Решение № 111 от 14.04.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 14.04.2020г. град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на единадесети март две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Росица Василева при участието на Прокурора от Окръжна прокуратура Пазарджик Стоян Пешев, и секретаря Галина Младенова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№121 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №1691 от 18.12.2019г. постановено по гр.д.№3294/2019г. по описа на същия съд, е осъдена Прокуратурата на Република България с адрес гр.София, бул. „Витоша“ №2, да заплати на ищеца Д.А.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършено престъпление по бързо производство №13/2019г. по описа на РУ на МВР - Велинград /преписка вх. №22/2019г. по описа на Районна прокуратура – гр.Велинград/, по което ищецът е бил оправдан, ведно със законната лихва за забава от 08.05.2019г. до плащането, като е отхвърлен иска за разликата над 3000лв. до предявения размер от 10000лв. Със същото решение Прокуратурата на Република България с адрес гр.София, бул. „Витоша“ №2, е осъдена да заплати на ищеца Д.А.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от обвинение в извършено престъпление по бързо производство №13/2019г. по описа на РУ на МВР - Велинград /преписка вх.

№22/2019г. по описа на Районна прокуратура – гр.Велинград/, по което ищецът е бил оправдан, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 13.08.2019г. до плащането, както и да му заплати съдебни разноски в размер на 456,94лв.

Решението се обжалва в осъдителните му части от Прокуратурата на Р България с въззивна жалба с вх.№984 от 16.01.2020г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от прокурор в Районна прокуратура гр.Пазарджик, с искане в посочените осъдителни части решението да бъде отменено и по същество исковете отхвърлени.Жалбоподателят счита, че предявените искове са недоказани, като за част от негативните изживявания като нарушени контакти с близки и познати, както и за изживените страхове и притеснения ищецът не бил ангажирал доказателства.Коментирани са свидетелските показания на родителите на ищеца като според жалбоподателя от тях не се установявало по убедителен и категоричен начин твърденията за настъпили тежки здравословни, емоционални и социални последици за него и че същите само декларативно сочели, че е изпаднал в депресия, затваряне в себе си и невъзможност да си намери работа, без да конкретизират това му състояние и че същите нямали непосредствени наблюдения върху поведението му през цялото време.

Поддържа, че ищецът не е представил медицински документи за неговото здравословно и психическо състояние, причината за възникването му, както и не било установено, че той е работил по трудово правоотношение, прекратено по времето, когато му е било иззето СУМПС, както и че е търсил работа докато е траел наказателния процес.Счита, че ищецът не е ангажирал доказателства за настъпили ограничения в личния, обществения и професионален живот и за настъпила съществена промяна в начина му на живот. Счита, че за воденето срещу ищеца наказателно производство са били налице предпоставките за образуването му съгласно НПК-законен повод и достатъчно данни, като са били предприети действия по разследването за разкриване на обективната истина и че не е налице незаконно обвинение спрямо ищеца, предявено при спазване на изискванията на НПК с произнасяне на съответните актове от представителя на Прокуратурата. Твърди се още, че всички страдания, тревоги и отчаяния, изживени от ищеца са в резултат на непрофесионално и незаконосъобразно отношение спрямо него от служители на РУ-Велинград, поради което счита, че Прокуратурата не следва да носи отговорност за правилността на актовете, издадени от други органи. Поддържа жалбоподателят, че от доказателствата не се установявало какви неимуществени вреди е претърпял ищецът по вид, по степен, по време на проявление и от кои конкретни действия на Прокуратурата са били причинени тези увреждания и че не е установено наличието на причинна връзка между действията и причинените увреждания. Счита, че не може по презумпция да се приеме, че след като е водено наказателно производство срещу ищеца, то той задължително е претърпял неимуществени вреди и че това подлежи на доказване и е в тежест на ищеца, който следва да ангажира доказателства.Счита, че присъденият размер на обезщетенията е прекомерно завишен и несъответстващ на принципа, заложен в чл.52 от ЗЗД, като счита, че въпрос на фактическа преценка с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретен паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди, свързан с критерия за справедливост, както и че паричното обезщетение за моралните вреди следва да съответства на необходимото за определянето им, а не да се намира в дисхармония със справедливостта. От тази гледна точка жалбоподателят сочи, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за нетежко по смисъла на НК престъпление, извършено по непредпазливост, с наложена процесуална мярка “подписка“ като периодът от време от привличането до влизането в сила на оправдателната присъда е кратък-само 4 /четири/ месеца, като съдебното производство се е развило на две инстанции при общо 3/три/ съдебни заседания, като съдът приел като единствено неблагоприято отражение за ищеца освобождаването му от работа, за което се поддържа, че не са представени доказателства. Предвид изложеното жалбоподателят счита, че исковите претенции са неоснователни и моли да не се уважават.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба от насрещната по спора страна, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна.Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли да се потвърди в обжалваните части. Отговаря се на всички доводи развити във въззивната жалба и счита, че предявените искове са доказани по основание и по размер и правилно е ангажирана отговорността на Прокуратурата по реда на чл.2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ за незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление и че заявените искови претенции са надлежно доказани от ищеца чрез ангажираните в тази връзка писмени и гласни доказателства. Коментира се и приключилото наказателно производство срещу ищеца. Поддържа, че в случая не е нарушен принципа за справедливост при определянето на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД и че присъденото по размер обезщетение няма характер и не представлява източник на неоснователно обогатяване. Счита, че по делото е установено както претърпените вреди от незаконно повдигнато обвинение в извършено престъпление, така и отговорността на Прокуратурата за вреди, причинени на ищеца със своите действия, поддържайки незаконно висящността на наказателното производство и че повдигането на обвинението представлява правоувреждащо действие за ищеца, защото е засегнат неговия личен живот, авторитет и достойнство като гражданин с последващи увреждащи ищеца последици от незаконно наказателно преследване. Счита, че съдът е отчел и е взел в предвид всички факти и обстоятелства, имащи отношение към определянето на характера и вида на увреждането и тяхното овъзмездяване и такива той не би търпял ако бързото наказателно производство е било прекратено в рамките на седмица, вместо което същото продължило и в съдебната фаза на две съдебни инстанции. Моли да се потвърди обжалваното решение в обжалваните му части.

Страните не сочат доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 ал.1 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Прокуратурата на Р

България и отговора на насрещната страна Д.Д. ***, и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявенни са обективно съединени искове с правно основание в чл.4 ал.1/редакция ДВ бр.43/2008г./ във връзка с чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ /Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/-отговорност на държавата под формата на парично обезщетение за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от Прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, във връзка с чл.51 и с чл.52 от ЗЗД и по чл.84 ал.3 от