Решение № 20007 от 24.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20007 гр. София, 24.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110108800 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, предявена от “Топлофикация София” ЕАД срещу С. А. П., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че С. А. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 378, 14 евро /739,58 лева/ – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. № ******, за периода от 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.08.2020г. до окончателното погасяване, 54, 69 евро /106, 97 лева/ – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 18.08.2023 г., 27, 65 евро /39, 60 лева/ – главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.08.2020 г.. до окончателното погасяване, 4, 78 евро /9, 35 лева/ – обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 18.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 14.09.2023 г. по ч.гр.д.

48880/23 г. по описа на СРС, 88 с-в.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по отношение на топлоснабден имот в ********************************************** въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане.

1

Твърди, че ответната страна притежава качеството потребител на топлинна енергия, тъй като е вещен ползвател на топлоснабден имот и отговаря за заплащане на доставената топлинна енергия. Сочи, че в случая деистващи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от “Бруната” ООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение. Моли за уважаване на исковете, претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Ю. Д. в качесвтото му на особен представител на С. А. П., в които исковете се оспорват по основание и по размер.

Оспорва твърденията на ищеца, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия, както и че е ползвал топлинна енергия в претендирания размер, като заявява, че топлофикационното дружество не е доставяло топлинна енергия в претендираното качество и количество. Оспорва наличието на договор между етажната собственост и дружеството, извършващо дялово разпределение, както и че е извършван отчет на уредите. Моли за отхвърляне на исковете.

С определение от 05.08.2026 г. като трето лице помагач по делото е конституирано “Далсия” ООД, което дружество е изразило становище, че дяловото разпределение е извършено съгласно законоустановените правила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 48880/2023 г.по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 14.09.2023 г.г.

Заповедта е връчена на длъжника С. А. П. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като са събрани данни, че длъжникът не живее на регистрирания му адрес, няма данни за работодател и липсват данни за извършвана стопанска дейност, поради което са дадени указания по чл.

2

415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността на иска за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

Съдът приема, че по делото се установя че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Топлофикация София“ ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия.

В случая от събраните писмени доказателства се установява, че по силата на сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 100, том III, рег. № 2638, нот. д. № 357/2016 г., съставен от нотариус А. Л., А. Т. Г. и И. В. Г. в качеството им на продавачи продали на С. П. А. в качеството му на купувач собствения си недвижим имот, представляващ апартамент

№

12, в

******************************************************. По делото е приет като писмено доказателство и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, том I, рег. № 3

4435, дело № 53 от 2017 г., съставен от нотариус П. П.а, видно от който на 03.05.2017 г. С. А.

П. дарява на сестра си С. А. Ц. придобития недвижим имот в ********, като си запазва пожизнено правото на ползване върху същия. По делото е прието като доказателство и заявление-декларация от 29.06.2016 г., видно от което ответникът желае по отношение на топлоснабдения имот в ***********************************************, с аб. № ****** да се открие партида на негово име. При това положение съдът намира за несъстоятелни възражения на ответника, че не се доказва качеството му потребител по делото. Напротив при съвместна преценка на всички събрани и неоспорени писмени доказателства, вклююително съдържащи неоспорен подпис на ответника, съдът намира, че С. А. П. се легитимира като носител на вещното право на ползване по отношение на процесния период, респективно той е страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Основното задължение на потребителя е било да заплаща цената на доставената топлинна енергия, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ.. По делото нито се твърди, нито се доказва С. А. П. да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период същият е бил потребител на топлинна енергия по силата на облигационно отношение за процесния недвижим имот съдът прави извод, че между С. А. П. и „Топлофикация София“ ЕАд е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

По делото е приложено извлечение от вестник „Монитор“, видно от който същите са публикувани на 11.07.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

4

В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на “Бруната България” ООД /чийто правоприемник е „Далсия“ ООД/, по силата на сключен договор от 31.10.2002 г., съгласно взето решение на Общото събрание на етажната собственост от 16.09.2002 г. По делото е приложен и Договор от 09.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и “Бруната” ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда етажна собственост. В изпълнение на съдебно разпореждане третото лице помагач е предоставило по делото документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение. От събраните по делото доказателства се установява, че сградата е топлоснабдена и е извършвано дялово разпределение, поради което и претенцията е установена по своето основание.