Акт № 5055 от 16.12.2013, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

53

Година

02.06.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

04.27

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Н. Д. П.

Веселина Атанасова Кашикова

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Светлозар Лазаров като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20065100600095 по описа за

2006 година

9 и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 2/13.02.2006 година, постановена по Н.о.х.дело № 865/2005 година, Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия М. М. Д. от гр.Кърджали за невиновен в това, че на 09.05.2005 год. в гр.Кърджали, причинил на А. М. С. от гр.Кърджали средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата дланна кост на дясната ръка, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка, поради което и на основание чл. 302 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като е постановил веществените доказателства – 1 бр. клещи и 1 бр. метална шина, да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура Кърджали, с който така постановената присъда се протестира като неправилна. Твърди се в протеста, че събраните гласни доказателства в хода на съдебно следствие потвърждавали факта, че на 08/09.05.2005г., около полунощ, на площадката пред заведение "Арда", подсъдимият Д. е нанесъл удар с дървена бухалка върху дясната ръка на св. А. М. С. от гр. Кърджали, в областта на дланта, който факт бил установен с показанията на няколко свидетели-очевидци -М. Ю. А., Н. Н. А., А. М. С., Бюлент Неждет Хасан. Косвено обстоятелствата свързани с това кой и с какво средство е причинил средната телесна повреда на пострадалия А. С. се установявали и от показанията на свидетелите С. Е. М. и С. М. А., които сочели, че именно подсъдимия Манолов, а не някой друг е подгонил с бухалка пострадалия А. С. Развиват се съображения относно дадените в хода на съдебното следствие показания на пострадалият А. С., както и на св. Бюлент Хасан и С. М., които отричали съпричастност на подсъдимия към деянието, но които били разпитани пред съдия в хода на досъдебното производство и въз основа на тях, както и на показанията на свидетелите М. А., Н. А. и С. А., РП-Кърджали е изградила обвинението срещу подс. Манолов. Прокурора счита, че на свидетелските показания на посочените свидетели, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, прочетени на основание чл. 279 ал.1, т.1 от НПК /отм./ и приобщени като доказателство по време на съдебното следствие следва да бъде дадена вяра, тъй като от се подкрепяли изцяло от показанията на свидетелите М. А., Н. А. и С. А., а и разпитите им пред съдия в хода на досъдебното производство са били извършени в рамките само на три до осем дни след датата на престъплението, поради което впечатленията на свидетелите от случилото са били съвсем ясни и непосредствени, като не е имало възможност за оказване на влияние върху тяхното поведение в хода на наказателното производство. Индиция за това кои показания на свидетелите А. С., Б. Хасан и С. М. следва да бъдат кредитирани /тези на съдебното или тези на досъдебното следствие/ представлявало и казаното от тях пред разследващия орган от РПУ-Кърджали, предвид на това, че показанията им дадени пред дознателя се припокривали изцяло като фактология с показанията пред съдия в досъдебното производство. Навеждат се доводи, че макар и нито един от останалите свидетели по делото с показанията си да не подкрепя обвинението, не сочел кой друг /ако не подсъдимия/ би могъл да нанесе удара по дясната ръка на пострадалия А. С., причинил общественоопасния резултат - средна телесна повреда. Изводът от гласните доказателства бил подкрепен изцяло от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, както и другите писменни медицински документи, които обсъдени в съвкупност еднозначно показвали, че телесната повреда на св. С. е следствие на нанесен удар с твърд предмет /бухалка/, а не е резултат от предшестващо деянието самоувреждане, настъпило от участие на пострадалия в ПТП. Последното не се подкрепяло от гласните доказателства, тъй като нито един от разпитаните свидетели, които са били в компанията на пострадалия С. непосредствено преди деянието, не сочел обстоятелството същия да се оплаквал от болки в дясната ръка. Тези свидетели обаче, независимо дали пред съдия в хода на досъдебното производство и/или по време на съдебното следствие, потвърждавали факта, че св. С. по време на сбиването от 09.05.2005 год., е получил удар от подсъдимия Д. с бухалка в дясната ръка, в областта на дланта /опитвайки се да се предпази от удар в главата/, т.е. установявали наличието на пряка причинна връзка межд¾ деянието на подсъдимия и общественоопасния резултат. Предлага се протестираната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подс.Д. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 129 ал.2, вр. ал.1 от НК и му бъде наложено наказание "лишаване от свобода", в размер на предложеното от РП-Кърджали в хода по същество при разглеждане на делото от първата инстанция. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура поддържа протеста така, както е предявен. Не сочи нови доказателства.

