Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1025 от 10.05.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4314/2022
Вид
Определение № 1025
Подписан
10.05.2023
В сила
10.05.2023
Състав
Пламен Стоев, Розинела Янчева, Здравка Първанова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 84 · Закон за собствеността
  • чл. 14, ал. 1, т. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 200 · Закон за устройство на територията
  • чл. 200, ал. 1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1025 гр. София, 10.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20228002104314 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 16264/06.07.2022 г. (дата на пощенското клеймо 04.07.2022 г.), подадена от С. А. С., чрез адвокат К. С., срещу решение № 707 от 31.05.2022 г. по гр. д. № 482/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отменено изцяло решение № 129 от 17.01.2022 г. по гр. д. № 6531/2021 г. на Районен съд – Варна за отхвърляне на иска на М. Т. П. и З.

Х. Я. срещу С. А. С., по чл. 124, ал. 1 ГПК, като вместо това е постановено друго, с което въззивният съд е уважил този иск, като е признал за установено, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в [населено място], район „А.“, СО „Б.-“, представляващ реална част с площ от 723 кв.м от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 781 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при граници на целия имот: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***,

***, с граници на претендираната реална част: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, останалата част на ПИ ***, ПИ *** и ПИ *** (съгласно скица по съдебно-техническа експертиза на л. 117 от първоинстанционното дело, която приподписана от съда е неразделна част от въззивното решение), на основание давностно владение, считано от 12.01.2004 г. до момента на решението.

Окръжен съд – Варна е съобразил, че в исковата молбата ищците излагат, че придобили владението върху ПИ № * по КП от 1996 г. на м. „Б.-“, при граници: ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, път, ПИ № *, ПИ № *, който е идентичен с гореописаната реална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], на 12.01.2004 г., въз основа на предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от същата дата, с нотариална заверка - peг. № 127/12.01.2004 г. на нотариус П. П., от Г. Д. С. и Й. Д. П. (брат и сестра). Същите заплатили на продавачите цената изцяло в брой още при сключването на предварителния договор, като тогава им било предадено владението на имота. Срокът за сключване на окончателен договор за покупко-продажба бил определен на 15 дни от влизането в сила на кадастралния план (ПНИ). През 2009 г. ищците завели 1 срещу продавачите иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, по който било образувано гр. д. № 6005/2009 г. по описа на ВРС, като с влязло в сила на 10.12.2013 г. решение по същото искът им бил отхвърлен като преждевременно предявен, предвид липсата на влязъл в сила ПНИ. Сочат, че ПНИ за имота влязъл в сила на 29.11.2017 г., като на 12.06.2018 г. те отново завели иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД срещу Г. С. и наследниците на Й. П., починала на 11.05.2017 г., за обявяване на предварителния договор от 12.01.2004 г. за окончателен, по който било образувано гр. д. № 9230/2018 г. по описа на ВРС, което към момента е висящо. Ищците излагат твърдения, че от 12.01.2004 г. непрекъснато владеят имота, като през 2009 г. изградили в него изба и фундамент на кота „0“, а на 14.08.2009 г. върху него поставили фургон и изградили навес - покривна конструкция - над фургона. Оттогава М. П. живее постоянно в имота. Същата година прекарал водопровод и изградил водопроводна шахта. Инициирали разрешаване изграждането на кладенец в имота. През целия период от 12.01.2004 г. до 10.04.2019 г. владели явно, необезпокоявано, непрекъснато и никой не заявявал претенции върху имота. На 10.04.2019 г. по изп. д. № 20188080400638 ЧСИ З. Д., въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издаден в заповедно производство, извършил въвод във владение в процесния имот на ответника С. А. С., като това станало в отсъствие на ищците - докато те били на работа, и чрез използване на техническо средство за влизане в заключения имот. По силата на решение № 1177/18.10.2019 г. по в. гр. д. № 867/2019 г. на ВОС, влязло в сила на 18.10.2019 г., въводът бил отменен и М. Т. П. и З.

