето, цел на комуникацията, и др.