Подсъдимият и ответник по протеста М. М. Д. от гр.Кърджали оспорва протеста като неоснователен. Твърди, че е доволен от присъдата на първоинстанционния съд, като моли същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивния протест, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е подаден в срок. Разгледан по същество е неоснователен.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия Д. обвинение, събрал е необходимите, възможни и искани от страните доказателства, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка пред настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Вечерта на 08.05.2005 год. срещу 09.05.2005 год. подсъдимият Д., заедно със своите приятели свидетелите Д. М., Даниел Христов, Йордан Николов, Дурхан Сюлейман и Емил Колев се разхождали из гр.Кърджали, като се придвижвали с леки автомобили „Фолксваген Пасат" с ДК № К 90 64 АВ, собственост на подс.Д., и „БМВ” с английска регистрация, управляван от св.Колев. По същото време в заведението „Арда” /бивше „Ковчега”/, находящо се в кв.”Възрожденци” в гр.Кърджали, били св.А. С., Бюлент Хасан, М. А., С. А., Н. А. и С. М. Около 01.30 ч. подсъдимия и посочените свидетели, преминавайки покрай посоченото заведение, забелязали на тротоара пред заведението св.М. А., когото първоначално не разпознали, и който им направил някакъв знак с ръка. На близкото кръстовище двата автомобила, управлявани от подсъдимия и св.Колев, направили обратен завой и спрели пред заведението, в близост до св.М. А., като подс.Д. и приятелите му излезли от автомобилите. Подсъдимият и свидетеля М. А. си разменили реплики на висок глас. Междувременно, виждайки това, от заведението излезли свидетелите А. С., С. А., Н. А., Бюлент Хасан и С. М. Посочените лица били в една компания със св.М. А., и след като видели възникналия спор между техния приятел и подсъдимия, когото познавали визуално, напуснали заведението, като при излизането си всеки от тях взел празни бутилки от бира от намиращите се до врата каси. Двете групи - компанията на подсъдимия и компанията на св.А., се срещнали в непосредствена близост до входа на заведението, при което след като си разменили обиди и закани, излезлите от заведението свидетели започнали да замерват с носените бутилки и с камъни подсъдимия и свидетелите Д. М., Даниел Христов, Йордан Николов, Дурхан Сюлейман и Емил Колев. Последните им отвърнали, като също започнали да хвърлят камъни, след което всички започнали да се бият, като си разменяли удари, дърпали се и се боричкали. М. М. и св.А. С. също се задърпали, нанасяйки си взаимно удари с ръце и крака, като в един момент се разделили и всеки от тях започнал да се бие с останалите свидетели. В хода на сбиването св.Емил Колев извикал силно и паднал на земята с окървавена глава и оплаквайки се от силни болки в десния крак. Междувременно св.С. и свидетелите С. А., Н. А., Бюлент Неждет, М. А. и С. М. се разбягали и напуснали района на заведението. Подсъдимият и свидетелите Д. М., Даниел Христов и Йордан Николов останали на място за да помогнат на своя приятел - св.Колев, който лежал на земята и не можел да движи десния си крак. Непосредствено след това на мястото пристигнал полицейски автопатрул в състав св.Славчо Манолов и св.Тодор Добрев. Последните констатирали, че М. М. има множество охлузвания по ръцете и след като пристигналия екип на ЦСМП-Кърджали отвел св.Емил Колев, провели разговор с подсъдимия и неговите приятели, от който разбрали, че подсъдимия и компанията му били спрени от св.А. С. и още 4-5 момчета, с които се сбили и които после избягали в неизвестна посока. В 02.20 ч. били извършен оглед на местопроизшествието, при който на тротоара пред заведението се установило наличието на множество счупени стъклени бутилки със зелен цвят; на около 10 метра вляво от павилиона за закуски, находящ се в непосредствена близост до заведение „Арда”, била открита 1бр. метална шина с дължина около 50 см, а до дърво на тротоара пред заведението били намерени и 1бр. метални клещи с червени дръжки. На 09.05.2005 год. св.С. посетил ЦСМП-Момчилград, където му била оказана медицинска помощ и бил освидетелстван. На свидетеля била извършена и рентгенография. Няколко дни по-късно, на 13.05.2005 год. св.А. С. бил прегледан от д-р Николай Маринов – съдебен лекар, който след разчитане на представената рентгенография от 09.05.2005 год. отразил в съдебномедицинско удостоверение №130 обстоятелството, че при свидетеля е налице кръвонасядане по лявата странична повърхност на корема и счупване на петата дланна кост на дясната ръка.

От заключението на вещото лице Николай Маринов се установява, че на А. мюмюн С. е било причинено кръвонасядане по лявата странична повърхност на корема и счупване на петата дланна кост на дясната ръка, което е довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около един - един и половина месеца. Описаните увреждания са били причинени от действието на твърд тъп предмет и е възможно да са възникнали по време и начин, описани от пострадалия.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия, които съдът кредитира отчасти; от показанията на разпитаните по делото свидетели Добрев, Манолов, Исмаил, Бюлент Хасан, С. М., С. и Колев, които съдът кредитира; от показанията на разпитаните по делото св.Сюлейман, Николов, М. и Христов, на които съдът дава вяра отчасти; от показанията на св.Алиосман Хасан, Юсеин, Вълчев и Шериф, дадени по същото дело на досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствените материали по реда на чл. 279 ал.3, във вр. с ал.1 т.т.3 и 4 от НПК/отм./, които съдът кредитира; от писмените заключения на вещото лице д-р Николай Маринов по назначените съдебно-медицински експертизи и показанията му в съдебно заседание, на които съдът дава вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстан÷ионния съд.

