Решение № 146 от 23.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Миглена Площакова Въззивно търговско дело № 20265001000088 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на две въззивни жалби и една частна въззивна жалба, подадени от ищеца и от ответника в първоинстанционното производство.

1. Въззивна жалба с вх. № 42103/02.12.2025 г. е подадена от ответника в първоинстанционното производство ТВМ закелийк Н.В. със седалище Кралство Белгия против решение № 424/01.11.2025 г., постановено по т.д. № 343/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която предявеният от И. Г. Р. иск е частично уважен за сумата 8 000 лв., ведно със законната лихва, като дружеството е осъдено да заплати и адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, държавна такса и разноски за събиране на доказателства от бюджета на съда.

Жалбоподателят счита, че решението в осъдителната му част е неправилно, тъй като е допуснато нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства се установявало, че травмите на ищеца са отшумели за няколко дни и същият се е възстановил без нужда от психологична или психиатрична помощ, болките и страданията му били незначителни до леки по сила и интензитет. Поради това определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението не отговарял на критериите по чл. 52 ЗЗД. Оспорват се изводите на Окръжния съд, че липсва 1 съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия.

Иска се отмяна на решението в осъдителните спрямо ответника части, като бъде постановено друго решение по същество на спора, с което исковата претенция бъде изцяло отхвърлена, ведно с произтичащите от това последици.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ищеца, с който подробно е аргументирано становище за нейната неоснователност. Настоява се първоинстанционният съдебен акт в обжалваната от дружеството част да бъде потвърден. Претендират се разноски.

2. Въззивна жалба с вх. № 42926/08.12.2025 г. е подадена от ищеца в първоинстанционното производство И. Г. Р. против решение № 424/01.11.2025 г., постановено по т.д. № 343/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която предявеният от И. Г. Р. иск е частично отхвърлен за разликата над присъдената сума 8 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв.

Жалбоподателят И. Р. счита, че решението в отхвърлителната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства и при нарушение на материалния закон. Определеният размер на обезщетението не отговарял на критериите по чл. 52 ЗЗД.

Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част, като бъде постановено друго решение по същество на спора, с което исковата претенция бъде изцяло уважена и в полза на ищеца да се присъдят и сторените пред двете инстанции разноски.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба, подадена от Р., в указания на дружеството срок.

3. Постъпила е и частна жалба вх. № 2874/23.01.2026 год ., подадена от И. Р. против определение № 61/15.01.2026 год., с което е оставено без уважение искането на Р. за изменение на решението в частта за разноските.

Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. На първо място счита, че ищецът не дължи разноски на ответника за адвокатско възнаграждение, тъй като възнаграждението на пълномощника на ответника било заплатено от кореспондента му в България „Авус България – регулиране на щети“ ООД, а процесуалният представител на ответника бил упълномощен лично от белгийското дружество. Така не се установявало, че страната по материалното право е направила разходи за адвокатско възнаграждение. Изразява се несъгласие и с аргумента, посочен в определението, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение било преклудирано. Поддържа се довод, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и следва да бъдат редуцирани на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Поради изложеното се настоява да бъде отменено обжалваното 2 определение № 61/15.01.2026 год.

Отговор на частната жалба не е постъпил от ответното дружество в указания му срок.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена на 07.06.2024 год. от И. Г. Р. против ТВМ Белгия, чрез представител „Авус България - регулиране на щети“ ЕООД, ЕИК 130189091, със седалище гр. София. Ищецът е изложил твърдение, че на 16.08.2023 г. около 12:32 часа на републикански път автомагистрала „Тракия“ на 95км+600м. в посока Пловдив - София, управлявайки л.а. марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. номер ***, е претърпял произшествие, при което управляваният от него автомобил бил ударен отзад с висока скорост от микробус с марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с белгийска регистрация - регистрационен номер ***. Водачът на микробуса нарушил правилата за движение по пътищата, като виновното му и противоправно поведение било установено и със съставен АУАН от компетентните административно-наказателни органи, а отделно от това било образувано и Досъдебно производство от Районна прокуратура Пазарджик. Твърди се, че в резултат на удара, лекият автомобил, собственост на пасажера Р.Ф., бил тотална щета и не подлежал на ремонт.

