Решение № 349 от 21.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Варна, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. И.

Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20233100500065 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по:

1.Въззивна жалба вх. № 77894/ 11.11.2022г. от Р. И. Л., чрез процесуален представител срещу Решение № 3386 от 08.11.2022г. по гр.д. № 5757/2022г. на ВРС, 25 св.,В ЧАСТТА с което съда е :

ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен предявения от въззивника срещу Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене" гр.Варна, ЕИК: 00000934421664 с адрес гр.Варна, бул."Мария Луиза" №11, представлявано от Д.К. иск с правно основание чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от сумата от 695.04 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 4 303.20 лева за периода 01.10.2020г. до 08.05.2022г.

Считайки обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска за присъждане на мораторна лихва в посочения размер да бъде уважен. Изложени са съображения, че след като главния иск е приет за основателен и уважен и доколкото обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение, то за заплащането му не се изиска покана, следователно ответника е изпаднал в забава и дължи лихва. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК насрещната по жалбата страна- Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене" гр.Варна, ЕИК: 00000934421664 ,чрез процесуален представител е депозирал отговор на жалбата, в който излага, че първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и обосновано, поради което 1 моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

2. Въззивна жалба вх. № 82882/30.11.2022г. от Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене" гр.Варна, ЕИК: 00000934421664, чрез процесуален представител срещу Решение № 3386 от 08.11.2022г. по гр.д. № 5757/2022г. на ВРС, 25 св.,В ЧАСТТА с което съда е : ОСЪДИЛ въззивника ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. Л., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул."Евлоги Георгиев" №25, вх.Б, ет.6,ап.93 сумата от 4 303.20 /четири хиляди триста и три лева и двадесет ст./ лева, представляваща обезщетение за прослужени десет години при един и същ работодател, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 19.05.2022г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.222, ал.3 КТ.

Считайки обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и несъобразено с приобщения към делото доказателствен материал, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Изложени са съображения идентични с тези от отговора на исковата молба, като се поддържа , че неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на още четири БТВ или сумата от 4303.20лв. , доколкото е налице хипотезата по чл.

123, ал. 1, т. 7 от КТ и прехвърляне на дейността на едно предприятие в другото, включително прехвърляне на материалните активи. Твърди, че трудовото правоотношение между „Стопанска и спомагателна дейност“ ЕАД и ищцата е било прекратено на 01.02.2013г. и е възникнало е ново трудово правоотношение с ОП „Комплекс за детско хранене“ при Община Варна, считано от 01.02.2013г. Твърди, че ищцата не е имала един и същ работодател и по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и не е налице универсално правоприемство по смисъла на чл. 123 от КТ.Излага , че съда не е съобразил в решението приложението на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 31/1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал. 3 КТ. Допуснал е нарушение на материалния закон, като е приел, че е налице универсално правоприемство между „ССД" ЕАД /предходния работодател на ищцата/ и ОП „КДХ" при Община Варна /работодателят, при който е възникнало правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ/. ПМС № 31/11.02.1994г. се отнася само до учрежденията и звената на бюджетна издръжка и стопанските и търговски предприятия само с държавно участие. Не е взето под внимание и обстоятелството, че по силата на приетото Решение № 577-9/ Пр. № 10 от заседание, проведено на 26,27.07.2012г. на ОбС Варна, на основание чл. 154, ал. 1, т. 2 от ТЗ е прекратил чрез ликвидация ТД „Стопанска и спомагателна дейност". Общинското предприятие е структурна единица на Общината, която не разполага със самостоятелност и правосубектност, за разлика от ТД.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК насрещната по жалбата страна- Р. И. Л., чрез процесуален представител е депозирал отговор на жалбата, в който излага, че първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание по същество Р. И. Л.,чрез процесуален представител поддържа жалбата си, както и отговора на въззивната жалба на дружеството ответник. Претендира уважаването й и присъждане на сторените по делото разноски.

2

В съдебно заседание по същество Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене" гр.Варна, чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба, претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по обективно кумулативно съединени искове на Р. И. Л. срещу Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене" с правно основание чл.222,ал.3 КТ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4 303.20 лева, представляваща обезщетение за прослужени десет години при един и същ работодател, сумата от 695.04 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.10.2020г. до 08.05.2022г, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 19.05.2022г. до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че е работила в Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене" към Община Варна на длъжност „готвач“ въз основа на Трудов договор № 82/30.01.2013г., който бил срочен и станал за неопределено време от 01.08.2013г. с основно трудово възнаграждение първоначално в размер на 425 лева, като върху него се начислявали 34 % за трудов стаж и професионален опит. БТВ към месец август 2020г. е в размер на 1075.80 лева съобразно допълнително споразумение №191/04.03.2020г. Сочи, че трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.327,ал.1, т.12 КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 03.08.2020г.

