Акт № 1360 от 10.11.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1360 гр. Велико Търново, 10.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20264110101751 по описа за 2026 година

Ищецът «Профи Кредит България» ЕООД излага в исковата си молба, че по искане на ответника и след предоставяне на необходимата информация е сключил договор за потребителски кредит № *** г., по силата на който му е предоставил кредит в размер на 2300,77 евро при срок на кредита- 36 месеца, размер на вноската- 111,05 евро; ГПР 49,20%, ГЛП 41%, лихвен процент на ден- 0,11% и общо задължение – 3997,82 евро.Посочва, че ответникът е закупил допълнителни услуги- «***», за която дължи възнаграждение от 920,16 евро и «***», за която дължи възнаграждение от 1150,56 евро. Твърди, че общото задължение е 6068,54 евро, а месечната вноска- 168,57 евро.

Заявява, че с част от сумата е рефинансиран друг кредит на ответника към дружеството / 1452,46 евро/. Твърди, че ответникът е получил сумата от 848,36 евро след рефинансирането по посочена от него банкова сметка.

Навежда, че с анекси от *** г. и от *** г. са изготвяни нови погасителни планове. Излага, че ответникът е платил общо сумата от 4626,53 евро, но поради неизпълнение на задълженията по договора при настъпил падеж на *** г. е поискал и е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на РС ***.

Моли съда да приеме за установено дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение- сумата от 918,49 евро главница; сумата 303,30 евро 1 договорно възнаграждение за периода *** г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумите от 255,66 евро за закупена услуга «***» и от 329,08 евро за закупена услуга «***», както и 306,27 евро - мораторна лихва за забава от ***г. –датата на изтичане на погасителния план до подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху главниците от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.С писмено становище поддържа исковете.

Ответникът Б. Г. Б. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който заявява неоснователност на претенциите. Не оспорва сключването на ДПК, но счита, че същият е нищожен поради нарушения на императивни разпоредби на ЗПК- чл. 11 и чл.19,ал.4 от ЗПК, като развива подробни доводи, включително относно допълнителните услуги «***» и «***».Твърди, че към момента е платил сумата от 5720,70 евро. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен, поради недействителност на договора. Претендира разноски. В съдебно заседание с писмено становище на пълномощника си адв.М. от АК *** поддържа изложеното становище.

Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на *** г. Б. Г. Б. е поискал отпускане на потребителски кредит "***". На същата дата е сключен договор за потребителски кредит "***" с № *** , видно от който на заемателя е предоставена сумата от 4500 лева, със срок на погасяване 36 месеца, при ГПР 49,20%, ГЛП 41% , лихвен процент на ден 0,11%. Дължимата сума по кредита е 7819,07 лева. В договора за кредит е посочено, че е поискана и предоставена допълнителна услуга „***“, за която се дължи възнаграждение 1800 лева и допълнителна услуга „ ***“, за която се дължи възнаграждение 2500 лева. Размерът на вноската по закупени допълнителни услуги е 112 лева и тя е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.Така общото задължение възлиза на 11869,07 лева. Приети са Общи условия към договора за потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр, погасителен план, всички неразделна част към договора.

Представеното платежно нареждане от*** г. удостоверява превода на сумата 2 от 1659,24 лева , извършен от кредитора по сметка на кредитополучателя в "УникредитБулбанк“ . С Анекс №*** г. и Анекс №*** г. са договорени нови погасителни планове. Прието е извлечение по сметка от *** г. относно дължими и платени суми с разбивки по пера, като видно от него, към ***г. общо платената сума по кредита е 4626,53 евро. Приобщено е частно гражданско дело № *** г. на РС ***, по което е издадена заповед за изпълнение № *** г. по чл.410 от ГПК срещу ответника в полза на ищеца, за сумите от 918,49 евро представляваща главница - неплатена падежирала главница, дължима до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план за периода от *** г. до ***г., ведно със законната лихва за период от *** г. до окончателното изплащане на вземането;303,30 евро представляваща договорна лихва - неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителния план за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва за период от *** г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 40,26 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро. Отхвърлено е заявление вх.№ ***г. на ***РС, тъй като са налице неравноправни клаузи.

