Решение № 31 от 13.05.2024, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Брезник, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ

Административно наказателно дело № 20241710200023 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. К. В., чрез пълномощника си адв. М. В. от САК против наказателно постановление № 23-1158-002826/07.11.2023г. на Началник Сектор в ОДМВР, С-р "Пътна полиция" Перник, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 пр. 2-ро от ЗДвП му е наложено административно наказание- „глоба” в размер на 100 лева, лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3-то от ЗДвП, административно наказание- „глоба” в размер на 10лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за това, че на 20.10.2023г. в 15.40ч. в Община Брезник, път PER 2016 с посока на движение от село Красава към град Брезник, управлява собствения си лек автомобил „******“ с рег. № СВ****ХК, като при извършената проверка на входа на град Брезник, се установи, че управлява МПС без преден регистрационен номер. Не носи /не представя/ СРМПС част втора.

Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARBB-0038, като уреда отчита 0 промила алкохол.

Жалбоподателят В. К. В., чрез пълномощника си адв. М. В. от САК, по изложени в жалбата доводи, моли НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. В открито съдебно заседание, жалбоподателя се явява лично и заедно с пълномощника си адв. М. В. от САК, който поддържа изложените в жалбата съображения, като ги доразвива.

Административно наказващия орган – Началник Сектор в ОДМВР, С-р "Пътна полиция" Перник, редовно призован, представител не изпращат, с молбата с която е изпратена административно наказателната преписка изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е подадена от 1 легитимирана страна – наказаното физическо лице, срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН , поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 20.10.2023г. в 15.40 часа свидетелите Д. С. С. и Н. П. Й.– мл. автоконтрольори в сектор "ПП" при ОДМВР – Перник работели в екип, извършвайки контрол по безопасност на движението като били позиционирани на един от входовете на гр. Брезник. Забелязали движещ се по път PER 2016 с посока на движение от село Красава към град Брезник, л. а. „******“ с рег. № СВ****ХК, който бил без поставена предна регистрационна табела, поради което го спрели за проверка. Автомобилът бил управляван от жалбоподателя В. К. В.. Последният бил изненадан от обстоятелството, че липсва предната регистрационна табела. Обяснил на контролните органи, че същият ден, когато бил тръгнал от гр.

София предния регистрационен номер бил на мястото си, поради което според жалбоподателя табелата е паднала в движение по пътя. Жалбоподателя не представил СРМПС част втора на контролните органи.

За констатираните нарушения на чл. 140, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП св. Д. С. С. съставил срещу жалб. В. К. В. АУАН серия GA, № 1108749/20.10.2023г.

Актът е подписан от актосъставителя, както и от свидетеля по него. Последният е предявен на нарушителя и подписан от него, като в частта от акта, в която му се предоставя възможност да даде обяснения и изложи възражения по описаното нарушение е отразено че има възражения.

Препис от акта е връчен на В. срещу разписка, като е посочена датата на неговото подписване 20.10.2023 година.

Възражения по акта не са постъпили в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН пред Началника на сектор "Пътна полиция"-ОД МВР-гр. Перник.

Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административнонаказателната преписка, наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл. 175, ал. 1, т. 1 пр. 2-ро от ЗДвП му е наложено административно наказание- „глоба” в размер на 100 лева, лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т.

1, пр. 3-то от ЗДвП, административно наказание- „глоба” в размер на 10лева за нарушение на чл.

100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат до неговата отмяна.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съдържа всички необходими елементи, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с изискванията на чл. 53 и 57 от ЗАНН.

Същественото в административно – наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това 2 лице го е извършило виновно.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата и място, жалбоподателят е управлявал л. а. „******“ с рег. № СВ****ХК, на който липсвала предната регистрационна табела, както и не е представил СРМПС част втора на проверяващите. Съдът кредитира показанията на свидетеля- Н. П. Й., тъй като неговите показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от него действие на жалбоподателя. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на този свидетел, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

Кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, както и с показанията на Й..

Фактите установени от контролните органи не се оспорват и от нарушителя. В съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП . Съдът намира, че нарушението е извършено от обективна страна.

За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост. При последната деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще настъпи. За да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че регистрационните табели на управлявания от него автомобил не са били поставени на определените за това места.

В конкретният случай предната регистрационна табела на автомобила не само, че не е била поставена на съответното място, а въобще е липсвала, поради което следва да се докаже, че жалбоподателят преди да предприеме управлението на автомобила или по време на движението, преди спирането му от контролните органи, е бил със съзнанието, че на автомобила липсва предната регистрационна табела.

Въпреки изводът за съставомерност на извършеното от обективна и субективна страна, съдът намира се касае за деяние с незначителна обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.

Правната доктрина и съдебната практика последователно приемат, че при обсъждане приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК за всеки отделен казус, следва да се отчита, че водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на деянието, а на втори план стои степента на обществена опасност на дееца. В този смисъл, ако деянието е такова, че въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава този обект, ще е налице малозначителност в най-висша степен, то няма да бъде обществено опасно и следователно няма да бъде престъпно. Дори и когато малозначителността не изключва обществената опасност на деянието, но обосновава една нейна явна незначителност - т. е. такава ниска степен, която не е достатъчна за да бъде третирано като престъпление, съответно нарушение, отново ще е налице 3 хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК . Обществената опасност на дееца оказва влияние в случаите, когато неговите особени качества имат значение /напр. възползване от служебното положение/ или когато се установи завишена степен на неговата лична обществена опасност и тя е довела до повисока степен на обществена опасност на самото деяние.

В конкретният случай съдът намира, че е налице втората хипотеза на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, а именно деянието, макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, не е престъпно, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна.

Съдът приема, че деянието на жалбоподателя изразяващо се в управление на МПС с липсваща само една от регистрационните табели, тъй като задната е била на съответното място, не съставлява не само престъпление, но и административно нарушение, доколкото обществената опасност е присъща не само на престъплението, но и на административното нарушение. Предвид местонахождението на жалбоподателя, мястото, където са били позиционирани контролните органи и посоката на движение на жалбоподателя се установява, че жалбоподателят е бил спрян за проверка в момент, в който е придвижвал автомобила обратно към гр. София и не е знаел, че липсва предната регистрационна табела на автомобила му. Тези обстоятелства обуславят една явно незначителна обществена опасност на деянието, поради което същото не е престъпно и съставлява обстоятелство изключващо отговорността.

Предвид гореизложеното по пункт първи от НП, въпреки изводът за съставомерност на извършеното от обективна и субективна страна, съдът намира, че се касае за инцидентно деяние с незначителна обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК . Предвид конкретната ситуация извършвайки преценка относно пропорционалността между конкретно извършеното деяние, последиците от него и наложеното наказание, съдът намира, че наложените на жалбоподателя наказания дори и в минимално предвидения размер се явяват несъразмерно тежки.

Предвид изложеното съдът намира, че НП по пункт първи следва да бъде отменено.

По нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП по пункт втори НП:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че основателно е ангажирана и отговорността на жалбоподателя за нарушаването на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП .

Посочената норма гласи, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, което управлява.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил съставомерните признаци на вмененото нарушение в обсъжданата част от НП. Безспорно се установява, че жалбоподателят като водач на МПС на установената дата и място е управлявал МПС, като не е носил в себе си свидетелство за регистрация на МПС и е нарушил именно чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП . Не се опровергават фактическите констатации от АУАН. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН в тази част.