Решение № 49 от 31.01.2025, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Видин, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Г. ПопИ. при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. ПопИ. Гражданско дело № 20241320102159 по описа за 2024 година

Твърди се от ищците Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Г., ул.“Венера“ № 31, ет.3, ап.7 и П. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.Г., ул.“Антифашистка“ № 43, че с ответника Земеделски производител Л. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, ж.к.“Крум Бъчваров, бл.19, вх.Ж, ет.4, ап.11, са били в наемни отношения по силата на 4 бр. договори за отдаване под наем на земеделска земя, всички сключени на 25.07.2022г. във връзка с притежавани от ищците с равни права 11 бр. недвижими имоти - земеделски земи, находящи се в землищата на гр. Дунавци, общ. Видин, с. Ново, село, общ.Ново село, обл. Видин и с.Старопатица, общ.Кула, обл.Видин, с обща площ от 60.275 дка. Посочва се, че договорите са сключени от сестрата на ответника, от негово име; че ищците са изправна страна по договорите, като са предоставили ползването на недвижимите вещи на ответника, а последният е неизправна страна, тъй като не е изпълнил задължението си – да заплати срещу ползването на имотите наемна цена в размер на 75 лева на декар , платим в срок до 5 дни след подписване на договора, като е уговорено в него; че при забавяне на плащането, наемателят дължи неустойка в размер на 1% на ден от дължимата сума за всеки ден на забава. Поддържа се, че петдневният 1 срок е изтекъл на 30.07.2022г., но наемателят не е заплатил дължимият се наем на ищците. Поради това, ищците му изпратили нотариални покани, връчени на 08.03.2023г. при отказ на ответника след запознаване със съдържанието им, удостоверено от нотариус с район на действие – РС – Видин – Таня Атанасова Посочва се още, че на 23.03.2023г. ищците са получили плащане на наемната цена по банков път, но претендираните неустойки не са платени. Иска се от ищците, Съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на всеки от ищците сума в размер на 5334.35 лева, представляваща неустойка за неизпълнение в срок на задължението по договорите за наем от 25.07.2022г. за 236 дни закъснение, периодът от 31.07.2022г. до 23.03.2023г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното издължаване.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и по размер, като поддържа от своя страна, че ищците неоснователно претендират неустойка в размер на 1 % на ден от дължимата сума за всеки ден забава, тъй като в чл.5, б.“В“ , раздел II от договорите „Права и задължения на страните“ е уговорено, че в случай на забавяне на наемното плащане, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на законната лихва. Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка, предвидена в чл.8 от договорите, като противоречаща на добрите нрави. При евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираната неустойка. С допълнителен писмен отговор прави възражение за недопустимост на предявените искове, тъй като договорите не са подписани от ответника, а от трето лице – И. К.а Й. и моли производството по делото да се прекрати.

По делото са събрани писмени доказателства.

Видинският районен съд, след преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, намира следното от фактическа страна:

По делото са представени 4 бр. договори за наем от 25.07.2022г., от които е видно, че ищците са отдали под наем на ответника, 11 броя земеделски земи, находящи се в землищата на гр. Дунавци, общ. Видин, с. Ново, село, общ.Ново село, обл. Видин и с.Старопатица, общ.Кула, обл.Видин, с обща площ от 60.275 дка

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на исковете, 2 поради липса на пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявените искове. Процесните договорите действително са сключени от негово име, от лицето И. К.а Й., без да е налице доказателство за представителна власт, но земеделският производител, занимаващ се по занятие с дейност по наемане на земеделски земи, видно от множеството идентични договори, както с ищците, така и с трети лица – наемодатели, има задълженията на търговеца, и като не е възразил в законовия 6 – месечен срок относно сключването на процесните договори от негово име, те са произвели действие. От друга страна, налице са данни, че третото лице, сключило договорите от името на ответника е негова сестра, против което твърдяно в исковата молба обстоятелство не е възразил. Ответникът не е възразил и в нотариалната кантора срещу претенциите на ищците по отправените към него нотариални покани, след запознаване със съдържанието им. Но най – вече, индиция за наличието на договорните отношения между страните е заплащането на наемната цена по договорите от ответника, макар и със закъснение.

Договорите са сключени за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2022г. до 01.10.2023г. Страните са уговорили наемателят да заплати на наемодателя за наетата земя годишен наем в размер на 75.00 лева за декар в срок до пет дни след подписване на договора. Уговорено е също в чл. 8 от договора, че при забава в плащането от страна на наемателя, същият дължи неустойка в размер на 1% на ден от дължимата сума за всеки ден на забавата.

В договорите обаче, е налице и втора клауза за неустойка, а именно - в чл.5, б.“В“ , раздел II от договорите „Права и задължения на страните“ е уговорено, че в случай на забавяне на наемното плащане, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на законната лихва.

