Определение № 307 от 16.02.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. Варна, 16.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Частно наказателно дело № 20263110200034 по описа за 2026 година установи, че производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба с вх. № 565 от 06.01.2026 г. на ****************, с ЕИК: 204055761, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ********** срещу Постановление от 17.12.2025 г. на Районна прокуратура – Варна за прекратяване на досъдебно производство № 141 по описа за 2024 г. на ОД на МВР гр. Варна.

Дружеството

**************** намира постановлението за прекратяване на наказателното производство за незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, като представя подробни аргументи в защита на позицията си. Според дружеството в хода на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства за извършено от св. З.Д.Г. и св. М.Р.Й. престъпление от общ характер, като според дружеството двамата следва да бъдат привлечени към наказателна отговорност. Дружеството счита, че редица въпроси, свързани с разследването са останали неизследвани и респ. неизяснени, като напр. поради каква причина договора между **************** и „Т.Л.“, Република С. е сключен на територията на друга държава, според дружеството въобще не е провеждано разследване за опити за присвояване на имущество на дружеството от страна на св. З.Д.Г., както и не е било изследвано финансовото състояние на дружеството „Т.Л.“, и като цяло дружеството „В.П.“ ООД подлага под съмнение неговото съществуване (на дружеството „Т.Л.“), като оспорват истинността на представените документи, изгождащи от Република 1

С.. Дружеството изразява категорично несъгласие с извода на Варненската районна прокуратура, че поведението и действията на св. З.Д.Г. са само морално укорими, като дружеството подробно аргументира становището си, че действията на св. Г. са престъпни, поради което и следва да му бъде потърсена наказателна отговорност. Поради гореизложените съображения, дружеството **************** отправя молба постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районна прокуратура – Варна със задължителни указания за продължаване на разследването по досъдебното производство.

Досъдебно производство № 141 по описа за 2024 г. на ОД на МВР гр.

Варна е образувано на 16.07.2024 г. с постановление на прокурор от Районна прокуратура – Варна за това, че на 27.03.2023 г. в гр. Варна, от представител съзнателно е действано против законните интереси на представлявания, като от деянието са последвали значителни щети – престъпление по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2 от НК.

В хода на досъдебната фаза на наказателното производство не е привличано като обвиняемо конкретно лице.

С постановление от 17.12.2025 г., постановено по досъдебно производство № 141 по описа за 2024 г. на ОД на МВР гр. Варна, прокурор от Варненската районна прокуратура е прекратил наказателното производство , на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, приемайки на първо място, че за дружеството **************** не са настъпили де факто вредни последици от действията на св. З.Д.Г., на второ място, че св. З.Д.Г. е ползвал негоден способ за накърняване имуществото на дружеството ****************, както и, че деянието може да се разгледа на плоскостта на малозначителността по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, предвид липсата на реални вредни последици и добрите характеристични данни на св. Г.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

Съдружници в дружеството „В.П.“ ООД, с ЕИК: 204055761 били св.

П.И.Т., св. З.Д.Ю., св. Х.Т.Г., св. К.К.И., св. К.С.Ю., св. Р.С.Ю. и св. З.Д.Г..

В периода 2022 г. до 30.05.2023 г. управител на дружеството „В.П.“ ООД, с ЕИК: 204055761 бил св. З.Д.Г..

Самото дружество „В.П.“ ООД било свързано с дружеството „М.М.“ АД, като съдружниците в първото търговско дружество били акционери във 2 второто търговско дружество.

Основната стопанска и икономическа дейност на лицата била съсредоточена в дружеството „М.М.“ АД, което стопанисвало множество търговски обекти на територията на гр. Варна.

Значението на дружеството „В.П.“ ООД било второстепенно, като неговата дейност била свързана със стопанисване, придобиване и отдаване под наем на недвижими имоти, свързани с дейността на дружеството „М.М.“ АД.

