Решение № 98 от 09.06.2026, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка П. Петрова при участието на секретаря Поля М. Георгиева като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело № 20251450101090 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

И. М. Д., с ЕГН ********** от гр.Мездра, чрез адв. Ж. Д. Д. от АК- Хасково, е депозирала искова молба против ***, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София и *** ЕООД, с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, с която са предявени следните искове:

1. Да Бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № 3691152 от 25.11.2019 год., сключен с ***, като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП;

2. Да Бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 3691152 от 25.11.2019 год., сключен с *** ЕООД, като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП, както и като заобикалящ изискванията на чл. 11 и чл.

19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави;

3. На основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да бъде осъден ответника ***, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин" 7, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46 да заплати на И. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Мездра, ул. „Цанко Церковски" № 2 сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи недължимо платени суми във връзка договор за паричен заем № 3691152 от 25.11.2019 год., представляващи възнаградителна лихва и други такси към договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателното й заплащане;

4. На основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да бъде осъден ответника *** ЕООД с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин" 7, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на И. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Мездра, ул. „Цанко Церковски" № 2 сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева представляващи недължимо платени суми във връзка договор за предоставяне на гаранция № 3691152 от 25.11.2019 год., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателното й заплащане;

1

Ответниците оспорват предявените искове.

Предявените искове са с правно основание чл.22 ЗПК, вр. с чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, във вр. с чл. 26 ал.1 , пр.1 ЗЗД, чл.26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД.

По делото са събрани писмени доказателства.Назначена и изслушана е съдебно счетоводна експертиза.

В исковата молба се твърди, че между И. М. Д., с ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател и ***, с ЕИК 131576434 в качеството му на кредитор е сключен Договор за паричен заем № 3691152 от 25.11.2019 год. за срок от 12 седмици. Записаният в договора годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 45.48 %, фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40 %.

Твърди се, че във връзка с изискванията на чл. 4 от договора за заем и на датата на неговото сключване на кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен номер, както номерът на договора за заем.

Вторият договор се сключва с *** ЕООД, с ЕИК 202513690, като по силата на него кредитополучателят трябва да заплати на дружеството сумата в размер на 450 лева (чл. 3, ал.

1 от същия), разсрочено ведно със задълженията по кредита, като разсрочването и по двата договора е на 12 равни вноски. В погасителния план по договора за кредит е формирана капитализирана вноска, включваща възнаграждение за предоставяне на гаранция и вноска по кредит. В резултат на това, за усвоената главница в размер на 850 лева и за период на ползване от около 12 месеца от кредитополучателя се изисква да заплати 1 500 лева.

Кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание, представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Законът за потребителски кредит. Така посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Според ищцата процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютните стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването.

В настоящия случай дължимото по Договора за предоставяне на гарант, възнаграждението за гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите.

В договора е уговорен лихвен процент в размер на 40 % и ГПР в размер на 45.48 %.

Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.

Отделно от това е предвидено възнаграждение за гаранция, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което обуславя и пороците на договора по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК .

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е и Решение от 15.03.2012 год. по дело С-453/10 на ЕСЕ

2

Договорът за паричен заем е нищожен и на друго основание, а именно тъй като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави". Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В настоящия случай договора е предвидена лихва в размер на 40 % годишно, който размер надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото.

Процесната клауза на възнаградителната лихва по договора, накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна и води до нищожност и на целия договор /per argumentum чл. 11, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 22 от ЗПК/.

Клаузата на чл. 4 от Договора е нищожна и самостоятелно основание, а именно чл.

21, ал. 1 от ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл. 19, ет. 4 от ЗПК.

Обръща внимание и на обстоятелството, че видно от съдържащата се публична информация в Търговския регистър и регистъра на ЮНСЦ, едноличен собственик на капитала на *** ЕООД е ***. В тази връзка и печалбата на *** ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик ***, което потвърждава още веднъж обстоятелството, че изисканото от потребителя възнаграждение за гаранция представлява скрито възнаграждение към кредитора по договор за кредит.

Счита, че клаузата на чл. 4 от процесния договор за кредит е неравноправна и нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителя (ЗЗП) и чл.

147, ал. 1 от ЗЗП. В процесния случай се явява неприложима хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен.

Счита, че сключеният договор за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Аргументите за това са следните:

Договорът за предоставяне на гаранция, сключен с *** ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП.

Договорът противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

В настоящия договор за кредит в размер на 850 лева и срок за ползване от 12 седмици, от кредитополучателя се изисква да заплаща за допълнителна услуга по поръчителство в размер на 450 лева, която сума е съизмерима с главницата по договора.

Видно е, че от кредитополучателя се изисква да заплати около 5 пъти повече възнаграждение по обезпечителната сделка, сравнено с разхода по главната сделка, а именно по договора за кредит.

Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на основание чл. 269, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Предвид обстоятелството, че договорът за предоставяне на гаранция е каузален и акцесорен договор , с основание гарантиране на изпълнението на длъжника към кредитора, същият е нищожен поради липсата на основание /кауза/ по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД предвид акцесорния му характер спрямо главния договор - договорът за паричен заем.

Клаузите на договора за предоставяне на гаранция нарушават изискванията на чл.

143, ал. 2, т. 19 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗПП.

Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тази връзка, счита че е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответното дружество ***, на основание чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за 3 сумата от 200 лева, представляващи недължимо платени суми от ищцата във връзка с нищожен договор за паричен заем № 3691152 от 25.11.2019год.

На горното основание счита, че е налице правен интерес и от предявяване на осъдителен иск срещу *** ЕООД на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 450 лева, представляващи заплатени суми по нищожен договор за предоставяне на гаранция.

С депозирания отговор *** заявява становище, че предявеният установителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес на ищеца.

Оспорва изцяло твърденията на ищеца за нищожност на договор за паричен заем № 3691152.

Възнаграждението, дължимо по договора за предоставяне на гаранция, не представлява разход по кредита по смисъла на Закона за потребителския кредит и не следва да бъде включвано при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за паричен заем. Договорът за предоставяне на гаранция е самостоятелна сделка за услуга, предоставяна от трето лице - „Файненшъл България“ ЕООД, което гарантира изпълнението на задълженията на заемателя. Тази услуга е отделна от договора за заем и не е пряко свързана с предоставянето на кредита, а с неговото обезпечаването.

Оспорва твърденията за неравноправни клаузи. Ищецът е имал реална възможност да избере друго обезпечение или да сключи договор за кредит с друг кредитор. Клаузата за обезпечение не създава значителен дисбаланс в правата и задълженията на страните, тъй като е насочена към защита на интересите на кредитора и е обичайна в практиката на кредитиране. Договорът за потребителски кредит отразява напълно изискванията на чл.

11,ал. 1,т. 9 3ПК.

Лихвеният процент по процесния договор е фиксиран и е посочен в чл.2 т. 6 от договора.

Договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11,ал. 1 т.

10 ЗПК. В процесния договор са посочени годишният процент на разходите и общата сума дължима от потребителя, взетите предвид допускания (чл. 2, т. 8 от договора“).

Общата дължима сума, посочена в договора, представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, съобразно разпоредбата на т. 2, § 1 от Допълнителните разпоредби към закона.