Заповед за изпълнение № 1160 от 12.06.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Лом

Районен съд – Лом, Пети състав в проведеното на 12.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1449 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Елица Юл. Орманова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Г. С. Н., ЕГН: **********, настоящ адрес гр. ***, да заплати на кредитора Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление **********, сумите: 155,57 EUR (сто петдесет и пет евро и 57 цента), представляваща главница за периода от 08.02.2025 г. до 26.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 06.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 25,56 EUR (двадесет и пет евро и 56 цента).

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 7,56 EUR (седем евро и 56 цента), представляваща договорна лихва за периода от 08.02.2025 г. до 26.04.2025 г., 25,75 EUR (двадесет и пет евро и 75 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 09.02.2025 г. до 06.06.2026 г.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № 5351749 от дата 31.01.2025г.: Договор за потребителски кредит № 5351749 31/01/2025.

Уточнения относно цедирано вземане: На 04.11.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който вземането на „Файненшъл България“ ЕООД срещу Г.

С. Н., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 5351749 от дата 31.01.2025 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Файненшъл България“ ЕООД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ФБ-ИАМ/5351749 от дата 07.11.2025 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента..

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПГ съдът установи следното:

В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК. Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави– арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност 1 за това - арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. В случая безспорно длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя. С оглед горното процесният договор се подчинява на правилата на ЗПК и на чл.143 – 148 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи. Видно от съдържанието на чл. 4 от процесния договор за потребителски кредит, кредиторът по вече отпуснат заем, вменява в задължение на кредитополучателят да му предостави едно обезпечение, което води до това последният да извърши допълнителни разходи по този заем, което пък нарушава принципа на справедливостта в договорните отношения. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му по процесния договор за кредит. В този смисъл, съдът счита, че клаузата на чл. 4 от договора за кредит се явява неравноправна такава по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗЗП, тъй като поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. От гореизложеното се налага извода, че възнаграждението за гаранция представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в „ГПР“ по процесния договор за кредит, а е трябвало. Така потребителят е въведен в заблуда за точния размер на ГПР, за да прецени дали сключения договор е икономически изгоден за него. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид гореизложеното, съдът намери, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено за всички останали суми извън главницата.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

След влизане в сила на отхвърлителната част заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр Агенция за събиране на вземания ЕАД IBAN: *****, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: Обединена Българска Банка АД.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на 2 задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Елица Юл. Орманова )

3