Х. Я. възстановили владението си върху имота. Ищците сочат, че по горепосоченото изпълнително дело С. А. С. се легитимирал като собственик на имот с идентификатор *** с нотариален акт № 166, т. LII, вх. peг. 21084/06.08.2018 г. на СВ - Варна. Прехвърлители по този нотариален акт са: М.

Г. С. (син на Г. С.), заедно със съпругата му Н. С. Д.-С., наследниците на Р. Ю. П. (починал на 2.02.2012 г. - син на Й. П.) и съпругата му С. Р. П.. Последните се легитимирали пред нотариуса с документ за собственост – нот. акт № 137, т. VІІ, дело № 1411 от 17.02.2009 г., с който родителите им - продавачите по предварителния договор Г. С. и Й. П., са продали процесния имот на децата си. Ищците излагат, че никой от посочените лица - купувачи и продавачи по посочените два нотариални акта, не е влизал във владение на имота, нито е предявявал претенции за имота до деня на въвода във владение - 10.04.2019 г. След отмяната на незаконосъобразния въвод във владение от 10.04.2019 г. те продължават да владеят имота явно и необезпокоявано и до настоящия момент.

Така са придобили правото на собственост върху имота чрез давностно владение върху имота повече от 10 години. По заведен от ищците иск, с влязло в законна сила на 16.11.2011 г. решение № 1444/29.11.2010 г. по в. гр. д. № 1178/2010 г. на ВОС е прогласена за недействителна по отношение на тях покупко-продажбата, извършена с нот. акт № 137, т. VІІ, дело № 1411 от 17.02.2009 г.

Ответникът е оспорил иска, като претендира, че той е собственик на целия имот с идентификатор ***, с площ от 781 кв.м, който придобил с нотариалния акт от 06.08.2018 г. Твърди, че решението по гр. д. № 1178/2010 г. на Окръжен съд - Варна, постановено по воден иск по чл. 135 ЗЗД, влязло в сила на 16.11.2011 г., не било отбелязано или вписано поне до момента, в който той купил имота - 06.08.2018 г., поради което не може да му бъде противопоставено. При закупуване на имота установил и че първият иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД бил отхвърлен, а към този момент не била вписана исковата молба по втория иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от М. Т. П. и З. Х. Я.. Оспорва твърденията на ищците, че са придобили собствеността върху описаната реална част от имота, като счита, че не са налице законовите предпоставки за това. Твърди, че със завеждането на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД през 2009 г., както и през 2018 г., ищците са заявили, че не са собственици на имота или на част от него и са претендирали от съда да обяви сключения от тях предварителен договор за окончателен, което обективира признание, че фактическата власт се упражнява върху чужда вещ, както и готовността да се придобие собствеността на деривативно основание.

Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

На 12.01.2004 г. З. Я. и М. П. са получили владението на процесния поземлен имот - ПИ № * по КП от 1996 г. на м. „Б.-“, идентичен с гореописаната реална част от ПИ с идентификатор ***, въз основа на сключен с Г. С. и Й. П. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с нотариална заверка. При сключването му продавачите са се легитимирали като собственици на процесния имот въз основа на решение № 493/24.04.1998 г. на ПК - Варна, с което на наследниците на Д. Н. С. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на лозе 2 от 13.860 дка, шеста категория, находящо се в терен по § 4 на Г., в местност „К.“, при граници и съседи: по плана на стари имотни граници на м. „Б.-” („К.“), изготвен през 1997 г., имотът представлява пл. № *, при граници: пл. № *, заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с други документи.

Преди да се сбъдне вътрешното процесуално условие - изтичане на петнадесетдневен срок от влизане на ПНИ за имота в сила, купувачите са завели срещу продавачите по договора иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, по който е образувано гр. д. № 6005/2009 г. по описа на ВРС, като с влязло в сила на 10.12.2013 г. решение по същото искът е отхвърлен като преждевременно предявен.

Планът на новообразуваните имоти (ПНИ) досежно процесния имот е влязъл в сила на 29.11.2017 г., като една част от имотите по този план представляват земеделска земя, а останалата част попада в околовръстния полигон на селищно образувание по § 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта относно новообразувани имоти с №№ 3330 и 9572.