През месец април 2022 г. настъпил разрив във взаимоотношенията на съдружниците в дружеството „В.П.“ ООД, поради лични причини, като станало ясно на съдружниците, вкл. и на св. З.Д.Г., че св. самият той не може вече да изпълнява длъжността „управител“ на дружеството „В.П.“ ООД Същевременно в началото на 2023 г. св. З.Д.Г. се срещнал със своя дългогодишен познат св. М.Р.Й. – управител на дружеството „Т.Л.“ ЕООД – дъщерно дружество на регистрираното на Сейшелските острови дружеството „Т.Л.“, като св. Й. споделил в разговора, че представляваното от него дружество възнамерява да закупи голямо количество хранителни стоки от търговец в България, които впоследствие да достави на територията на Република Украйна.

Св. Г. проявил интерес към стопанската инициатива, предложена му от св. Й., като след няколко дни св. Й. изпратил на св. Г. списък на необходимите продукти и количествата от всеки един продукт, които следва да бъдат доставени.

Въпреки, че св. З.Д.Г. осъзнавал, че дружеството „В.П.“ ООД няма обективна възможност да достави изискваните от дружеството „Т.Л.“ продукти, защото самото дружество „В.П.“ ООД никога не се е занимавало с търговия с хранителни стоки, а и няма лиценз за такава дейност от БАБХ, на датата 27.03.2023 г. св. Г., в качеството си на управител на „В.П.“ ООД сключил договор с „Т.Л.“, по силата на който контракт „В.П.“ ООД поело задължение в 15 – дневен срок да извърши доставка на хранителни стоки с ценова стойност за близо 4 600 000 лева, като в договора била предвидена неустойка в размер на почти 2 500 000 лева за неизпълнение на договореностите между страните.

След сключване на договора, св. З.Д.Г. не предприел никакви дейности 3 по изпълнението му, както и не уведомил останалите съдружници в дружеството „В.П.“ ООД за подписването му.

Същевременно на 30.05.2023 г. св. З.Д.Г. излязъл от управлениетона дружеството, както и прехвърлил собствеността на дяловете си в дружеството „В.П.“ ООД, като дружеството го освободило от отговорност от заемата длъжност „управител“.

Неизпълнението на договора, сключен на 27.03.2023 г., послужило на „Т.Л.“ ЕООД, на което било цедирано вземането по неустойка на договора, да депозира във Варненския окръжен съд молба с искане съда да открие производство за обявяване на „В.П.“ ООД в несъстоятелност.

Било образувано търг. дело № 2 по описа за 2024 г. на Варненския окръжен съд, по което било постановено решение, влязло в законна сила на 29.04.2025 г., с което молбата на „Т.Л.“ ЕООД била отхвърлена, като съдът приел, че неустойката, предвидена в договора от 27.03.2023 г. е прекомерна като размер, поради което и самата неустойка е нищожна.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата на дружеството **************** е депозирана в предвидения в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК срок и е срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което съдът я намира процесуално допустима.

По същество съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

Според съда правилно представителят на Варненската районна прокуратура е установил фактическата обстановка по случая, като впрочем следва да се подчертае, че самото дружество „В.П.“ ООД не оспорва някакви фактически констатации на държавното обвинение, като ясно се оспорват правните изводи, послужили като основание на наблюдаващия прокурор да прекрати наказателното производство.

Също така според съда съвсем правилно прокурорът е квалифицирал деянието, извършено на 27.03.2023 г. от св. З.Д.Г. като престъпление по чл.

217, ал. 2 от НК.

Съдът обаче не е съгласен с извода на Варненската районна прокуратура, че престъплението с квалификация чл. 217, ал. 2 от НК е 4 резултатно престъпление.

Както в наказателноправната теория, така и в съдебната практика категорично се приема, че престъплението по чл. 217, ал. 2 от НК е на просто извършване – в този см. С.А. „Наказателно право. Особена част.

Престъпления против собствеността“, изд. „Сиела“, С. год. 2003, стр. 236 и Решение № 431 от 31.07.2024 г., постановено по н.д. № 263/ 2024 г. на ВКС, III н.о. (което е и цитирано в жалбата, адресирана до Варненския районен съд), а и са налице още редица други решения на ВКС в този смисъл.