В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие ищецът получил следните увреждания: контузио торакоабдоминалис и черепномозъчна травма, изразяващи се във временна загуба на съзнанието, силно главоболие, световъртеж, зрителна острота, треперене на очите и двойно виждане, различен размер на зениците, съпроводено с кривогледство, болки във врата и гърдите, като болките в главата отшумели за 30 дни, а тези във врата и схващанията в тази част на тялото продължавали и до момента на подаването на исковата молба. Поддържа се, че загубата на съзнание, причинена вследствие на удара /мозъчно сътресение/ представлява разстройство на здравето временно опасно за живота и съставлява средна телесна повреда. Посочва се, че непосредствено след инцидента ищецът бил хоспитализиран в хирургично отделение на „МБАЛ-Пазарджик“ АД за период от 16.08.2023 г. до 17.08.2023 г.

На 13.09.2023 г. ищецът подал сигнал до Районна прокуратура Пазарджик, образувано било ДП, което към момента на подаването на исковата молба не било приключило.

Твърди се, че ищецът вече не можел да шофира, изпитвал силно притеснение и страх, когато се наложело да пътува. Не можел да спи нормално, будел се, имал посттравматичен стрес от случилото се, ограничил 3 социалните си контакти.

Посочва се, че застрахователният договор на виновния водач бил сключен със застрахователя ТVМ Белгия, установен в държава-членка, различна от Република България, като застрахованото моторно превозно средство обичайно се намирало в Белгия - държава-членка, различна от Република България. Посоченото чуждестранно дружество имало кореспондент на територията на страната - посоченият законен представител на ответното дружество. Последното било уведомено на 23.10.2023 г. по електронен път за настъпилия инцидент, като ищецът депозирал писмено искане за предявяване на застрахователна претенция за обезщетение за претърпени вреди от ПТП. Ответното дружество чрез представителя си уведомило ищеца, че е заведена щета с № ***г., като му предложило обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер от 4 000 лв., което ищецът отказал да приеме, считайки го за силно занижено с оглед състоянието му.

Моли се ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на увреждането, причинено от ПТП-то, ведно с мораторната лихва, считано от 24.01.2024 г. - датата след изтичането на срока по чл. 405 ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски.

В постъпилия отговор на исковата молба от ответното дружество се оспорва предявения иск за присъждане на обезщетение като неоснователен и недоказан, а в тази връзка и акцесорното искане за присъждане на законна лихва. Ответникът счита претендираното обезщетение за силно завишено. Не оспорва наличието към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ със застрахователното дружество ТВМ Белгия. Оспорва отговорността на белгийския водач на МПС за настъпване на процесното ПТП, механизма на реализирането му, както и причинно-следствената връзка между настъпилото застрахователно събитие и твърдените вреди. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца за настъпилите вредоносни последици с факта на неизползване на предпазен колан. Оспорва размера на исканото обезщетение като несъответен на вида и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Оспорва и акцесорния иск за лихва, като счита, че не се дължи такава, поради обстоятелството, че заявилото обезщетение лице не е предоставило своевременно банкова сметка, по която да му бъде изплатено такова, съответно ответното дружество не е изпаднало в забава. Оспорва посочения в исковата молба начален момент на законната лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В допълнителната искова молба се оспорва възражението на ответното 4 дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Поддържа, че произшествието е настъпило вследствие единствено на виновното поведение на белгийския водач. Излага се твърдение, че ищецът е бил с поставен предпазен колан. Ищецът твърди, че банковата му сметка своевременно е предоставена на ответното дружество, още при водене на кореспонденция за доброволно уреждане на спора. Поддържа по основание и размер предявения иск.

В отговора на допълнителната искова молба се поддържат всички твърдения, възражения и оспорвания, направени в първоначалния отговор.

Правилно първоинстанционният съд е квалифицирал предявения осъдителен иск по чл. 432 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД. Акцесорното искане за законна лихва също правилно е квалифицирано по чл. 409 от КЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат правилно е квалифицирано по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Не са оспорени представените от ищеца доказателства, че преди образуването на делото, на 23.10.2023 год. Р. е заявил пред „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД писмената си застрахователна претенция, което е условие за допустимост на иска. С писмо от 16.11.2023 год. на И. Р. е предложено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. В отговор на това предложение по електронен път Р. е отказал получаването на обезщетението поради несъгласие с размера. До завеждането на делото, което е станало далеч след изтичането на тримесечния срок, плащане от застрахователя не е престирано. В хода на делото /една година след подаването на исковата молба/, с преводно нареждане от 05.06.2025 год. „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД е заплатило по банков път на И. Р. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. /л. 512 от делото/.

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно правоотношение с ответното дружество досежно гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с белгийски регистрационен № ***. Не са изложени оплаквания в жалбите досежно доклада по делото, в това число и срещу тази негова част, отсяваща спорното от безспорното.

Приет по делото е констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на 16.08.2023 г. от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик. Същият е съставен от орган на власт, който е посетил мястото на произшествие, осъществило се на автомагистрала „Тракия“, на км.