Излага, че за периода 11.05.2009г. до 01.02.2013г. е работила в „Стопанска спомагателна дейност" ЕАД гр.Варна като готвач в Детска ясла 3 и Детска ясла 4, което ТД е с капитал, собственост изцяло на Община Варна. ТП със „Стопанска спомагателна дейност" ЕАД гр.Варна било прекратено със Заповед на ликвидатора на „ССД"ЕАД, считано от 01.02.2013г., на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ поради закриване на предприятието. Излага твърдения , че двете предприятия са различни единствено на хартия , като тя е заемала в тях една и съща длъжност, на едно и също работно място, като често обикаляла всички детски кухни в града, материалните активи просто преминали от „ССД" ЕАД към ОП"КДХ", по начин, с който не била запозната. Дейността, по осъществяването на детското хранене, чрез детските кухни, на територията на Варна, продължила вече чрез ОП „КДХ". Работата, не само нейната, продължила без промяна, просто на 31.01.2013г. били на щат в „ССД" ЕАД, а на 01.02.2013г. - в ОП „КДХ". Списъчният състав от работещите също бил прехвърлен в новото общинско предприятие, по същия начин, както и тя, с прекратяване на трудовото правоотношение със „ССД" ЕАД и сключване на нов ТД с Комплекс за детско хранене,поради което счита,че трудовият и стаж не е прекъсван. Позовава се на взетите от Общински съвет Варна решения по Протокол N o 10 от заседание, проведено на 26, 27.07.2012 г. по точка девета от дневния ред.

Сочи, че в Заповед No38/06.11.2019n на Директора на Общинското предприятие, с което трудовото й правоотношение било прекратено, на основание чл.327,ал.1, т.12 КТ, считано от 01.03.2021г. и е определено обезщетение в размер на 2151.60 лева или две брутни трудови възнаграждения от по 1075.80 лева.Счита, че и се дължат още четири т.к. случаят й попада в хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ и стажът й в Общинското предприятие, което променило името и организационната си форма, следва да е непрекъснат, от 11.05.2009г. до 01.03.2021г., или - повече от десет години, което води до приложението на хипотезата на чл. 222 ал. 3 от КТ. Претендира разликата до пълния размер от шест брутни заплати, равняващ се на 4303, 20 лева. Обезщетението следвало да й бъде изплатено до края на месец септември 2020г., като от 01.10.2020г до 08.05.2022г., деня предхождащ депозирането на ИМ, претендира лихва за забава, в размер на 695, 04 лева, както и законна лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба в съда.

3

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца за приложението на чл.222 ал.3 от КТ относно размера /броя на месеците за които се дължи обезщетение, доколкото не е налице прослужен трудов стаж повече от десет години при един и същ работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, поради което не е налице универсално правоприемство по чл.123 КТ. Сочи, че ищцата е работила, освен в организация на бюджетна издръжка и във въпросното „ССД"ЕАД, което било търговец по смисъла на ТЗ и не било организация на бюджетна издръжка. Сочи се, че трудовото правоотношение на ищцата в „ССД"ЕАД било прекратено със заповед на ликвидатора поради закриване на предприятието и след това е възникнало ново трудово правоотношение и общинското предприятие по силата на трудов договор No82/30.01.2013г. считано от 01.02.2013г. Излага, че „ССД"ЕАД е заличен търговец и заличаването е извършено на 21.09.2016г., като на 25.09.2012г. е прекратена търговската дейност. Твърди, че за разлика от ТД с общинско участие в капитала,общинското предприятие било специализирано звено на общината за изпълнение на дейности, финансирани от общинския бюджет и било част от специализираната общинска администрация и като такова се приравнявало на всяко друго организационно и структурно обособено звено от същата. Като форма на осъществяване на самостоятелна дейност на общината и специализирано звено за управление на общинско имущество за задоволяване потребностите на населението и за осигуряване изпълнението на общинските дейности,общинското предприятие е структурна единица, която не разполагала със самостоятелност и правосубектност, което следва от нормата на чл.54 ЗОС.

Оспорва се акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва за забава като се твърди, че в КТ не се съдържа разпоредба за срок, в който трябва да се изпълни задължението за изплащане на обезщетението по чл.222,ал.3 КТ, поради и което основателността на иска е в зависимост от наличието на покана по чл.84,ал.2 ЗЗД. Не оспорва размера на БТВ на ищцата.

В открито съдебно заседание страните поддържат съображенията си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема, следното:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.