Решение № 16 от 11.08.2022, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Първомай, 11.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. З. при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Спасимир Сп. З. Административно наказателно дело № 20215340200198 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 576335-F584748 / 10.05.2021 г од и н а на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на ЕТ „Пецо - П.З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от П. ЗДР. ЗДР. ЕГН **********, за нарушение по чл. 27, ал.

2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

Едноличният търговец лично и чрез процесуалния си представител адвокат А.Г. Ч. от Адвокатска колегия - Стара Загора в Жалбата си и в 1 съдебно заседание моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения за маловажност на случая, за което релевира подробни аргументи, включително при реплика на пледоариите; изтъква и че не претендира разноски.

За въззиваемата страна Национална агенция за приходите процесуалният представител юрисконсулт в Отдел „Обжалване“ при Териториална дирекция - Пловдив Ел. Р. Ф. намира издаденото Наказателно постановление за правилно и законосъобразно и сочи, че не може административнонаказващият орган във всички случаи на нарушения, които не водят до неотразяване на приходи, да се произнася с административен акт – предупреждение; претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

По Резолюция от 16.10.2020 година във връзка със спазване на данъчното законодателство старши инспектор по приходите в Централно управление на Национална агенция за приходите Любл. Н. П. и неин колега на 17.10.2020 година посещават стопанисван от ЕТ „Пецо - П.З.“ търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС – намиращо са в сградата на Община Първомай на улица „Братя Миладинови“ 50 кафеаперитив, но заведението е затворено, тъй като е неделен ден. За посещението е изготвен Протокол от 18.10.2020 година за извършена проверка в обект (бланка серия АА № 0078147).

На 26.10.2020 година проверяваният обект в град Първомай отново е посетен от Л.П. и друг неин колега и този път кафенето работи, обслужвано от П.З..

Извършена е контролна покупка на вода и сок и от жалбоподателя е 2 издаден фискален бон, след което инспекторите се легитимират и във връзка с контролните им функции от паметта на фискалното устройство TREMOL ZM-KL са извадени на хартиен носител отчет департаменти и дневен отчет от 26.10.2020 година (дневен Х отчет) и съкратен отчет на фискална памет от 01.01.2020 година до 26.10.2020 година. От разпечатките е установено, че всички извършвани продажби са отчитани в група „Б“ на фискалното устройство – за продажба на стоки и услуги, които се облагат с 20% ДДС, вместо да се отчитат в данъчна група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС.

За резултатите от инспекцията в присъствието на П.З. е съставен Протокол от 26.10.2020 година за извършена проверка в обект (бланка серия АА № 0076027), а на 05.01.2021 година в град Пловдив в присъствието на жалбоподателя му е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение № F584748.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, чиито показания се кредитират като обективни и логични, и от приетите по предвидения в НПК ред писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка.

От правна страна:

Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се определя издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и задължителните реквизити, които трябва да съдържат бележките. В случая това е Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (преди изменението на заглавието с ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 година), нормата на чл. 27, ал. 1 от която указва, че лицата по чл. 3, с изключение на случаите при дейност по чл. 28 (извършване на сделки с чуждестранна валута) са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите, съответно: група „А“ за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС (т. 1); група „Б“ - за стоки и услуги, 3 продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност (т. 2); група „В“ - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива (т. 3) и група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност (т. 4), като по нормата на чл. 27, ал. 2 от Наредбата тези лица по чл. 3, без значение дали са регистрирани по ЗДДС, трябва задължително да регистрират продажбите по данъчни групи съгласно ал. 1.

В конкретния казус не се спори, че по силата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС търговецът жалбоподател, лице по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, е длъжен да регистрира и отчита извършените от него доставки / продажби в търговския обект в съответствие с изискванията на специалния закон и подзаконовия нормативен акт.

На 26.10.2020 година е констатирано от проверяващите, че П.З. регистрира продажбите на стоките си в група „Б“ (облагаеми с 20% ДДС), вместо в група „Г“ (облагаеми с 9% ДДС). Но това е нарушение на чл. 27, ал.

2 във връзка с ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006 година, а не на чл. 27, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от нея (подчертаването на Съда), каквото нарушение е вменено на жалбоподателя още с Акт № F584748 / 05.01.2021 година, пренесено впоследствие и в Наказателно постановление № 576335-F584748 / 10.05.2021 година.

Това процесуално нарушение – разминаване между изложените за деянието сведения в акта и в наказателното постановление и съответната нормативна квалификация, под която е подведена посочената инкриминирана деятелност, – е в разрез с императива на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, и законните разпоредби, които са нарушени, което е съществено неспазване на процедурните правила по ангажиране на административнонаказателната отговорност, тъй като се ограничава правото на защита на жалбоподателя да разбере какво точно административно нарушение му е вменено, за да организира адекватна защита на правата си.

Посоченото е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното Наказателно постановление като незаконосъобразно, но за пълнота следва да се изложат и доводи относно наличието на предпоставки по чл. 28 от ЗАНН, като с оглед конкретиката на деянието според настоящия състав е налице 4 маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК (приложим по аргумент на чл. 11 от ЗАНН преди измененията с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 година, в сила от 23.12.2021 година).

Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 12.07.2007 година по н. д. № 1 / 2007 година на ВКС преценката за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН е задължителна и се прави по законосъобразност и щом като административнонаказващият орган в нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН не е извършил тази преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, е налице основание за отмяна на наказателното постановление.

В случая при проверката на стопанисвания от ЕТ „Пецо - П.З.“ търговски обект не е констатирано никакво друго нарушение на данъчното законодателство, като единствената дадена към жалбоподателя препоръка е да си коригира часовника на касовия апарат, показващ 1 час напред от астрономическото време; липсват доказателства по делото, а и не се твърди едноличният търговец да е санкциониран в предходен период за нарушения по ЗДДС или подзаконов нормативен акт по прилагането му. Същевременно осъщественото от търговеца деяние, макар и формално да осъществява признаците на посоченото нарушение, е с изключително ниска степен на обществена опасност.

Обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, заради неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на дейността по контрол на задължението за отчитане на всяка продажба, както и осигуряването на държавния фиск. Само че в случая фискът е бонифициран и то по вина на самия търговец, тъй като е изпълнена целта на закона за събиране на ДДС и то по-висок от дължимия, а е ощетен ЕТ „Пецо - П.З.“ за сметка на фиска.

Тези обстоятелства определят конкретното нарушение и като явно маловажен случай по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН в сегашната му редакция, а в случая, дори при липса на установените съществени процесуални нарушения, по аргумент от текста на чл. 63, ал. 4 на действащия от 23.12.2021 година ЗАНН за конкретното административно нарушение няма възможност да бъде предупреден нарушителят, че при извършване на друго такова нарушение в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение от същия вид ще му бъде 5 наложено административно наказание, защото разпоредбата е приложима само за маловажния случай, но не и за явния такъв.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, чл. 63в от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 576335-F584748 / 10.05.2021 година на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на от ЕТ „Пецо - П.З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от П. ЗДР. ЗДР. ЕГН **********, за нарушение по чл. 27, ал.

2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Първомай: _____________(п)__________ 6