Решение № 684 от 24.08.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. Бургас, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20252100501196 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 3970/22.04.2025г. по описа на РС Несебър, подадена от В. В. Д., чрез адв. Звезделина Неделчева, съдебен адрес: гр. Несебър, Автогара Слънчев бряг, офис сграда „Каравел“, офис 2, против Решение № 61 от 25.02.2025г. постановено от РС Несебър по гр.д.№ 779/2024г. по описа на същия съд.

С посоченото решение, В. В. Д., БУЛСТАТ ***, гражданин на ***, роден на *** г. в М., с адрес: ***, ***, е осъден на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС да заплати на собствениците в Етажна собственост в комплекс „С.С.“ - сграда с идентификатор № *** по КККР на ***, комплекс „С.С.“, представлявани от управителя Вадим Липин, сумата от 2560,86 лева, представляваща дължими вноски към етажната собственост за собствените на ответника СОС с ид. № № *** и ***, въз основа на решения на общото събрание на етажната собственост, взети на 13.05.2024 г., от която сума в размер на 1222,29 лева за СОС с ид. № *** /вкл. 930,26 лева – вноска за разходи по чл. 50 от ЗУЕС и 292,03 лева – вноска за разходи по чл. 51 от ЗУЕС/; и сума в размер на 1338,57 лева за СОС с ид. № *** /вкл. 1046,54 лева – вноска за разходи по чл. 50 от ЗУЕС и 292,03 лева – вноска за разходи по чл. 51 от ЗУЕС/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2024 г. до окончателното изплащане.

В. В. Д., е осъден на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на собствениците в Етажна собственост в комплекс „С.С.“ - сграда с идентификатор № *** по 1

КККР на ***, комплекс „С.С.“, представлявани от управителя Вадим Липин, сумата от 4,90 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 2560,86 лева за периода от 01.07.2024 г. – 05.07.2024 г.

В. В. Д., е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на собствениците в Етажна собственост в комплекс „С.С.“ - сграда с идентификатор № *** по КККР на ***, комплекс „С.С.“, представлявани от управителя Вадим Липин, сумата от 750 лева – направени съдебно-деловодни разноски.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика, както и като постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон, тъй като изложените от него възражения не били обсъдени, а доказателствените му искания не били уважени.

Сочи се, че с отговора на исковата молба, ответникът изрично е направил възражение, че ищецът не е извършвал реална поддръжка на сградата, нито ремонти на сградата за процесния период, поради което намира, че исковите претенции са неоснователни поради липса на реално изпълнение. В тази връзка е отправил доказателствено искане да бъде задължен ищеца да представи платежни документи и фактури за направените разходи, по което искане съдът не се е произнесъл. Цитира съдебна практика според която, за да се дължат разходи за ремонт, следва да бъде доказано реалното им извършване, в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на лицата, които не са извършили възложената им работа. Заявява, че с отговора на исковата молба е оспорил определената сума от 219400 лв. за ремонтни дейности, при положение, че в сградата не са били предприемани такива. Счита, че тъй като не са били представени документи за извършване на ремонтни дейности в размер на 219400 лв., правото му на защита е нарушено, а претендираните суми от етажната собственост не отговарят на действително нужната сума за извършването на ремонтни дейности. Намира за неправилен извода на съда, че това негово възражение е несъстоятелно.

На следващо място е изложено оплакване, че съдът неправилно е приел, че не следва да разглежда възражението на ответника за нищожност на решението за определяне на площообразуване от 23.07.2018 г. Сочи, че с отговора на исковата молба е оспорил начина на определяне на идеалните части за самостоятелните обекти в комплекс „С.С.”, като според него същите са определени в разрез с разпоредбата на чл. 17, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗУЕС.

Изтъква, че според цитираните разпоредби идеалните части се одобряват с решение на общото събрание, взето с мнозинство не по-малко от две трети от самостоятелните обекти в сградата или входа, докато от протокола за проведеното на 23.07.2018г. общо събрание се установява, че на него са присъствали 50,712%. Затова намира, че решението по т.1 от ОСЕС на 23.07.2028г. е нищожно, поради липса на необходимото за приемането му квалифицирано мнозинство. Акцентира, че твърденията на ищеца, че решението е прието с единодушие е невярно.

Развити са доводи, че решението на ОСЕС е нищожно и когато “липсва“, т.е. не е взето решение на ОСЕС, въпреки че така е отразено в протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС“, като се позовава на практика на ВКС в този смисъл. Намира, че решение без липса на кворум е 2 липсващо решение, тъй като без наличието на кворум съвкупността от физически лица не притежава онази характеристика, която я превръща в колективен орган на друг, отделен правен субект, и поради това не може да участва в процеса на волеобразуване на съответното юридическо лице. Изтъква се, че в проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника е оспорил представеното по делото площообразуване, доколкото същото било изготвено от некомпетентно лице- Вадим Липин, който към 23.07.2018г. не е имал необходимите правомощия от етажната собственост „С.С.“ /не е бил неин управител/, както и необходимите знания /не е бил лицензиран оценител/.

Намира за неправилен извода на съда, че с разпоредбите на чл.17, ал.4-6 от ЗУЕС не са предвидени императивни изисквания за форма или ценз на лицето, което да изготви площообразуването, както и констатацията на съда, че като база за определяне на таксите за ремонт може да се ползва площообразуване, изготвено от Вадим Липин. Изтъква, че се е снабдил с площообразуване /ценообразуване/ на ваканционно селище „С.С.“, изготвено от оценителя инж.Здравка Андреева, данните от което се разминават с тези на площообразуването, изготвеното от Вадим Липин. Намира, че правото му на защита е нарушено, тъй като от него се претендират неоснователно суми. Моли по делото да се приеме като доказателство ценообразуването, изготвено от в.л. Здравка Андреева, както и отговор от Община Несебър.

