Решение № 358 от 13.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Пловдив, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000593 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №21027/14.04.2021г., постановено по търг. д. №97/2019г. по описа на Окръжен съд С., са отхвърлени предявените от „В.“ ЕООД с.Г., ЕИК *********, представляван от управителя П.А.Н., в качеството му на застрахован и съищеца „Б.Д.“ АД, ЕИК *********, в качеството му на трето ползващо се лице /бенефициер/ срещу „З.А.Д.А.“ АД гр.С., ЕИК********, главен иск с правно основание чл.383 ал.4, т.1 от КЗ във връзка с чл.398 ал.4 от КЗ за сумата от 38 389,80лв., представляваща неизплатено и дължимо застрахователно обезщетение по щета №*************/2016г., образувана по застрахователна полица №******** от 25.10.2016г. за застраховка „Защитено имущество“, за увреждания на подпорна стена, част от застрахования хотел „Г.“, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие на 09.11.2016г., която да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***********, като бенефициер, както и акцесорен иск с правно основание чл.409 от КЗ за сумата 5 363,91лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, дължима за периода 23.06.2018г. - деня, следващ крайния срок за произнасяне по застрахователната претенция на ищеца, до 07.11.2019г. - деня, 1 предхождащ този на депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърлен е предявеният от „В.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ********, при условие на евентуалност иск с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ - да се осъди „З.А.Д.А. АД да заплати на

„В.“ ЕООД общо сумата 43 753,71лв., от които: сумата 38

389,80лв., представляваща неизплатено и дължимо застрахователно обезщетение по шета №*************/2016г., образувана по застрахователна полица №********/25.10.2016г. за застраховка „Защитено имущество“, за увреждания на подпорна стена, част от застрахования хотел „Г.“, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие на 09.11.2016г., както и акцесорен иск с правно основание чл.409 от КЗ за сумата 5 363,91лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, дължима за периода 23.06.2018г. - деня, следващ крайния срок за произнасяне по застрахователната претенция на ищеца, до 07.11.2019г. - деня, предхождащ този на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. „В.“ ЕООД е осъдено да заплати на „З.А.Д.А.“ АД разноски в размер на 450лв.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – „В.“ ЕООД. Счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и е необосновано. Твърди се, че съдът е дал неправилна правна квалификация на предявените обективно съединени искове. Неправилно е посочено кой е главният и кой е евентуалният иск, както и че неправилно е посочен искът за мораторна лихва като съединен при условието на евентуалност. Твърди се, че от мотивите на решението не става ясно кой е активно легитимиран да предяви иска - кой е надлежният ищец – „Б.Д.“ ЕАД или „В.“ ЕООД и кой е носител на материалното право. Изразено е несъгласие с решаващите мотиви на окръжния съд за неоснователност на иска, а именно, че разрушената подпорна стена не е част от имуществото на ищеца, защото не се намира в имота му. Твърди се, че този извод е направен в нарушение на процесуалните правила – въз основа на частно заключение, изготвено по възлагане от застрахователя по образуваната щета, както и на база свидетелски показания.

2

Извършен е подробен коментар и анализ на мотивната част на решението.

Изразено е несъгласие и с изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на евентуално предявения иск – че ищецът не е носител на материалното право да получи застрахователно обезщетение. Наведени са доводи, че обжалваното решение е постановено при нарушаване основните начала, визирани в чл.9, чл.10 и чл.12 от ГПК, както и при нарушение на чл.235 от ГПК, тъй като съдебният акт не се основава на всички събрани по делото доказателства, на тяхна обективна и цялостна преценка; нарушение на чл.236 ал.2 от ГПК, тъй като в мотивите си съдът не е обсъдил всички доказателствени искания на ищеца, както и всички доказателства по делото.

Като процесуално нарушение се сочи неуважаване – непроизнасяне по своевременно заявено доказателствено искане на ищеца за допускане на съдебнотехническа експертиза с вещо лице – геодезист, което доказателствено искане се поддържа с въззивната жалба и е уважено от въззивния съд при хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответник - жалбата „З.А.Д.А.“ АД, в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК оспорва изцяло въззивната жалба. Не представя нови доказателства. Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски.

Конституираният в първоинстанционното производство съищец – „Б.Д.“ АД не е взел становище по подадената въззивна жалба.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.383 ал.4 от К3 и акцесорен иск с правно основание с чл.409 от КЗ и предявен при условие на евентуалност иск с правно основание чл.405 ал.1 от К3 и 3 акцесорен иск по чл.405 от КЗ.

Ищецът в първоинстанционното производство – жалбоподател в настоящето – „В.“ ЕООД, се позовава на договорни отношение с ответника „ЗАД А.“ АД, произтичащи от договор за имуществено застраховане от 25.10.2016г., обективиран в застрахователна полица №********. Предмет на застрахователния договор е хотел „Г.“, находящ се в имот с идентификатор ************, с. Г., община С.. Правото си на собственост върху този имот ищецът черпи от нотариален акт за покупко-продажба №***, том *, рег.

№**** н.д.№***/2002г. и нотариален акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот №**, том **, рег. № **** н.д. №577/2004г.

Твърди се, че в срока на действие на застрахователния договор, на 09.11.2016г., в с.Г., е настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в силна гръмотевична буря, придружена с обилни валежи от дъжд, в резултат на което на застрахования обект са причинени вреди, а именно: увреждане на елементи на соларната инсталация на хотел „Г.“ и срутване на участък от около 9м. от подпорна стена с излаз на главен общински път с.Ш.л.-с.Г..