Налице е висящо дело пред ВРС - № 9230/2018 г., по нов иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ - Варна с вх. рег. № 2653 от 17.02.2009 г., под № 137, т. VІІ, дело № 1411 от 17.02.2009 г., Г. С. и Й. П. са продали поземлен имот № 1164 в м. „Б.-“, район „А.“, [населено място], целият с площ от 723.46 кв.м, на М. С., по време на брака му с Н. С. Д.-С., и на Р. П., по време на брака му с С. Р. П..

Й. П. е починала на 11.05.2017 г., а Р. П. - неин син - на 02.02.2012 г.

На 06.08.2018 г. М. Г. С. (син на Г. С.), заедно със съпругата му Н. С. Д.-С., наследниците на Р. Ю.

П. (починал на 02.02.2012 г. - син на Й. П.) и съпругата му С. Р. П. са продали на С. А. С. ПИ с идентификатор *** по КККР, целият с площ от 781 кв.м, като сделката е обективирана в нотариален акт № 166, т. LII, вх. peг. 21084/06.08.2018 г. на СВ - Варна.

Въз основа на издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 14159/2018 г. по описа на ВРС, с която С. Р. П., Ю. Р. П., Д. Р. П., М. Г. С. и Н. С. Д. са осъдени да предадат разделно на С. А. С. поземлен имот с идентификатор ***, е образувано изп. д. № 20188080400638 по описа на ЧСИ З. Д., като по същото, на 10.04.2019 г., С. С. е въведен в процесния имот. Въводът е отменен на основание чл. 435, ал. 5 ГПК по жалба на З. Я., с решение № 1177/18.10.2019 г. по в. гр. д. № 867/2019 г. на ВОС.

С влязло в сила на 16.11.2011 г. решение № 1444/29.11.2010 г. по в. гр. д. № 1178/2010 г. на ВОС (вписано в СВ на 14.05.2019 г.), е прогласена за недействителна по отношение на ищците извършената покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 137, т. VІІ, дело № 1411 от 17.02.2009 г.

Въззивният съд е посочил, че спорно по делото е дали ищците са придобили собствеността на процесния имот по силата на въведеното от тях придобивно основание - изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от 12.01.2004 г. до подаване на исковата молба в съда - 7.05.2021 г.

Визирал е, че основателността на предявения иск предполага установяване от М. Т. П. и З. Х. Я., чиято е доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване, че са осъществявали трайна, явна и необезпокоявана фактическа власт по отношение на процесния имот с намерение за своене в изискуемия за това период от време - 10 години, съгласно чл. 79 ЗС, както и липса на законови пречки за придобиване на собствеността съгласно индивидуалните характеристики на спорния имот.

Окръжен съд – Варна е заключил, че в конкретната хипотеза не са налице законови пречки за придобиване на собствеността съгласно индивидуалните характеристики на процесния имот. В тази връзка същият е намерил за неправилен извода на първоинстанционния съд за липса на завършена реституционна процедура.

Въззивният съдебен състав е приел, че е безспорно, че решение № 493/24.04.1998 г. на ПК - Варна, с което е било възстановено правото на собственост на наследниците на Д. Н. С. в съществуващи (възстановими) стари имотни граници на имот - лозе от 13.860 дка, шеста категория, находящо се в терен по § 4 на Г., в местност „К.“, е постановено преди изменението на нормата с ДВ, бр.

68/30.07.1999 г. Съобразил е практика на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 809/14.01.2011 г. по гр. д. № 1889/2009 г., I г. о., решение № 262/13.07.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г., I г. о., решение № 588/29.05.2010 г. по гр. д. № 1350/2009 г., I г. о., решение № 106/19.05.2011 г. по гр. д. № 1326/2010 г., II г. о., решение № 23/22.05.2017 г. по гр. д. № 2856/2016 г., І г. о.), съгласно която решенията 3

(като процесното от 1998 г.), издадени при действието на първоначалната редакция на § 4к ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98/28.10.1997 г.), преди изменението на нормата (ДВ, бр. 68/30.07.1999 г.), имат конститутивно действие и възстановяват правото на собственост. Аргументацията за това е, че имотът е индивидуализиран по кадастралния план.