Определение № 2906 от 28.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2906 гр. София, 28.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20261000502683 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 69422/22.05.2026 г. по описа на Софийски градски съд, подадена от И. П. Б., ЕГН **********, чрез адв. Т. С.

Т. от САК, срещу Определение № 8600 от 17.04.2026 г., постановено по гр. д.

№ 11402/2025 г. по описа на СГС, ГО, I-23 състав, което се обжалва в ЧАСТТА, с която производството по делото е прекратено като недопустимо.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Частната жалбоподателка поддържа, че неправилно съдът е приел, че за нея липсва правен интерес от предявяване на исковете, тъй като тя е единственият низходящ и следователно – единствен бъдещ наследник на П. Х. Б., който страда от тежка съдова деменция, не е способен да разбира и ръководи действията си и е жертва на имотна измама. Сочи, че процесният апартамент е единственото жилище на Б., че продажната цена не е постъпила у него, че е налице реална опасност имотът да бъде прехвърлен на трети лица, а самият собственик е обективно неспособен лично да организира защитата си, тъй като се касае за лице в крайно уязвимо съС.ие. В тази връзка са изложени и съображения, че правният интерес не следва да се тълкува формално и ограничително, тъй като това би довело до отказ от правосъдие. Навежда и доводи, че съдът не е извършил самостоятелна преценка за допустимостта на всеки от предявените искове, като същевременно е смесил нищожността с унищожаемостта, без да изложи отделни мотиви относно иска за недействителност на пълномощното. Смята, че прекратяването на делото в 1 неговия начален етап лишава страната от възможност да докаже психическото си съС.ие към момента на сделката и да се защити от имотна измама, като цитираната от СГС съдебна практика е неприложима, тъй като е формирана по дела за валидни разпоредителни действия на дееспособни лица, а не такива, които формално не са поставени под запрещение. На последно място, частната жалбоподателка чрез процесуалния си представител излага, че прекратяването нарушава правото на достъп до съд и на ефективна съдебна защита по чл. 6, § 1 ЕКПЧ, като се позовава на решенията на ЕСПЧ по делата Ashingdane v.

United Kingdom и Bellet v. France, както и на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.

Апелативен съд-София, като прецени доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

По допустимостта на частната жалба:

Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл.

275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт — определение, което в обжалваната част прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима (определението в частта, с която е оставена без уважение молбата за обезпечаване на доказателства не е обжалвано).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред СГС е образувано по искова молба на И. П. Б., уточнена с последваща молба, с която са предявени искове с правно основание чл. 26 от Закона за задълженията и договорите за установяване по отношение на И. М. И., ЕГН ********** и на П. Х. Б., ЕГН **********, че извършената упълномощителна сделка с пълномощно рег. № 1144 от 30.05.2024 г. на нотариус Б. Н., рег. № *** на НК, с което на 30.05.2024 г. П. Х. Б. е упълномощил М. Г. Б. да продаде единственото му жилище, находящо се в гр.

***, ж.к. „***“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *, на когото намери за добре и при каквито условия се споразумее, както и извършената покупко-продажба на същия недвижим имот с нотариален акт № 68, том I, рег. № 1501, дело № 63 на нотариус Б. Н., рег. № *** на НК, са нищожни поради липса на съгласие, а при условията на евентуалност — за унищожаване на сделките, съответно на основание чл. 31 ЗЗД, тъй като при подписване на пълномощното и при извършване на продажбата П. Х. Б. не е могъл да разбира или да ръководи действията си, или на основание чл. 29 ЗЗД – като сключени при измама.

Ищцата е твърдяла, че първият ответник П. Х. Б. е неин баща, който през последните години прогресивно започнал да проявява симптоми на деменция, изразяващи се в забравяне, неориентираност, неадекватност, неразпознаване 2 на близки хора, объркване, отказ да поддържа лична хигиена и пр., които се задълбочавали. Съседите от блока му в ж.к. „Люлин“ обяснявали, че той често е неадекватен, изхвърлял отпадъци през балкона или ги струпвал във входа, губил се около блока и говорел несвързано. В началото на месец юни 2024 г. отново съседи съобщили, че са забелязали лица от ромски произход да контактуват с баща , особено интензивно в дните преди получаване на пенсия. Притеснена от тези сигнали, ищцата изпратила на 04.06.2024 г. писмо до Нотариалната камара, в което помолила да не се допуска извършването на прехвърлителна сделка с единственото жилище на нейния баща.

На 12.06.2024 г. ищцата получила обаждане от полицай от 09 РПУ, че П.

Х. Б. е открит в безпомощно съС.ие в покрайнините на ж.к. „Люлин“. Тя незабавно организирала прибирането му и прегледа му в болница, където бил установен като дехидратиран, дезориентиран и в тежко съС.ие. От този момент ищцата усилила грижите за баща си, като започнала да го посещава по-често и ангажирала още хора, които да помагат. На 19.06.2024 г. ищцата завела П. Х. Б. в полицейското управление, за да подаде документи за издаване на нова лична карта, тъй като старата била загубена.

На 09.07.2024 г. ищцата настанила баща си в дом за възрастни хора в гр.

Банкя, но скоро се обадили оттам, че не желаят да се грижат за него, тъй като е неадекватен и създава проблеми с поведението си. На 24.07.2024 г. тя го настанила в друг дом за възрастни хора в с. Владая, откъдето също бързо отказали да се грижат за него. Последен опит ищцата направила на 12.04.2025 г. в дом за възрастни хора в гр. Брезник, откъдето след няколко дни също отказали да се грижат за него.

