Решение № 53 от 11.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20258002900565 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С. Д. К. чрез адв. С. Н. обжалва решение № 1285/10.12.2024 г. по в.гр.д.

1587/24 г. по описа на Апелативен съд – С., с което изцяло е потвърдено решение от 14.05.2024 г. по гр. д. 2434/23 г., СГС, I-22 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв за неимуществени вреди в размер на 432, ал. 1 от КЗ, вследствие на причинени болки и страдания в резултат от настъпило пътно-транспортно произшествие, по вина на водач на тролейбус, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, както и е отхвърлен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 220 лв, обезщетение за забава за периода 08.02.2022 г. до 27.02.2023 г.

В касационната жалба са изложени основания за отмяна на решението на въззивния съд, съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, не съответства на нормата на чл. 132, т. 2 от ЗДвП, предвиждаща правило за движение при превозване на пътници, както и чл. 24, ал. 1 от ЗДвП относно извършването на маневра спиране.

Освен това твърди, че е налице и основание съгласно чл. 281, т.3 , пр.2. от ГПК, съществени процесуални нарушения, като в противоречие с правилата, предвидени в чл. 236, ал. 2 от ГПК, въззивният съд не бил обсъдил доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, като немотивирано бил 1 изключил част от доказателствата, а други кредитирал.

Излага съображения и за необоснованост на решението, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр.3 от ГПК. В нарушение на правилата на логиката, въззивният съд бил приел, че била създадена опасност за водача на тролейбуса и това е довело до рязко натискане на спирачката, с което е причинено процесното произшествие. С оглед на свидетелските показания за породения между водача на тролейбуса и велосипедиста конфликт, вътре в превозното средство, въззивният съд в нарушение на опитните правила и логиката бил приел, че е имало риск от пряк телесен конфликт между водача на тролейбуса и велосипедиста, което изключвало вината на водача. Моли да се отмени решението и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени исковете. Претендира разноски.

Адвокат С. Н. претендира възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ на касатора, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД чрез адв. И. Т. оспорва касационната жалба. Счита, че решението на въззивния съд е правилно, тъй като било установено, че водачът на тролейбуса е бил физически застрашен от лице, което е посегнало към него. Тази реакция била провокирала уплаха, довела до спиране на превозното средство. Твърдението, че водачът, бидейки нападнат следва да продължи движението на превозното средство, в което пътуват хора, бил нелогичен. Водачът бил действал инстинктивно за самосъхранение, с оглед нападението на велосипедиста. Излага подробни съображения. Претендира разноски, представя списък на основание чл. 80 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да потвърди решението за отхвърляне на исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищцата-касатор в настоящето производство, е била пътник в тролейбус, управляван от Х. Б.. Прието е, че гражданската отговорност на водача на тролейбуса е застрахована при ответника. Установено е, че тролейбусът рязко е спрян от водача. Вследствие на това С. К. като пътник в тролейбуса е паднала и получила счупване на прешлен L 2, с което била се ограничила подвижността на долните крайници. Установени са конкретните увреждания, както и че е било проведено оперативно лечение.

Въззивният съд е приел, че според свидетелите З. и делинквента Б., К. е била пътник в тролейбуса. Автобусът се е движил към спирка „Мадара“ в С., при спиране на тролея на спирката млад човек връхлетял с колело върху слизаща от тролейбуса бременна жена. Тя му направила забележка за това.

Водачът на тролейбуса спрял превозното средство на светофара, както и водачът на велосипеда спрял на светофара. Водачът на тролея направил забележка на велосипедиста , че не следва така да управлява велосипеда, като засяга слизащите от тролея. Последвала саморазправа, младият велосипедист 2 нападнал водача на тролея през малкото прозорче и избягал. После се качил в превозното средство на спирка „Военна болница“ в тролея и започнал да обижда водача. Преди следващата спирка на тролея срещу болница „Св. И.

Рилски“ , на бул. „Гешов“, срещу улица „Урвич“ велосипедистът продължавал да се разправя с шофьора. Последният рязко „набил спирачки“ точно преди спирката на тролеите. Съдът е направил извод, че това е провокирано от явно предотвратяване на друг удар. Вследствие на рязкото спиране свидетелката е паднала.

От показанията на св. Б., водача на тролея, въззивният съд е приел, че през октомври 2022 г. било се състояло произшествие, при което пострадала жена. Установено е, че при слизане от тролея на една жена, която била бременна, била съборена от велосипедист и между водача на тролея и велосипедиста бил възникнал конфликт. В момента , в който велосипедистът бил минал покрай тролея, свидетелят бил му направил забележка, че има чисто нова велоалея от другата страна на пътя, където трябва да се движи. Две спирки по-късно този младеж, вече без велосипед се качил в тролея. Опитал се да влезе в кабината на водача, която била заключена. Непосредствено преди спирката на „Център по хигиена“ велосипедистът бил вътре в тролея и посегнал през прозорчето на кабината. Свидетелят, като водач на тролея, бил се стреснал да не го прободе велосипедистът и натиснал рязко спирачка, като в този момент станал инцидента, като не бил видял как жената е паднала вътре в тролея, тъй като за момент не следял пътниците. Изложени са мотиви относно изключването на вината на водача на тролейбуса. Прието е, че причина за деликта е противоправното поведение на велосипедиста, провокирало реакция на водача на тролея. Прието е, че шофьорът е действал инстинктивно и е бил оправдан страха му от агресивността на велосипедиста, както и възприетия риск за здравето му. Това изключвало противоправността на деянието. Посочено е, че не е съществувала възможност да се предотврати произшествието.