По делото са представени и нотариални покани от всеки от ищците, отправени до ответника чрез нотариус с район на действие – РС – Видин - Таня Атанасова за заплащане на наемната цена на процесните земеделски земи и неустойка за забава в размер на 1% за всеки ден забава. Поканите са получени от ответника на 08.03.2023г. при отказ, след запознаване със съдържанието им, видно от представените разписки и удостоверения от 09.03.2023г., издадени от нотариуса. От представените преводни нареждания от 23.03.2023г., е видно че ответникът е превел на ищците дължимите се на всеки от тях парични суми за наем на земеделските земи - предмет на процесните договори.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Между страните е било налице облигационно правоотношение въз основа на процесните договори за наем на земеделска земя. Ищците са изправна страна по договорите, тъй като са представили ползването на отдаваните под наеми недвижими вещи. Съгласно чл. 232, ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да заплати наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Законът не предписва размера на наема, начина и сроковете за плащане, обезщетения при неизпълнение или лошо изпълнение, като оставя тези уговорки на свободната воля на страните. Съгласно чл. 7 от договора, наемателят се е задължил да заплати наемната цена в срок от 5 дни от подписване на договорите, което е сторил, но със закъснение от 236 дни.

Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на така договорената и претнедирана неустойка в размер на 1% за всеки ден на забавата от дължимата се сума. За уговарянето на неустойка без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, и в този смисъл противна на добрите нрави, ВКС в ТР № 1 от 15. 06. 2010 г. по тълк. д. № 1 /2009 г., ОСТК приема, че неустойката не може да бъде нищожна единствено на това основание, доколкото „преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора“. Нищожна на основание накърняване на добрите нрави ще е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката следва да се направи към момента на сключване на договора В настоящия случай, уговорено е в чл. 8 от договора, че при неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена, наемателят дължи неустойка на наемодателя в размер на 1% на ден от дължимата сума за всеки ден на забавата. От данните по делото, безспорно се установи, че ищецът е изпълнил поетото задължение и е предоставил на ответника процесната земеделска земя, а ответникът е неизправна страна , тъй е като е забавил изпълнението със срок от 236 дни, като забавата е единствено поради виновно неизпълнение от страна на наемателя Неустойката е уговорена в процент на ден като крайният срок е настъпил – с датата на плащането на цената по договорите.

По договорите, както и по делото няма данни, твърдения на страните или доказателства, че така договорената неустойка е уговорена не като 4 обезпечаваща изпълнението, обезщетяване за неточното изпълнение, което е налице, както и извън санкциониращата й функция. Същевременно обаче, в процесните договори - в чл.5, б.“В“ , раздел II от всеки от тях: „Права и задължения на страните“ е уговорено, че в случай на забавяне на наемното плащане, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на законната лихва.

Съдът намира, че в случая е налице т. нар. алтернативна неустойка, тъй като в договора са посочени два вида право на обезщетение на вреди за кредитора в случай на забавено изпълнение: в чл.5, б.В от договорите – неустойка в размер на законната лихва и в чл.8 от договорите /но не кумулативно/ - неустойка в размер на 1% на ден от дължимата се сума за всеки ден забава. При това положение, кредиторът има право на избор на обезщетението за вреди, което да претендира от длъжника. Избирайки едното от тях, то той се отказва от другото обезщетение. По делото се претендира договореното обезщетение за вреди за забавено плащане в определения в чл.8 от догоротите размер - 1 % от дължимата се сума за всеки просрочен ден.

Преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност обаче, може да се направи към всеки един момент. По това възражение на ответника, съдът намира, че процесната уговорена неустойка по чл.8 от договорите е за забава, тъй като е уговорена наред с дължимото, а не вместо него. Забавянето на изпълнението на парично задължение винаги уврежда кредитора със законната лихва, което не изключва възможността той да претърпи в действителност и по - големи вреди. За да избегнат нуждата от доказване на такива вреди, страните могат на основание чл. 9 ЗЗД да уговарят наказателна лихва над установения в закона размер, като са ограничени единствено от добрите нрави, тъй като министерският съвет не е определил максималния размер на договорната лихва съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД. Между страните е установено, че е налице виновно забавено изпълнение от страна на наемателя, както и че вредите по чл.8 от догоротите размер за забавеното плащане са договорени в размер на 1 % от дължимата се сума за всеки просрочен ден.. Тази неустойка обаче е прекомерна. Действително, ответникът е поел това задължение и като не е изпълнил основното си задължение с договорения срок, дължи и обезщетение за забавата. Следва да се има предвид обаче обстоятелството, че задължението, което той е поел, надхвърля значително размера на вземането на ищците В случая, при 1% от 5 дължимата се сума на ден, обезщетението съставлява 365 % годишна лихва, или при цена на договора – 4520.63 лева– неустойката е в размер на 10668.69 лева, тоест, превишава цената на самия договор в пъти за период от около 8 месеца.

Предвид изложеното, съдът намира, че претенираната неустойка следва да бъде намалена поради прекомерност до размер на 2 пъти размера на законната лихва, за изчислението на която не се изискват специални знания, и която съдът изчисли в размер на 621.94 лева върху общо дължимата се главница от 4520.63 лева или по 310.63 лева за всеки от ищците.

По отношение на претендираната лихва за забава върху неустойката - в конкретния случай, при положение, че е налице паричен дълг, макар и под формата на неустойка, то няма основание да се отрече възможността при неизпълнението му на падежа, да се търси обезщетение и под формата на законна лихва в рамките на допустимите от законодателството предели.