Решение № 166 от 25.09.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Велико Търново, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20234000500118 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № 458/ 23.11.2022 г., постановено по гр.д. № 201/ 2022 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище в гр. София, да заплати на ищеца А. С. З., ЕГН **********, от гр.

Велико Търново: сумата 38 806,95 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – част от вземане, претендирано да възлиза на 120 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2021 г. до окончателното й изплащане: сумата 1 193,05 лева, представляваща имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 02.06.2020 г. в с.

Поликраище, Горнооряховско, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.04.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата 1 529 лева, представляваща мораторна лихва върху 68 806,95 лева за времето от 29.04.2021 г. до 16.07.2021 г.; ОТХВЪРЛИЛ е: иска за обезщетение за 1 неимуществени вреди за горницата над присъдената сума 38 806,95 до претендираната сума 68 806,95 лева, или за разликата от 30 000 лева, както и иска за мораторна лихва върху главницата от 30 000 лева за времето от 17.07.2021 г. насетне, като неоснователни; ОСЪДИЛ е ответника да заплати: в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на Великотърновския Окръжен съд, държавна такса върху присъдената мораторна лихва, върху сумата 68 806,95 лева, за времето от 29.04.2021 г. да 16.07.2021 г.; на ищеца сумата 4 740 лева, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника сумата 600 лева, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Недоволен от постановеното Решение в следните негови части: в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен от съда за горницата над 20 000 лева до 38 806,95 лева, или за разликата от 18 806,95 лева; в частта, с която изцяло е уважен иска за имуществени вреди в размер на 1 193,05 лева; в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 529 лева, представляваща мораторна лихва върху главница от 68 806,95 лева за времето от 29.04.2021 г. до 16.07.2021 г.; в частта за разноските, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 4 760 лева, ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище в гр. София, чрез пълномощника адвокат П. А. от АК – гр.

Плевен, е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваните части. Навежда се довод за необоснованост. твърди се, че съдът е следвало да определи целият размер на дължимото де обезщетение за неимуществени вреди, както и че присъденият размер не съответства на принципа за справедливост в чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 50 000 лева. Навежда се и довод за недоказаност на претенцията за имуществени вреди. Изложени са съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваните части, вместо което да постанови друго, с което отхвърли: иска за обезщетение за неимуществени вреди над сумата 20 000 лева; изцяло иска за обезщетение за имуществени вреди, с произтичащите за това последици в частите за присъдената мораторна лихва и разноските по делото. Претендират се разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е 2 подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения, изложени в отговора. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и потвърди решението, в обжалваната с нея част. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК, ищецът А. С. З., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, чрез пълномощника си адвокат Р. И. Т. от АК – гр.

Монтана, е подал насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 38 806,95 лева до претендирания размер от 68 806,95 лева, частичен иск от 120 000 лева, или за сумата 30 000 лева. Оплакването е за неправилност на решението, в обжалваната част. Навежда се довод за неточно прилагане от съда на принципа за „справедливост“ при определяне размера на обезщетението, като са изложени подробни съображения по съществото на спора. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска.

Претендират се разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на насрещната възззивна жалба по съображения, изложени в отговора. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение.

Въззивният съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства по делото и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.

№ 2300/ 18.03.2022 г., от ищеца А. С. З., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, чрез пълномощника адвокат Р. И. Т. от АК – гр. Монтана, срещу ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище в гр. София, с правно основание – чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД и с цена – 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 193,05 лева – обезщетение за имуществени вреди. В исковата молба ищецът твърди, че на 3

