Акт от 15.02.2021, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Русе, 15.02.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Русе, в публично заседание на 27 януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛЕНА ДЯКОВА

ДИМИТРИНКА

КУПРИНДЖИЙСКА при секретаря НАТАЛИЯ

ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 435 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от

Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Русе, представлявана от д-р М.Н. – Директор, подадена чрез адвокат-пълномощник Б. М. ***, против Решение № 260009 от 24.09.2020 г., постановено по АНД № 193/2020 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 33 от 17.07.2020г., издадено от Директора на РЗИ - Русе, с което на А.Д.Д. за нарушение на чл. 63, ал. 4 и ал. 11 от Закона за здравето (ЗЗ), във връзка с т. 4 от Заповед № РД-01-369 от 30.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването и на основание чл.

209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева и е осъдена РЗИ – Русе да заплати на Д. сумата от триста лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Като касационни основания жалбоподателят посочва нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, поради което обжалваното решение било незаконосъобразно и моли съда да отмени решението на РС - Бяла и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – А.Д.Д., чрез процесуален представител – адв. Й. Д. ***, оспорва основателността й.

Претендира и присъждането на разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 24 от делото).

Становището на представителя на ОП -

Русе е, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като съобрази изложеното в жалбата касационно основание, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

След като е анализирал събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 30.06.2020 г. на електронната поща на РЗИ – Русе бил получен сигнал относно неспазване на противоепидемични мерки в Община Две могили, в който било посочено, че служителите били без поставени предпазни маски или други средства, покриващи носа и устата. Във връзка със сигнала била организирана и извършена проверка от служители на РЗИ – Русе и на РУ – Две могили на 02.07.2020 г. на отдел „Устройство на територията и строителството“ на Община две могили в сградата на общинската администрация на адрес: гр. Две могили, бул. „България“ № 84. По време на проверката имало гражданка, която излязла. Същата била без маска и побързала да напусне обекта.

На гишето за обслужване на граждани имало поставена прозрачна защитна преграда, която била с отвор в долната част. Същата не била плътна и отворът бил на височината на лицето. Проверяващите се легитимирали на служителката, обслужваща гражданите на гишето (въззивния жалбоподател), като й обяснили повода за проверката. Попитали я защо е без поставена маска, на което А. Д. обяснила, че гражданите не я чували и обслужването им се затруднявало. Проверяващите я запознали със заповедта на Министъра на здравеопазването, според която се изисквало поставянето на предпазни маски. След отправеното предупреждение А. Д. поставила предпазна маска. В обекта имало още двама служители, които също били без поставени предпазни маски, но те нямали достъп до касата. След като чули разговора между служителя на РЗИ – Русе и въззивния жалбоподател, те също поставили предпазни маски. За извършената проверка бил съставен констативен протокол, в който били отразени констатациите от нея, като липсвали посочени установени нарушения на здравните изисквания и дадени предписания. За установеното нарушение бил съставен АУАН, в който А. Д. вписала възражения, че гражданите не чуват през предпазните стъкла. Впоследствие, в законоустановения срок, подала писмени възражения срещу така съставения АУАН. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП, в което били обсъдени и направените възражения.

При така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна първата съдебна инстанция е счела, че актосъставителят, а впоследствие и АНО неправилно приели, че с описаното деяние въззивният жалбоподател е нарушил т. 4 от цитираната заповед, която предписва задължително поведение за гражданите, които се намират в закрити обществени места, вместо т.

2 от заповедта, чийто адресат се явяват именно служителите в тези закрити обществени места, при непосредственото им обслужване на клиенти.

Решението на РС – Бяла е неправилно.

По делото не е спорно, че ответникът по касация А. Д. заема длъжност старши специалист УТС в отдел „Устройство на територията и строителството“ в Дирекция „Регионално развитие“ на Община Две могили. Установено е, че към момента на проверката служителката е била на работното си място, изпълнявайки служебните си задължения. Т.е. тя се е намирала в административно учреждение, до което всяко лице има достъп и се обслужват граждани. Освен това при проверката е било констатирано, че в помещението, където се е намирала А. Д. е имало и други служители, които също са били без защитни маски. При тези данни за нея е била задължителна противоепидемичната мярка по т. 4 от заповедта именно и с цел осигуряване на превенция и контрол на COVID-19 не само при обслужването на граждани, а и при общуването й с останалите служители в общината. Налице са данни, че повод за проверката на контролните органи в отдел „Устройство на територията и строителството“ в Дирекция „Регионално развитие“ на Община Две могили е бил подаден сигнал в РЗИ - Русе за неносене на маски от страна на служителите в Общината. Това обстоятелство води на извод, че не става въпрос за изолиран случай, а за обичайно поведение от страна на служителите. Деянието е извършено по време на пандемия от COVID - 19 и обявена извънредна епидемична обстановка върху цялата територия на Република България, свързани и със смъртни случаи. С подобно деяние се застрашава живота и здравето на всички лица и се създава предпоставка за разпространението на COVID - 19. Обществените отношения, които се охраняват с цитираната заповед на министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република България, в условията на обявената извънредна епидемична обстановка, са особено значими и неспазването им създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица. В условията на пандемия и обявено извънредно положение в страната, спазването на въведените от изпълнителната власт противоепидемични мерки е задължение и отговорност на всеки гражданин, тъй като е в негов личен и в обществен интерес, като държавните служители с поведението си следва да бъдат пример в това отношение. Нарушението е признато от ответника по касация, като единствената причина, която сочи за неизпълнение на противоепидемичната мярка е, че гражданите не я чували през стъклото. Гореизложеното води на извод, че процесното нарушение е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Към констатираното нарушение АНО правилно е приложил относимите законови разпоредби. С оглед кръга на обществените отношения които охранява Закона за здравето и по-конкретно дадените разпоредби по време на обявена извънредна епидемична обстановка, имащи за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание – на минимума, предвиден от приложимата санкционна норма при спазване изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Така определеният размер на наказанието е напълно достатъчен за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

С оглед гореизложеното решението на Районен съд - Бяла като неправилно следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора.

При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че оспореното наказателно постановление е законосъобразен акт и следва да бъде изцяло потвърдено.

Предвид горното и на основание чл.

63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Русе

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 260009 от 24.09.2020 г., постановено по АНД № 193/2020 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е отменено Наказателно постановление № 33 от 17.07.2020 г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция - Русе и е осъдена Регионална здравна инспекция – Русе да заплати на А.Д.Д. сумата от триста лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и

ВМЕСТО

НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление № 33 от 17.07.2020 г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция - Русе, с което на А.Д.Д. за нарушение на чл. 63, ал. 4 и ал.

11 от Закона за здравето, във връзка с т. 4 от Заповед № РД-01-369 от 30.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването и на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.