На 12.06.2025 г. разследващ полицай от СДВР уведомил ищцата, че баща най-вероятно е обект на имотна измама. При явяването си в СДВР тя узнала, че с нотариално заверено пълномощно рег. № 1144 от 30.05.2024 г. на нотариус Б. Н., рег. № *** на НК, баща е упълномощил М. Г. Б., ЕГН

**********, да продаде единственото му жилище в гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *, на когото намери за добре и при каквито условия се споразумее, като продажната цена се изплати по банкова сметка на пълномощника. На 11.07.2024 г. с нотариален акт № 68, том I, рег. № 1501, дело № 63 на същия нотариус жилището е прехвърлено чрез пълномощника на И. М. И., с поС.ен адрес: ул. „***“ № *, гр. ***, срещу продажна цена от 58 000 лева, която следвало да се изплати по банкова сметка на пълномощника в деня на изповядване на сделката. Според ищцата не е ясно дали сумата е изплатена на пълномощника, но е сигурно, че тя не е преведена по сметката на упълномощителя в „Уникредит Булбанк“ АД.

Ищцата е твърдяла, че не познава нито М. Г. Б., нито И. М. И.; че баща никога не е споменавал за тези лица, не е изразявал желание да продава апартамента си, а здравословното му съС.ие изключвало възможността да 3 взема информирани решения и да разбира свойството и значението на постъпките си; че той не е получил продажната цена, която е символична за апартамент в гр. София; че не знае, че имотът му е прехвърлен, а на въпросите дали помни да е подписвал документи отговарял несвързано и объркано, като в някои случаи обяснявал, че е подписал, защото „едни хора му казали, че ще го почерпят 20 лева, ако подпише“. Според ищцата, психиатри са констатирали у баща съдова деменция и дементен синдром в напреднал стадий, с оглед на което той не е бил в съС.ие да разбира естеството и последиците от правните действия — на практика е недееспособен, а дори и да е дееспособен, при подписване на пълномощното и сключването на договора не е могъл да разбира и да ръководи постъпките си.

Правния си интерес от предявените искове ищцата е обосновала с обстоятелството, че е единствен законен наследник на П. Х. Б. и ще претърпи неблагоприятни правни последици от опорочената продажба на имота на бъдещия й наследодател.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата И. М. И. е подала отговор на исковата молба, с който е направила възражение за недопустимост на предявените искове и е поискала производството по делото да бъде прекратено. Навела е доводи, че съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд; че ищцата не се легитимира като носител на право на собственост върху процесния имот, който принадлежал на П. Х. Б., поради което за нея липсва правен интерес, тъй като всеки гражданин приживе може да извършва възмездни актове със своето имущество без ограничения; че съгласно чл. 32, ал. 1 ЗЗД унищожение може да иска само страната по сделката, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, а ищцата не е страна по договора от 11.07.2024 г. и не притежава активна процесуална легитимация да предяви исковете по чл. 31 и чл. 27 ЗЗД.

С обжалваното определение СГС е приел, че искът по чл. 26 ЗЗД е установителен и може да бъде предявен от всеки, който има правен интерес от установяване на недействителността, но ищцата не се легитимира като носител на право на собственост върху имота, който по нейните собствени твърдения принадлежал на баща . Посочил е, че по принцип правото да се атакува сделка с имот принадлежи на неговия собственик и тъй като бащата на ищцата е жив, а тя е само „бъдещ наследник“, тя няма правен интерес да оспорва сделките на родителя си само на основание, че един ден би била негова наследница. По отношение на евентуалните искове по чл. 31 и чл. 27 ЗЗД съдът е приел, че съгласно императивната разпоредба на чл. 32, ал. 1 ЗЗД унищожение може да иска само страната, чието волеизявление е опорочено, а ищцата не е страна по сделките и не притежава активна процесуална легитимация по тези конституитивни искове. Поради това е прекратил производството по делото като недопустимо.

4

Определението е правилно. Настоящият състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и мотивите, с които те са обосновани, като на основание чл. 278, ал. 4 във връзка с чл. 272 ГПК препраща към тях. В отговор на доводите в частната жалба и в допълнение към мотивите на СГС, съдът намира следното:

Правният интерес от търсената защита и надлежната процесуална легитимация на ищцовата страна са положителни процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск, за които съдът следи служебно във всяка фаза на производството, включително и след размяната на книжата. Наличието на правен интерес се преценява въз основа на фактическите твърдения на ищеца в исковата молба, като интересът следва да бъде конкретен, пряк и непосредствен и да съществува към момента на предявяване на иска. Правният интерес от иска произтича от засягане на права на ищеца, поради което, когато такова засягане не е налице, искът е недопустим (така определение № 1289 от 16.03.2026 г. по к. ч. гр. д. № 440/2026 г. на ВКС, II г. о.). Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Тази разпоредба е императивна и не може да се тълкува разширително, като случаите на процесуална субституция са изрично и изчерпателно уредени в закона. Обстоятелството, че производството е прекратено след постъпване на отговора на исковата молба, а не при първоначалната проверка, не води до порочност на обжалвания акт, тъй като при констатирана недопустимост на иска съдът е длъжен да прекрати производството във всяко положение на делото.