Решение № 10771 от 22.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10771 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110136573 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. 1 и 3 ЗЗД от И. К. В. срещу „Вива кредит“ ООД за прогласяване нищожността на договор за паричен заем Standart 14 № 5742143 от 17.10.2021 г. като противоречащ и заобикалящ закона и накърняващ добрите нрави.

Ищецът твърди, че между него и „Вива кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем Standart 14 № 5742143 от 17.10.2021 г. за сумата от 1000 лв., при ГПР в размер на 49.34%. В чл. 1, ал. 3 от договора се предвиждало такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 395.08 лв., а в чл. 4 от договора се предвиждало задължение за предоставяне на обезпечение, като за неизпълнението се за което се предвиждала неустойка в размер на 263.48 лв., които суми следвало да се включат в ГПР. При включване на посочените суми в ГПР, стойността на кредита нараствала значително, което водело до недействителност на договора, което представлявало нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗЗП. Таксата за такса за експресно разглеждане на кредита и неустойката противоречали на добрите нрави. Пред съда страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Посочва се, че в случая нямало нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗЗП и ГПР бил формиран по определение в ЗПК начин. Излагат се твърдения, че в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит. Неоснователни били твърденията за нарушение на чл.

1

11, ал. 1, т. 9 и 11 от ЗПК. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Предявени са насрещни обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД от „Вива кредит“ ООД срещу И. К. В. с искане ответникът да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 935.50 лв., представляваща представляваща главница по договор за паричен заем Standart 14 № 5742143 от 17.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 104.63 лв. представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.11.2021 г. до 02.05.2022 г.

В насрещната искова молба се поддържа, че на 17.10.2021 г. между „Вива кредит“ ООД и И. К. В. бил сключен договор за паричен заем Standart 14 № 5742143, в резултат на който на ответника му бил предоставена сумата от 100 лв. Съгласно договора за кредит размерът на възнаградителната лихва бил 120.14 лв., като кредитът е следвало да се върне чрез на 14 бр. равни двуседмични вноски, всяка от 108.23 лв. Ищецът бил начислил на ответника такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 395.08 лв. Излагат се твърдения, че ответникът бил извършил едни плащане на 12.11.2021 г. в размер на 127.05 лв. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа насрещната исковата молба, прави уточнение на насрещната искова молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК И. К. В. е подал отговор на насрещната исковата молба, в която оспорва предявените искове. Посочва, че вземанията произтичали от нищожен договор за кредит. Посочва, че бил извършил плащане на сумата от 127.05 лв., с която сума следвало да се погаси единствено главница. Разпоредбата на чл. 4 от договора била нищожна и целяла допълнително обогатяване на кредитора, което водело да нищожност на договора. Таксата за експресно разглеждане на договора била нищожна на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което също водело до нищожност на договора. Ответникът не бил уведомен за обявената предсрочната изискуемост на договора. Пред съда страната поддържа отговора на насрещната исковата молба, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обявени обстоятелствата, че между „Вива кредит“ ООД и И. К. В. бил сключен договор за паричен заем Standart 14 № 5742143 от 17.10.2021 г. за сумата от 1000 лв. Посочените обстоятелства се установяват и от представения договор 2 паричен заем Standart 14 № 5742143 от 17.10.2021 г., сключен между „Вива кредит“ ООД, като заемодател и И. К. В. като заемател, съгласно който на заемателя е предоставена сумата от 1000 лв., със срок на връщане от 28 седмици на 14 вноски, при фиксиран лихвен процент по заема 40.32 %, годишен процент на разходите на заема 49.34 %, като общият размер на задължението с включена такса експресно разглеждане н кредита възлизал на 1515.22 лв. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 395.08 лв. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължавал в 3-дневен срок от подписването на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по този договор, а именно: поръчител – физическо лице или банкова гаранция. Съгласно чл. 4, ал. 2 е предвидено в случай на неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1 на заемателя се начислява неустойка за в размер на 263.48 лв., която се разсрочвала на равни части, като всяка част била платима на съответната падежна дата и в този случай дължимата вноска била 127.05 лв., а общото задължение ставало в размер на 1778.70 лв. В чл. 8, ал. 4 се предвижда, че при допусната първа забава от заемателя в заплащането на коя да е погасителна вноска с повече от 50 календарни дни, същият следва да предостави на заемодателя съгласие за директен дебит, както и в банковата сметка по дебитното съгласие да има разполагаеми парични средства, с които Заемодателят да може удовлетвори вземането си, като в случай че не бъде предоставено дебитно съгласие и/ или в банковата му сметка няма достатъчно парични средства, от които заемодателят да се удовлетвори, на 61-ия ден забава в заплащането на погасителна вноска заемателят дължи 30 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Съгласно чл. 8, ал. 5 при първа забава на заемателят в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 110 (сто и десет) календарни дни, същият се задължава в срок до изтичане на 120- дневния период на забавата да предостави на Заемодателя удостоверения за наличието или липсата на задължения но чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, издадени oт Национална агенция за приходите и от общината по постоянния адрес на Заемателя, като от посочените документи следва да е видно, че заемателят няма задължения към държавата. В случай, че заемателят не предостави изисканите съгласно тази алинея документи или ги предостави, но от тях е видно, че заемателят има задължения към държавата, то той дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 50 лв.

Представена е и справка погасителен план по договора за паричен заем № 5742143/17.10.2021 г.

Представени са и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, както и Общи условия приложими към договори за предоставяне на финанси услуги от разстояние.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че на 3

12.11.2021 г. била заплатена от ищеца сума в размер на 127.05 лв., която послужила за погасяване на задължения, както следва: главница с падеж 01.11.2021 г. в размер на 64.50 лв., погасена договорна лихва с падеж 01.11.2021 г. в размер на 15.51 лв., неустойка с падеж 01.11.2021 г. в размер на 18.82 лв., както и такса експресно разглеждане с падеж 01.11.2021 г. в размер на 28.22 лв., като по договорът нямало последващи плащания.

Съгласно заключението размерът на незаплатените задължения по договора са както следва: главница с падежи от 15.11.2021 г. до 02.05.2022 г. в размер на 935.50 лв., договорна лихва с падежи от 15.11.2021 г. до 02.05.2022 г. в размер на 104.63 лв., неустойка с падежи от 15.11.2021 г. до 02.05.2022 г. в размер на 244.66 лв., такса за експресно разглеждане с падежи от 15.11.2021 г. до 02.05.2022 г. в размер на 366.86 лв.

Настоящият съдебен състав приема, че кредитополучателят И. К. В. е физическо лице, на което с процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност. С оглед на това ищецът има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, което обстоятелство не се явява спорно по делото.

По делото е несъмнено установено, че на 17.10.2021 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.

Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 1000 лв. за срок от 28 седмици, при размер на вноската по кредита: 127.05 лв., годишен процент на разходите /ГПР/ 49.34 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.32 %.

Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК .

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.

146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа 4 на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.