Макар да липсва изрично произнасяне, очевидно заявлението е отхвърлено в останалата му част от предявените вземания за сумите- 255,66 евро за периода *** г. неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „***“; 329,08 евро за периода *** г. неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „***“, ведно със законна лихва върху тези суми от *** г. до окончателното изплащане; мораторна лихва от 306,27 евро за периода *** г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и имаща за предмет посочени в заповедта за изпълнение суми, срещу която длъжникът-ответник е възразил. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага установяване наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има качеството 3 кредитор, а ответната страна качеството длъжник, изправността на кредитора по договора, основанията на които претендира вземането, както и неговият размер. Ищецът основава претенцията си на договор за потребителски кредит, сключен при Общи условия, при който има постигнато съгласие относно размера на предоставената в заем сума, ГЛП и ГПР, размера на месечните вноски и падежа на задължението. Налице са доказателства за реалното предаване на заетата сума от заемателя, като не се спори, че е направено искане за рефинансиране със сумата от 1452,46 евро, след което е преведена сумата от 848,36 евро. Падежът на договора, имайки предвид анексите към него, е настъпил на ***г. Макар приложеното извлечение от сметка да е частен свидетелстващ документ, от който страната черпи изгодни за себе си факти, при липса на доказателства за противното съдът приема, че ответникът е погасил сумата от общо 4626,53 евро към 27.03.2026 г., като последното плащане е направено от кредитополучателя на *** г. Ищецът претендира вземане за сумата от 918,49 евро, представляваща неплатена падежирала главница; 303,30 евро, представляваща неплатено падежирало договорно възнаграждение, за периода от *** г. до *** г. и законна лихва върху главницата от ***г. до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът от своя страна отрича съществуването на вземанията, като релевира възражения за недействителност на договора за потребителски кредит поради противоречието му със закона- чл.26,ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 22 от ДПК, вр. с чл.11 и чл.19,ал.4 от ЗПК. Тъй като се касае за потребителски кредит към процесния договор са приложими освен разпоредбите на ЗЗД, също на специалните закони- ЗПК и ЗЗП. Ответникът – страна по кредитното правоотношение има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и като такъв попада под защитното действие на ЗЗП, който в Глава Шеста предвижда служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени такива. В Глава шеста от Закона за потребителския кредит, чл. 22 предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая е спазена писмената форма за действителност на договора, процесният договор съдържа годишният лихвен процент – 41%, посочен е ГПР – 49,20 %, лихвеният процент на ден- 0,11% и общо дължимата сума по кредита- 7819,07 лева, като в чл. 5 от Общите условия, с 4 които потребителят е декларирал, че се е запознал са посочени взетите предвид допускания. Анализирайки съдържанието на договора, анексите към него, както и ОУ съдът намира, че противно твърденията на ищеца, възраженията на ответника относно нарушаване на разпоредбите на чл. 11, т.

9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не е действителният такъв, са основателни. С договора е уговорено възнаграждение за закупени допълнителни услуги «***» и «***» възлизащо в общ размер на 4050 лева, като това възнаграждение е разсрочено на месечни вноски от по 112,50 лева, които видно от договора и погасителния план се заплащат към месечните вноски по кредита и формират общ краен размер на задължението от 11869,07 лева. Съдът споделя доводите на ответника, че това договорено възнаграждение за пакета от допълнителни услуги представлява печалба за кредитора, която е следвало да бъде включена в ГПР съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК, според който годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ - това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Включените в този пакет услуги по своята същност представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, поради което за тях възнаграждение не следва да се дължи. С този пакет кредитора начислява допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля многократно посочения в договора от 49,20% при възнаграждение за допълнителния пакет / 4050 лева/, 5 което е почти колкото размера на отпуснатия заем /4500 лева/.

Действителният размер на ГПР е много по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С уговорените възнаграждения за допълнителните услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като те не съставляват плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Така съгласно чл.

19,ал.5 от ЗПК клаузата определяща ГПР е нищожна, а последицата от неизпълнението да се посочи действителния размер на ГПР според изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ГПК е обявяването на договора за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 26,ал.1, пр. първо от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал.1,т.10 , чл. 19,ал.4 и чл. 22 от ЗПК. При това съгласно чл.23 от ЗПК потребителят ще дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи. Видно от извлечението от сметка, представено от ищеца, към 27.03.2026 г. ответникът е заплатил общо сумата от 4626,53 евро, тоест, чистата сума по кредита- 4500 лева, се явява погасена изцяло. При тези изводи на съда предявеният установителен иск, с който се иска да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 918,49 евро, представляваща неплатена падежирала главница, ведно със законната лихва за период от *** г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 303,30 евро, представляваща договорна лихва за периода от *** г. до *** г. се явява изцяло неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. В заповедното производство са направени искания за присъждане на сумите за допълнителни услуги «***» и «***», ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и за мораторна лихва за забава, които са отхвърлени от заповедния съд. Ищецът е спазил срока за предявяване на осъдителни претенции за тези суми и е довнесъл дължимата държавна такса, което в съвкупност води до извода за процесуалната им допустимост. Разгледани по същество осъдителните искове с правно основание чл.415,ал.1,т.3 ГПК, вр. с 79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са неоснователни и подлежат на отхвърляне. От представените писмени доказателства безспорно се установява, че съгласно договора за потребителски кредит сключен между страните, кредитополучателят е закупил допълнителна услуга „***“, която според т.15 от Общите условия представлява предоставяне на приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на кредит 6 преди кредитоискателите, които не са закупили тази услуга и в рамките на 1 час , считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на «Профи Кредит България» ЕООД. Кредитополучателят е закупил и допълнителната услуга «***», която според т. 15.2 от ОУ предоставя правото на кредитополучателя да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответни специфични изисквания, описани в ОУ, за което се подписват анекси. За първата незадължителна допълнителна услуга се заплаща възнаграждение от 1800 лева, а за втората-възнаграждение от 2250 лева, платими заедно с месечните погасителни вноски по кредита съгласно погасителния план. Освен аргументите, изложени по-горе досежно недействителността на договора за потребителски кредит, поради което дължима е само чистата стойност по него, следователно, недължими са всякакви други вземания- за лихви, такси, включая вземания за възнаграждения относно пакета допълнителни услуги, следва да се допълни следното:

Разпечатката съдържа 20 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fec1181f-ba6e-443f-b06c-3c55cbf2286d