Въззивникът е оспорил и начина, по който е определен размера на разходите по чл.51 от ЗУЕС, като в тази връзка е отправил доказателствено искане ищецът да бъде задължен да представи книгата на етажната собственост, което е оставено без уважение от съда. Счита, че ищецът не е ангажирал доказателства за броя на собствениците, ползвателите, обитатели и членовете на техните семейства, поради което намира, че не е ясно въз основа на какви данни разходите са разпределени на 138 собственици. В тази връзка изтъква, че представената с исковата молба таблица за броя на собствениците е била оспорена.

Иска от съда решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Етажна собственост в комплекс „С.С.“ - сграда с идентификатор № *** по КККР на ***, комплекс „С.С.“, представлявана от управителя Вадим Липин, чрез адв. Невена Чакърова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Пиротска“ № 11, ет.2, ап.ляв.

С него въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

По оплакването във въззивната жалба, че ищецът не е извършвал реална поддръжка на сградата, нито ремонти на същата, заявява, че в случая е предявен иск с правно основание чл.38 ЗУЕС, според която норма решенията на Общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Следователно, в тази хипотеза законът не изисква управителят да представи разходно - оправдателни документи и доказателства за извършена поддръжка и ремонтни дейности в ЕС, за да може предявените срещу етажния собственик искове да бъдат уважени като основателни и доказани. Сочи се, че гласуваните на ОС суми се плащат авансово от етажните собственици, а не след извършване на съответните дейности поддръжка, ремонти и др. Логиката на закона е такава, че първо трябва да има приходи в ЕС, 3 след което да се предприемат планираните дейности, като недостигът на средства е пречка за извършване на поддръжка и ремонт. Намира, че в случая не се касае за договорно управление, за да се доказва пред съда изпълнение на договорните задължения, а всеки етажен собственик е длъжен по силата на закона и на основание влезли в сила решения на ОСЕС да заплати припадащите му се суми по чл.50 и чл.51 ЗУЕС. Изтъква, че съгласно чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноски, определени за Фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части,а според нормата на чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Намира за неоснователно и оплакването на въззивника, че съдът не се е произнесъл по всичките му доказателствени искания и по- конкретно за представяне на разходооправдателни документи. Напротив, съдът го е приел за неотносимо, поради което не го е уважил, същевременно е разпределил доказателствената тежест за установяване на релевантните обстоятелства и е указал кои факти следва да се установяват от всяка от страните, като процесуалният представител на въззивника заявил, че няма възражения по проекта за доклад.

Във връзка с оспорването на сумата от 219400 лв. за извършване на ремонтни дейности, въззиваемият посочва, че тази сума е гласувана за разходи по чл.50 ЗУЕС на проведеното на 13.05.2024г. ОС. Сочи, че бюджетът на ЕС, от който част е и сумата за разходи по чл.50 ЗУЕС, не е бюджет в същинския смисъл на думата, затова и за него не се изискват счетоводно - оправдателни документи, а от друга страна касае бъдещ период, поради което няма възможност при приемането му да съществуват разходно – оправдателни документи. Изтъква, че въпросът за размера на бюджета на ЕС е въпрос на целесъобразност и по никакъв начин не подлежи на съдебен контрол.

Счита, че преценката за законосъобразност по чл.11. ал.1. т.4 от ЗУЕС е във връзка с правомощието на общото събрание да приема бюджет, чиято съставна част е както разходната част, така и приходната част. В приетия от ОС бюджет на ЕС били налице разходна и приходна част, а освен това било ясно какво ще бъде разходвано, както и от къде ще дойдат приходите, поради което намира възраженията за незаконосъобразност за неоснователни. В случая детайлно били представени предложените /а в последствие и приети/ разходи по пера. Въз основа на така заложените разходи били определени и приходите в бюджета. Видно от графа „приходи“ за процесната сграда бил заложен приход, равен на калкулирания разход за сградата, а именно 259 700лв. Разпределянето на този приход между собствениците следвало да се извърши съобразно предвиденото в закона чл.50 и чл.51 от ЗУЕС. Съгласно чл.11, ал.1, т.4 от ЗУЕС ОС на ЕС приема годишен бюджет за приходите и разходите, според чл.23, ал.1, т.4 ЗУЕС управителят на ЕС изготвя годишния бюджет за управлението, поддържането и ползването на общите части на ЕС. В заключение намира, че бюджетът за 2024/2025г. бил приет от ОСЕС при спазване на горецитираните норми.

4

На следващо място се посочва, че ЗУЕС създава задължение за управителя да се отчита ежегодно пред ОС, но липсва задължение на ЕС по образувани дела по чл.38 ЗУЕС да представи разходно - оправдателни документи. В тази връзка се изтъква, че етажен собственик, който не е заплатил задълженията си към ЕС не може да поставя плащането и основателността на исковете в зависимост от представени счетоводни документи. Съгласно константата съдебна практика, дължимостта на сумите за разходи по чл.50 ЗУЕС (ремонти) и за разходи по чл.51 ЗУЕС (за управление и поддръжка), не е обвързана по никакъв начин от това дали реално през посочения период са били извършвани тези дейности. Развити са подробни съображения.