Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1446 от 16.08.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 7413/2022
Вид
Решение № 1446
Подписан
16.08.2023
В сила
14.12.2023
Състав
Елена Димитрова Герцова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1446 гр. Пловдив, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20225330207413 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-008282 от

22.11.2022г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на А. Х.

М. от **, ЕГН **********, са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. Х. М. обжалва чрез пълномощника си наказателното постановление, като формулира претенция за отмяната като неправилно и незаконосъобразно, по изложени в жалбата съображения.

Редовно призован, не явява в съдебно заседание, а чрез процесуалния си представител пледира за отмяна на наказателното постановление с доводи за неправилност и незаконосъобразност в насока несъставомерност на деянието, като оспорва авторството. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В нарочна молба-становище е направила искане за потвърждаване на наказателното постановление и прави възражение за 1 прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено против А. Х. М., за това, че като водач на лек автомобил м.“БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“, с разрешение за временно движение и поставени транзитни табели № ** е извършил от фактическа и правна страна следното административно нарушение: на 22.07.2022г. около 23:30 часа в гр.Пловдив, на ул."Ландос“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“, с поставени транзитни табели № **, който не е бил регистриран по надлежния ред, съгласно „Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства“. Автомобилът е бил с разрешение за временно движение и транзитни табели с изтекъл срок. Наказващият орган е счел, че административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е извършено умишлено и при индивидуализацията на наказанието е съобразен чл.27, ал.2 от ЗАНН, с което е извършил:

1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

С това виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Постановление на РП Пловдив за отказ за образуване на досъдебно производство, в който по сходен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка.

Така описаната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото доказателства, като съдът цени събраните по делото писмени доказателства, като обективни, логични и непротиворечиви. При така установената фактическа обстановка се налага правният извод, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на изследваното административното нарушение. В тази връзка неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за 2 несъставомерност на деянието от субективна страна поради липса на умисъл, понеже същият, управлявайки чужд автомобил, нямал знанието, че последният не е регистриран по надлежния ред, понеже разрешението на същия за временно движение и транзитни табели било с изтекъл срок. За жалбоподателя като водач на МПС съществува задължението да знае, дали са изпълнени всички законови изисквания досежно управляваното от него МПС, независимо от неговата собственост.

При така установеното нарушение, резонно за наказващия орган е възникнало задължението за санкциониране на деянието по реда на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като АНО е наложил наказанията „глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС“ в законоустановените минимални стойности на размер и срок.

Въпреки това, атакуваното наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно, понеже при издаването му са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не е посочен един от обективните съставомерните елементи на фактическия състав, а именно кога е изтекъл срокът на разрешението за временно движение и транзитни табели. Тоест не са изложени в достатъчна степен обстоятелства досежно съставомерните признаци на деянието, от които, както за съда, така и за нарушителя, да е ясно до кой момент поведението на водача е било законосъобразно и след кой момент същото вече е в разрез със закона.

Това неминуемо рефлектира на преценката за съставомерността на деянието.

В случая се касае за нарушение на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5, пр.4 от ЗАНН, изискващи пълно, ясно и точно посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което в случая не е изпълнено.

Визираните по-горе процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и възможността му да я реализира в пълен обем , понеже го поставя в невъзможност категорично и недвусмислено да узнае при какви обстоятелства е осъществено нарушението и които да оборва. Коментираните процесуални нарушения са неотстраними в настоящата съдебна инстанция предвид въззивните функции на същата и са основание за отмяна на наказателното постановление.

3

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Наказателно постановление № 22-1030-008282 от 22.11.2022г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на А. Х. М. от **, ЕГН **********, са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.

Съгласно чл.63, ал.3 от

ЗАНН страните в административнонаказателното производство имат право на разноски.

Въпреки изхода на спора, направеното от страна на жалбоподателя искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и ангажирания по делото договор за правна защита и съдействие, съдът не следва да присъжда такива в него полза, с оглед липсата на представени по делото писмени доказателства за договорена и платена конкретна сума. В случая по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който липсва отразяване на договорено възнаграждение и платена сума. В жалбата единствено е посочено, че жалбоподателят претендира разноски в размер на 500лв., без да се представят било с нея, било в съдебно заседание доказателства за договарянето на посочения размер възнаграждение, респективно неговото заплащане.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 22-1030-008282 от 22.11.2022г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на А. Х.

М. от **, ЕГН **********, са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, 4 по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5