Така, че липсва изискване за обективната съставомерност на деянието да са необходими настъпили някакви вредни последици.

В случая съвсем преки вредни последици от материален характер не са настъпили, но предвид изключително активното поведение на дружеството „В.П.“ ООД, което въз основа на действията на св. З.Д.Г. е било принудено да участва като ответник в производството по търг. дело № 2 по описа за 2024 г. на Варненския окръжен съд, което производство е продължило като въззивно такаво пред Варненския апелативен съд (въззив. Търговско дело № 53 по описа за 2025 г.)

Тук следва да бъде поставен акцент, че производството е било по реда на чл. 608 и сл. от Търговския закон, като в случая предмет не е бил основанието и размера на вземането, претендирано от „Т.Л.“ ЕООД, а евентуалната неплатежоспособност на „В.П.“ ООД, която ако е била установена от съда, неминуемо означава влизане в производство по несъстоятелност на дружеството, което е изключително тежък удар за търговската репутация на който и да е търговскоправен субект, неминуемо означаващо най – малкото пропуснати ползи за дружеството, при все, че е силно ограничен броя на частноправните субекти, които желаят да упражняват някаква съвместна стопанска и/или търговска дейност с лице, което се намира в процедура по несъстоятелност.

Според съда представителят на Прокуратурата неправилно е приел, че сделката между „В.П.“ ООД и „Т.Л.“ е нищожна. Самата сделка между частноправните субекти не е нищожна, само е нищожна уговорената клауза за неустойка в такъв прекомерен размер – така е прието в Решение № 457 от 06.11.2024 г., постановено по търг дело № 2 по описа за 2024 г. на Варненския окръжен съд, впоследствие потвърдено с Решение № 96 от 10.04.2025 г., 5 постановено по в.търг. дело № 53 по описа за 2025 г. на Варненския апелативен съд.

Така, че не може да се приеме за правилен довода на Прокуратурата, че св. З.Д.Г. е използвал един изначално негоден способ да увреди патримониума на търговското дружество „В.П.“ ООД – не само, че няма доказателства, че сделката между „В.П.“ ООД и „Т.Л.“ е симулативна, но дори напротив – видно от поведението на „Т.Л.“, дружеството е очаквало реално изпълнение на доставките от „В.П.“ ООД, в това число са предприели реални действия, за да потърси изпълнение и впоследствие да претендира заплащане на неустойка.

По отношение въпроса дали св. М.Р.Й. е знаел, че дружеството „В.П.“ ООД не е разполагало с обективна възможност да изпълни доставките към „Т.Л.“, към настоящия момент данни в тази посока не са събрани. Съдът си дава ясна сметка, че много трудно е подобно обстоятелство да бъде установено със способите, предвидени в НПК, но в случая по – важното е, че са налице достатъчно солидни доказателства за обективна и субективна съставомерност на престъпление с квалификация чл. 217, ал. 2 от НК, извършено от св. З.Д.Г..

Разбира се, че изцяло в прерогативите на Прокуратурата е да решава на кое лице да се повдигне или респ. да не се повдигне обвинение за извършено престъпление, но в случая аргументите на Прокуратурата да прекрати наказателното производство не се споделят от съда, защото не почиват на правилен анализ на доказателствата, поради което и самото постановление за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено.

Очевидно в условията на алтернативност, прокурорът е разгледал настоящия казус на плоскостта на малозначителността по чл. 9 от НК, но предвид сумата, за която е сключен договора между „В.П.“ ООД и „Т.Л.“ (доставка за близо 4 600 000 лева) и търсена от дружеството неустойка в размер на 2 500 000 лева, според съда е общественонеприемливо поведението на св. Г. да попадне в обхвата на тази норма.

Разпечатката съдържа 43 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fec44433-bbc1-423d-9f92-6c2329a2608e