Определение № 17520 от 11.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17520 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251110156460 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на исково молба, депозирана от В. Б. А., ЕГН **********, срещу „***************“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******** от 05.02.2025 г., сключен между „***************“ ЕООД и В. Б. А..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът на основание чл. 211 ГПК е предявил насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 2 173,00 евро, представляващо непогасено задължение по процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******** от 05.02.2025 г., ведно със законна лихва от 23.02.2026 г. до окончателното плащане.

Съдът намира предявения насрещен иск за допустим, както и че са налице предпоставките по чл. 211, ал. 1 ГПК за приемане на насрещния иск за съвместно разглеждане с главния.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде уважено искането на ищеца по първоначалния иск за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск депозира отговор на исковата молба, с който е признал предявения иск. Поради това съдът счита, че всички факти, включени във фактическия състав на насрещния иск, не се оспорват и не се нуждаят от доказване.

Съдът следва да разясни на ищеца по насрещния иск, че по негово искане може да бъде постановено решение при признание на иска съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК.

Спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, но на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК предвид процесуалното поведение на страните и 1 изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, съдът намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебносчетоводна експертиза в размер на 205евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА вещо лице Л. Б. Б..

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.06.2026г. от 10.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на ответника.

Вещото лице да се уведоми след внасяне на депозит за определеното му възнаграждение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО , както следва:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******** от 05.02.2025 г., сключен между „***************“ ЕООД и В. Б. А., поради противоречие със закона.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ******** от 05.02.2025 г., по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателят сумата 5 000,00 лева за срок от 18 месеца, като първата падежна дата била на 07.03.2025 г.

Сочи, че в договора било уредено, че кредитополучателят следвало да върне сумата 6 750,00 лева, представляваща сбор от предоставената сума и лихва в размер на 1 750,00 лева, при лихвен процент от 23,33 % и ГПР 49,66 %.

Твърди, че в т. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с 2 поръчителство, предоставено от **********, като след одобряване от ответника на предоставеното в негова полза обезпечение, то не можело да бъде отменено нито от кредитополучателя, нито от предоставилия обезпечението. Твърди, че към договора не бил приложен погасителен план.

Сочи, че на 05.02.2025 г. бил сключен договор за гаранция (поръчителство), в който било записано, че следвало да бъде заплатена такса за предоставяне на гаранция в размер на 5 300,00 лева, която сума не била включена при определяне на ГПР. Счита, че процесния договор нарушава разпоредбите на ЗПК, като не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно посочване на размера на ГПР, като липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, поради което счита, че не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са компонентите, както и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Сочи, че доколкото било уговорено предоставяне на обезпечение с поръчителство, за което се дължало заплащане на възнаграждение, същото следвало да бъде взето предвид при формиране на ГПР, което в действителност не било напарвено. На следващо място, твърди, че поръчителят и ответникът са свързани лица. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявения иск. Оспорва, че поръчителството от „**************“ (*****) представлявало задължително условие за сключване на договора за кредит. Твърди, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Сочи, че на ищеца била предоставена необходимата информация за ГПР, като същият имал време да избере обезпечение и право да се откаже в 14-дневен срок. Претендира разноски.

Съгласно чл. 211 ГПК в срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 2 173,00 евро, представляващо непогасено задължение по процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******** от 05.02.2025 г., ведно със законна лихва от 23.02.2026 г. до окончателното плащане. Твърди, че отпуснат кредит на В. А. в размер на 5 000,00 лева, със срок за договора – 18 месеца, като към датата на предявяване на иска били платени само 750,00 лева.

Ответникът по насрещния иск депозира отговор на исковата молба, с който признава предявения иск.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 от ГПК фактите, включени във фактическия състав на насрещния иск с правна квалификация чл. 79 ЗЗД не се оспорват и не се нуждаят от доказване.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК:

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 3

******** от 05.02.2025 г. със соченото в исковата молба съдържание, както и че същият противоречи на закона.

Между страните не е спорно, че са сключили Договор за потребителски кредит № ******** от 05.02.2025 г., както и че при изчисляване размера на ГПР не е включено възнаграждението по Договор за гаранция от 05.02.2025 г.

СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, че ще изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като им дава възможност в срок до о.с.з. да изразят становището си в тази насока.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17520 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251110156460 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на исково молба, депозирана от В. Б. А., ЕГН **********, срещу „***************“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******** от 05.02.2025 г., сключен между „***************“ ЕООД и В. Б. А..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът на основание чл. 211 ГПК е предявил насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 2 173,00 евро, представляващо непогасено задължение по процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******** от 05.02.2025 г., ведно със законна лихва от 23.02.2026 г. до окончателното плащане.

Съдът намира предявения насрещен иск за допустим, както и че са налице предпоставките по чл. 211, ал. 1 ГПК за приемане на насрещния иск за съвместно разглеждане с главния.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде уважено искането на ищеца по първоначалния иск за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск депозира отговор на исковата молба, с който е признал предявения иск. Поради това съдът счита, че всички факти, включени във фактическия състав на насрещния иск, не се оспорват и не се нуждаят от доказване.

Съдът следва да разясни на ищеца по насрещния иск, че по негово искане може да бъде постановено решение при признание на иска съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК.

Спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, но на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК предвид процесуалното поведение на страните и 1 изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, съдът намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ: