Решение № 5716 от 30.08.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ……….. гр. София, 30.08.2018 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 9845/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. №

103170/02.08.2017г., подадена по пощата на 01.08.2017, предявена от Д.Т.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*****, и С. Д.НА В.Р., с адрес: гр. София, ул. „********

Ищецът

Д.Т.К. твърди, че на 10.10.2003 г. срещу него и още едно лице, е започнало досъдебно производство – дознание № 149/2003 г. по описа на СДВР. На 13.10.2003 г., бил извършен обиск и изземване от ищеца и претърсване и изземване от дома му, и ищецът бил задържан. На 14.10.2003 г., Д.Т.К. бил привлечен като уличен за престъпление по чл. 214, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като отново била взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“. На 23.12.2003 г., с определение по НЧД № 14208/2003 г. по описа на СРС, мярката за неотклонение на ищеца била изменена от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, която продължила до средата на месец ноември 2004 г. На 29.11.2004 г., ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 3 и т.4, вр. чл. 214, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Дознание № 149/2003 г. по описа на СДВР било преобразувано в предварително производство № С-9/2004 г. по описа на Отдел „Следствен“ при СГП.

На 08.01.2010 г., ищецът отново бил привлечен като обвиняем.

Ищецът твърди, че с постановление от

01.07.2012 г. на прокурор от СГП, наказателното производство срещу него било прекратено, на основание чл. 242, ал. 1, пр. 1, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НК. Постановлението било с изходящ номер на СГП от 02.08.2008 г., като липсвали данни, препис от същото да му е бил връчван. Ищецът сочи, че прекратяването на наказателно производство обуславя както незаконност на повдигнатите срещу него обвинения, така и на взетите мерки за неотклонение.

Ищецът твърди, че обвинението в извършено престъпление и наложените мерки за процесуална принуда са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства и притеснения. Ищецът понасял продължително време отрицателно въздействие върху честта и достойнството си. Наказателното производство се отразило върху емоционалния живот, психиката и душевния мир на ищеца. Ищецът живял в непрекъснат страх и стрес, тревожност и безпокойство. Наложените мерки за неотклонение се отразили негативно в отношенията му с близки, познати и приятели, които научили за случилото се и от свои познати и от медиите. През 2009 г. на ищеца се родила дъщеря, което допълнително увеличило неговата тревожност и притеснение за прехраната и стандарта на семейството му, предвид невъзможността да започне престижна работа в държавен или общински орган.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.08.2012 г. до окончателното й изплащане (с оглед уточненията и изявленията, направени от ищеца с молба от 25.09.2017 г. и в открито съдебно заседание на 11.06.2018 г.). Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.НА Р.Б. е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва изцяло исковете с възражението, че са неоснователни.

Заявява, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба за вида и размера на вредите, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните имуществени и неимуществени вреди и незаконното обвинение. Сочи, че по делото не е установено кога постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила. Излага съображения, че процесуалното поведение на ищеца и още едно лице, срещу което е било повдигнато обвинение по същото дознание, е от значение за продължителността на наказателното производство.

Ответникът възразява и срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като сочи, че същото е завишено, не съответства на чл. 52 ЗЗД, на трайната съдебна практика и на обществено-икономическите условия в страната. Сочи, че с оглед практиката на ЕСПЧ, при обсъждане и отчитане на продължителността на срока, през който е продължило наказателното производство, следва да се отчете фактическата и правна сложност на делото, броя на участниците и т.н. Отделно от това, за вредите от лошите условия в ареста, ПРБ не може да носи отговорност.

Ответникът прави възражение и за погасяване на вземанията на ищеца, поради изтичане на предвидените в закона давностни срокове. Моли, исковете да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С. Д.НА В.Р., е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва изцяло исковете с възраженията, че са недопустими, недоказани и неоснователни.

Твърди, че не е легитимиран да отговаря по спора, тъй като съгласно чл.

46, ал. 2, т. 1 НК, прокурорът ръководи разследването в наказателното производство и осъществява надзор за законосъобразното му и своевременно разследване. Излага съображения, че липсват доказателства за незаконни действия и бездействия на служители на СДВР. Евентуално, ответникът възразява срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Ответникът прави възражение и за погасяване на вземанията на ищеца, поради изтичане на предвидените в закона давностни срокове. Моли, исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът приема следното от фактическа страна:

На

06.10.2003 г., по повод жалба от К.Т.Т., е било образувано ЗМ № 2958/2003 г. по описа на 03 РПУ – СДВР, което от 10.10.2003 г. е продължило като дознание № 149/2003 г. по описа на СДВР.

На

13.10.2003 г., е бил извършен обиск и изземване от Д.Т.К., за което по дознание № 149/2003 г. по описа на СДВР, е съставен Протокол за обиск и изземване от 13.10.2003 г., който е одобрен по ЧНД № 11232/2003 г. по описа на СРС, НО, 93-ти състав.

На

13.10.2003 г., е било извършено претърсване и изземване в жилището на Д.Т.К. ***), за което по дознание № 149/2003 г. по описа на СДВР, е съставен Протокол за претърсване и изземване от 13.10.2003 г., който е одобрен по ЧНД № 11235/2003 г. по описа на СРС, НО, 93-ти състав.

Със

Заповед от 13.10.2003 г., на основание чл. 70, ал. 1 от ЗМВР, Д.Т.К. е бил задържан за срок от 24 часа.

Видно от Протокол за изземване на обтривки и микроследи от заподозряно лице, на 13.10.2003 г., от Д.Т.К. са иззети обтривки и микроследи (л. 40, т. ІІ от сл.д.).

Видно от материалите, съдържащи се в папка „ВДС“, в хода на разследването са използвани и специални разузнавателни средства.

С постановление от 14.10.2003 г. по дознание № 149/2003 г. по описа на СДВР, ищецът е бил привлечен като уличен за престъпление по чл. 214, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за това, че за периода от 06.10.2003 г. до 13.10.2003 г., в съучастие с А.А.Д.като съизвършител, с цел да набави за себе си и съучастника си имотна облага, принудил чрез заплашване В.С.Т., да извърши нещо против волята му – да му предостави сумата в размер на 2 000 лева, за да му върне противозаконно отнетия на 06.10.2003 г., в гр. София, лек автомобил „Мерцедес“, като му казал, че ако не му предостави исканата от него сума, автомобилът ще бъде разглобен на части, в резултат на което му причинил имотна вреда в размер на 1850 лева.

С постановление от 14.10.2003 г. на разследващ орган при СДВР, по дознание № 149/2003 г. по описа на СДВР, спрямо Д.Т.К. е постановено „Задържане за срок от 24 часа до довеждането му пред съда“ с оглед вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

С постановление от 15.10.2003 г. на прокурор при СРП, по дознание № 149/2003 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 44380/2003 г. на СРП, Д.Т.К. е задържан под стража за срок от 72 часа.

С определение от 17.10.2003 г. по НЧД № 11349/2003 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 98 състав, спрямо Д.Т.К. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

С определение от 23.10.2003 г. по ВНЧД № 2790/2003 г. по описа на Софийски градски съд, въззивен състав, е било потвърдено определението от 17.10.2003 г. по НЧД № 11349/2003 г. на СРС.

С определение от до 23.12.2003 г. по НЧД № 14208/2003 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 10 състав, мярката за неотклонение на Д.Т.К. е изменена от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“. Определението е подлежало на незабавно изпълнение и е влязло в сила на 30.12.2003 г. – видно от извършеното отбелязване.

С постановление от 05.03.2004 г. на прокурор от СГП, дознание

№ ЗМ-149/2003 г. по описа на СДВР е преобразувано в предварително производство, което да се проведе от следовател в СтСлС.

С постановление от 21.10.2004 г. на прокурор от СГП по сл.д. № С-9/2004 по описа на СтСлС, пр.пр. № ПИ-8/2004 г. по описа на СГП, мярката за неотклонение на Д.Т.К. е изменена от „Домашен арест“ в „Подписка“.

С постановление от 08.01.2010 г. по сл.д. № С-9/2004 по описа на СтСлС, ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 3, пр. 1 и т.

4, вр. чл. 214, ал. 1, алт. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

На

08.01.2010 г., следовател при СтСлС е съставил заключително постановление, с което е постановил досъдебното производство по сл.д. № С-9/2004 на СтСлС, пр.пр. № ПИ-8/2004 г. на СГП, да се изпрати на Софийска градска прокуратура с мнение за даване на съд по отношение на обвиняемите А.А.Д.и Д.Т.К., за престъпленията, за които са им повдигнати обвинения.

С постановление от 11.03.2010 г. на прокурор от СГП, досъдебното производство е върнато на водещия разследването за доразследване, а със заключително постановление от 25.06.2010 г. на следовател при отдел „Следствен“ при СГП, е изпратено на СГП, с мнение за спиране

С постановление от 26.07.2010 г. на прокурор от СГП, досъдебното производство по сл.д. № С-9/2004 на СтСлС, пр.пр. № ПИ-8/2004 г. на СГП е спряно.

С постановление от 03.11.2011 г. на прокурор от СГП, досъдебното производство по сл.д. № С-9/2004 на ССлС, пр.пр. № ПИ-8/2004 г. на СГП е възобновено.

Със заключително постановление от 09.07.2012 г. на следовател, досъдебното производство по сл.д. № С-9/2004 на ССлС, пр.пр. № ПИ-8/2004 г. на СГП, е изпратено на СГП, с мнение за спиране (л. 128 и сл. от сл.д.).

С постановление на Софийска градска прокуратура, на основание чл. 242, ал. 1, пр.

1, чл. 243, ал. 1, т. 1, чл. 199 и чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, наказателното производство по сл.д. № С-9/2004 на ССлС, пр.пр. № ПИ-8/2004 г. на СГП, е прекратено.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство е изписана дата „01.07.2012 г.“, като е посочено, че е заведено в деловодството на СГП на 02.08.2012 г.

Видно от Справка за съдимост, издадена на 25.10.2017 г. от Бюро съдимост при Софийски районен съд, Д.Т.К. е осъждан за извършено престъпление от общ характер – със споразумение от 24.03.2005 г. по НОХД № 9924/2003 г. по описа на СРС.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.К.К.и Л.Н.К..

Свидетелката