02.06.2020 г., около 11,00 часа, в с. Поликраище, община Горна Оряховица, е претърпял ПТП по вина на Ахмед МехмедИ. Мастънов – водач на МПС – товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“, с рег. № РР 8261АР, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, в резултат на което е бил приет в „Спешна помощ“, където е назначено лечение и са били изписани медикаменти. На 03.06.2020 г. ищецът е постъпил в „Неврохирургично отделение“ на болницата в гр. Велико Търново, където е констатирано счупване на гръбначен прешлен – закрито. На 30.07.2020 г. е установено счупване на Тх4 при извършено изследване с конвенционален рентгенов метод. Ищецът е бил в непрекъснат отпуск по болест, считано от 02.06.2020 г. до 26.08.2021 г. Лечението на ищеца все още не е приключило, като има вероятност за бъдещо оперативно лечение. Налице е и пост-травматичен шок, изразяващ се в нарушения на съня, апетита, главоболие, фобиен страх и тревожност от движещи се автомобили. Болките и страданията на ищеца, свързани с претърпяното ПТП и лечението на травмите от него представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Ищецът твърди, че е претърпял и имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечението, в размер на 1 193,05 лева, които също следва да бъдат обезщетени.

Пострадалият ищец е подал писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ пред ответното застрахователно дружество, което е заплатило на 16.07.2021 г. сумата 30 000 лева. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумите: 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 193,05 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване писмената застрахователна претенция – 29.04.2021 г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.

Пред Великотърновския Окръжен съд е образувано гр.д. № 201/ 2022 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 12.10.2022 г. процесуалният представител на ищеца – адвокат Т. от АК – гр. Монтана е заявил, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото адвокат Т. е поискал от съда да уважи исковете, като в представената писмена защита е изложил доводи за основателността им.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността 4 на исковете, признавайки наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, подадена пред него писмена застрахователна претенция, по която е изплатена сумата 30 000 лева, както и виновно, и противоправно поведение на водача на товарния авточобил, причинил ПТП. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ответника – адвокат П. А. от АК – гр. Плевен, е поискал от съда да отхвърли исковете, а в условията на евентуалност – ако приеме исковете за основателни, да ги уважи частично, като в представените писмени бележки е изложил доводи в тази насока.

От фактическа страна се установява следното:

С исковата молба и отговора на исковата молба страните са представили писмени доказателства, които са били допуснати от съда.

С оглед установяване травматичните увреждания, получени от ищеца при ПТП от 02.06.2020 г., съдът е допусна извършването на съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/. В заключението си вещото лице д-р Д. Г., е отговорило на поставените му задачи. В о.с.з. на 12.10.2022 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението и е дало обяснения по него. Заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.

Във връзка с изясняване механизма на ПТП, съдът е допуснал извършването на съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/. В заключението си вещото лице Сашо Петров И. е отговорило на поставените му задачи. В о.с.з. на 12.10.2022 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, страните не са поставили въпроси и не са го оспорили, като заключението е прието от съда.

С доклада си по делото съдът е допуснал извършването на съдебно – психологическа експертиза /СПЕ/ с цел изясняване на въпроса как се е отразил инцидента върху психиката на ищеца. в заключението вещото лице В.

Д. Х. – клиничен психолог, е отговорило на поставените му задачи. В о.с.з. на 12.10.2022 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението и е дало обяснения по него. Страните не са оспорили заключението и то е прието от съда.

По делото съдът е допуснал до разпит един свидетел.

При тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи:

5

Обжалваното Решение е валидно допустимо и правилно.

За да се уважи иска, с правно основание чл. 432 от КЗ, следва да се установи наличието на предпоставките от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, както и особените предпоставки, а имено – наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и подадена писмена застрахователна претенция.

С отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество е признало наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и подадена, на 29.04.2021 г. пред него, писмена застрахователна претенция от пострадалия ищец, по която е била изплатена сумата 30 000 лева.

От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че основната причина за ПТП от 02.06.2020 г. е управлението на товарния автомобил от водача му с несъобразени скорост и дистанция. Заключението не е било оспорено от страните, поради което въззивният съд го кредитира и приема, че в нарушение на нормите на чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, водачът на товарния автомобил е виновен за ПТП. Това обстоятелство е било признато от ответника с отговора на исковата молба и не е било спорно между страните.

Следователно, налице са всички предпоставки за уважаване на предявените искове.

Предметът на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, с оглед диспозитивното начало в процеса, очертават като спорни между страните следните въпроси: относно размера на обезщетението за неимуществени вреди; относно доказаността на иска за обезщетение за имуществени вреди.

Съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г., размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка от съда на конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. – изброяването е примерно.