Застрахованият „В.“ ЕООД е уведомил застрахователя „ЗАД А.“ АД за настъпилото застрахователно събитие и за причинените в резултат на същото увреждания на имуществото на застрахования. Образувана е преписка по щета №*************/2016г. Извършен е оглед на увреденото имущество от експерт на застрахователя, за който е съставен констативен протокол от 14.11.2016г. В него е констатирано, че в резултат на проливните дъждове са били разрушени елементи от соларната инсталация на хотела, а бетонната подпорна стена е силно увредена от събралата се водна маса, като е разрушила част от стената, укрепваща главния общински път с.Ш.л.-с.Г., вследствие на което пътят е прекъснат. Констатирано е, че част от подпорната стена, се е срутила в имота на ищеца, като е бил разрушен предпазният метален парапет на пътя към имота на ищеца. От инженер - конструктор било издадено предписание за ремонт и укрепване на подпорната стена. Ищецът предприел действия по ремонтиране на срутената подпорна стена, като общата стойност на извършения ремонт е 31 991.50лв. без ДДС и 38 389.80лв. с ДДС. Изложени са данни за проведена кореспонденция между ищеца и застрахователя, при което последният е определил обезщетение за ремонт на соларната инсталация на хотела в размер на 1 237.50лв., като е отказал да заплати застрахователно обезщетение за вредите на подпорната стена, с 4 аргумент, че същите не са следствие на заявеното събитие „Проливен дъжд“.

На тези факти ищецът основава правния си интерес от предявяване на иск с правно основание чл.405 ал.1 от К3, за застрахователно обезщетение за увреждането на подпорната стена - част от застрахованото имущество по застраховка „Защитено имущество“. Поради неизпълнение на договорното задължение за изплащане на застрахователно обезщетение в законоустановения срок, ответното застрахователно дружество дължи и мораторни лихви за забавено плащане върху главницата от 38 389.80лв., за периода от 23.06.2018г. - деня, следващ крайния срок за произнасяне по застрахователната претенция до 07.11.2019г. - деня, предхождаш датата на депозиране на исковата молба в съда, която е в размер на 5 363.91лв.

Искането, с което е сезиран съдът, е да постанови решение, с което да осъди ответника „З.А.Д.А.“ АД да му заплати сумата 38 389.80лв., представляваща неизплатено и дължимо застрахователно обезщетение по щета №*************/2016г., образувана по застрахователна полица

№********/25.10.2016г. за застраховка „Защитено имущество“ за увреждания на подпорна стена, част от застрахования хотел „Г.“, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие на 09.11.2016г. и сумата 5 363.91лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, считано от 23.06.2018г. до 07.11.2019г.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба и отговор на допълнителната искова молба ответникът „ЗАД А.“ АД оспорва така предявените искове. Не оспорва наличието на валидно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за имуществено застраховане. Възразено е по материалноправна и процесуалноправна легитимация на ищеца „В.” ЕООД да претендира обезщетение от застрахователя по застраховка „Защитено имущество“. В тази насока се позовава на добавък към договор за застраховка, съгласно който договорът е в полза на трето лице - „Б.Д.” ЕАД. Позовава се на разпоредбата на чл.22 от ЗЗД и специалната разпоредба на чл.398 ал.4 от КЗ, съгласно която, в случаите на застрахователно събитие третото ползващо се лице по застрахователния договор има право да получи застрахователното обезщетение и всички права по договора. По тази причина определеното застрахователно обезщетение, по преписка по щета №*************, дължимо във връзка с настъпилото събитие на 09.11.2016г., в размер на 1 5

237.50лв., е изплатено на „Б.Д.“ ЕАД. На следващо място се възразява, че подпорната стена, във връзка с която ищецът претендира изплащане на застрахователно обезщетение, не е включена в предоставяното по полицата застрахователно покритие и не е обект на застраховката. Оспорва се твърдението на ищеца, че уврежданията по подпорната стена се дължи на падналите в района проливни дъждове. Въведено е насрещно твърдение, че причината за вредите е разрушаването на подпорната стена вследствие неуплътнен насип на същата след извършване на СМР от страна на общ. С. по прокарване на инсталации – електрически кабели. В условието на евентуалност се твърди, че настъпилото събитие е изключен застрахователен риск с позоваване на клаузата на т.10.9 от Общите условия за застраховка „Защитено имущество“. Оспорва се и размерът на предявената претенция.

Предвид оспорването на главния иск се оспорва и акцесорната претенция.

Във връзка с възражението за липса на материалноправна и процесуалноправна легитимация на ищеца „В.” ЕООД да претендира обезщетение от застрахователя по застраховка „Защитено имущество“, основано на добавък към договор за застраховка, в допълнителната искова молба ищецът излага противоречиви доводи. От една страна се оспорва възражението, че процесният застрахователен договор е сключен в полза на трето лице. Независимо от така заявеното оспорване, допълнителната искова молба съдържа искане – на основание чл.372 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.214 ал.1 от ГПК за изменение на предявения иск в следния смисъл: Да се счита, че с исковата молба е предявен главен иск за упражняване имущественото право на „Б.Д.“ ЕАД да получи застрахователно обезщетение по щета №*************/2016г. за застраховка защитено имущество. Допълнителната искова молба съдържа изрично позоваване на разпоредбата на чл.383 ал.4 от КЗ. Наведени са доводи за качеството на „Б.Д.“ на бездействащ длъжник на ищеца /тъй като с получаване на застрахователното обезщетение ще се погасят евентуално съществуващите непогасени задължения на ищеца към банката; ищецът има право да получи разликата от застрахователното обезщетение, която се получава между сумата, която банката има право да задържи и общия размер на полученото обезщетение/. В тази връзка се иска да се допусне изменение и уточнение на предявения иск, като същият да се счита предявен на основание чл.134 от ЗЗД. При така заявените искания, предявеният петитум е: да се постанови решение, с което „ЗАД А.“АД да бъде 6 осъдено да заплати на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 43 753,71лв. ….;