Настоящата инстанция намира, че не следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия Д. и показанията на св.Сюлейман, Николов, М. и Христов в частите им, с които установяват, че след като били нападнати от компанията на св.С. чрез хвърляне на бутилки и камъни, подсъдимия и посочените свидетели се оттеглили, без да участвуват във възникналия масов побой, като не били удряли никого. Обясненията на подсъдимия и показанията на посочените свидетели в тези им части се опровергават от показанията на св.С., Хасан, Юсеин и Вълчев, съгласно които при срещата на двете групи е възникнал масов бой, като се биели около 10-15 човека /т.е. толкова, колкото е общият брой на свидетелите/; а освен това от показанията на св.Добрев и Манолов се установява, че след пристигането им на местопроизшествието установили, че подс.Манолов е бил с охлузени ръце. Въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционният съд – че не следва да бъдат кредитирани показанията на св. А. С., М. А., С. М., С. А., Н. А. и Бюлент Хасан, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд, прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 279 ал.3, във вр. с ал.1 т.3 и 4 НПК /отм./, тъй като същите са непоследователни, противоречиви помежду си и не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Така, същите съдържат в себе си значителни противоречия относно собственото на посочените свидетели участие във възникналото сбиване, респ. действията на подсъдимия и неговата компания, досежно предметите, които са имали в себе си подсъдимия и св.Сюлейман, Николов, Колев, М. и Христов /напр.св.С. в разпита си пред съдия на досъдебното производство заявява, че подс.Д. го нападнал като в едната си ръка държал бухалка, а в другата железен прът; св. М. А., С. А. и Н. А., твърдят, че подсъдимия държал само бухалка, с която посегнал и ударил С. по ръката; а св.С. М. сочи, че подсъдимия държал кол или нещо подобно на бухалка/, както и относно обстоятелствата кой, колко, на кого и какви удари е нанасял. Тези показания на посочените свидетели се опровергават освен от обясненията на подсъдимия и показанията на св. Сюлейман, Николов, М., Христов и Колев в частта им, кредитирана от съда, още и от показанията на св.Алиосман Хасан, Юсеин, Вълчев, Добрев и Манолов, съгласно които е имало бой между двете групи, като приятелите на св.А. С. са взели празни бутилки от бира, напускайки заведението, стъкла от каквито счупени бутилки са открити на местопроизшествието при идването на органите на полицията. Очевидно е желанието по посочените свидетели в показанията им, дадени на досъдебното производство, да затаят истината, прикривайки собственото си неправомерно поведение при възникналият конфликт, което внася значително съмнение в достоверността на показанията им в тяхната цялост. А че такова неправомерно поведение от страна на тези свидетели е налице, безспорно се установява от събраните по делото доказателства, вкл. и от факта на нанесените на св.Колев наранявания по главата и счупване на крака. Не следва да бъдат кредитирани показанията на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд на св.М. А. още и поради обстоятелството, че същият твърди, че излязъл от заведението и отишъл до колата да вземе цигари, когато бил нападнат от подсъдимия и приятелите му; докато самият прокурор в обстоятелствената част на обвинителният акт е приел, че св.М. А. направил знак на преминаващите с двата автомобила по булеварда покрай заведението подс.Д. и св.Сюлейман, Николов, М., Колев и Христов да отидат при него. Още повече, че св. Бюлент Хасан, С. М. и самият пострадал – св.А. С., при разпита им в съдебно заседание установяват, че показанията им на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд не отговарят на обективната действителност, като очевидно за пострадалия св.С. даването на такива показания е продиктувано от влошените му предходни отношения с подс.Д. /същите са имали конфликт известно време преди случая в бар „Париж в гр.Кърджали/, а св.Хасан и М. обясняват дадените от тях показания на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд с желанието си да помогнат на св.А. С., с когото са приятели /а св.М. е и братовчед на св.С./. Не без значение в тази връзка е и съобразеното и от първоинстанционния съд обстоятелство – че органите на полицията не са установили наличието у подс.Д. и приятелите му, заварени на местопроизшествието да оказват помощ на св.Колев, на твърдяните в показанията на св. С., М. А., С. А., Н. А., С. М. и Бюлент Хасан, дадени на досъдебното производство, предмети – бухалки, железни прътове, винкели, ножове, и дори пистолет. От друга страна, правилен е и извода на първоинстанционния съд – че ако при възникналото сбиване подсъдимия и движещите се с него лица действително са били използвали бухалки и железни пръти, то тези техни действия биха довели до нанасянето на значителни тежки телесни увреждания на техните опоненти, каквито в случая не са установени.

Разпечатката съдържа 37 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fec04d0a-51a4-4ade-8f9b-499029832f79