По поставения правен въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора твърдения, възражения и доводи на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?“ е налице задължителна и трайна съдебна практика.

Съгласно задължителната практика на ВКС, Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и трайната практика на ВКС, служебно известната на настоящия съдебен състав: решение № 163/06.02.2020 г. по т.д. 271/19 г., решение № 134 от 2.12.2019 г. по т.д.

2780/18 г., решение № 144 от 22.11.2019 г. по т.д. 2579/18 г., решение № 55 от 03.04.2014 г. по т.д. 1245/13 г. решение № 184 от 17.12.2018 г. по т. д. № 2781/2017 г., II ТО на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейностите на първата и на въззивната инстанция са свързани с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на 3 доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба по чл. 263, ал. 2 ГПК.

С оглед отговора на поставения правен въпрос по същество на касационната жалба следва да се вземе предвид следното:

В касационната жалба е посочено допуснато съществено процесуално нарушение, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, нарушение на процесуалните правила по чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК като е въведена липсата на обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Настоящият съдебен състав намира, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение. Въззивният съд в отклонение от нормата на чл. 236, ал. 2 от ГПК не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото.

В случая въззивният съд не е взел предвид, че събраните доказателства са констативният протокол за ПТП с пострадали лица, №К-558/20.10.2022 г., съставен от длъжностно лице СДВР, отдел „Пътна полиция“; разпит на свидетел, И. А., която е формирала непосредствени впечатления , тъй като се е возила в тролейбуса в същия момент, в който е настъпило произшествието, както и разпита на водача на тролейбуса, с който е настъпило произшествието и в който се е превозвала ищцата.

Установява се от констативния протокол за ПТП с пострадали лица, който има обвързваща съда материална доказателствена сила като писмен официален документ, че на 20.10.2022 г. се е състояло произшествие с превозно средство, тролей, управлявано от Х. С. Б.. Пострадала е С. Д. К.. В протокола е посочено, че при спиране на тролея при неизяснени причини и обстоятелства, пада пътникът С. К..

От разпита на свидетелката И. А. се установява, че е била пътник в тролейбус, в който се е реализирало пътно-транспортно произшествие. По линия на тролей № 8 , в гр. С., посока от „Петте кьошета“ към последната спирка в ж.к. „Гоце Д.“, на спирката при „Баня Мадара“ възникнал инцидент между слизаща от тролея бременна жена и велосипедист, който се е движел покрай тролея, въпреки спирането на спирка и отворените врати, за слизане и 4 качване на пътниците. Шофьорът на тролейбуса направил забележка на велосипедиста. Впоследствие като се изравнил с него от тролея му направил забележка отново, като посегнал през малкото прозорче на тролея и след това избягал. След това на спирката пред Военна болница същият младеж, който бил велосипедиста, се качил без велосипед и започнал да се разправя с шофьора. Обиждал го, заяждал се. Преди спирката пред болница „Св. И.

Рилски“, продължил и изведнъж шофьорът рязко „набил спирачки“, явно, за да предотврати друг удар. От това рязко спиране и свидетелката, и другата жена, за която после дошла линейка, паднали. Другата жена си ударила гръбнака в седалката.

Разпитан е като свидетел и водачът на тролейбуса, Х. Б.. Същият свидетелства за състоялото се произшествие, както и за конфликта с водач на велосипед, провокиран от инцидент между слизаща от тролея бременна жена и това лице. С оглед конфликтната ситуация, в момента, в който велосипедистът минал покрай тролея, свидетелят му направил забележка, през отворения прозорец. Две спирки по-късно този младеж се опитал да влезе в кабината, но не успял, защото вратата била заключена. Непосредствено пред спирката на Център по хигиена (болница „Св. И. Рилски“) велосипедистът посегнал през прозорчето на шофьорската врата, през което се продавали билети. Свидетелят описва, че се стреснал да не го прободе с нещо през прозорчето и натиснал спирачката, не за да спре, а само за момент, което довело до инцидента с дамата, която паднала. В момента гледал момчето, което било до него и се опитвало да влезе в кабината му и не следил пътниците в тролейбуса.

Съпоставени, официалният удостоверителен документ и свидетелските показания на свидетелката И. А., обуславят извод, че водачът на тролейбуса е спрял рязко, като липсват категорични данни каква е причината за това.